Зимни вечери - Христо Смирненски

  • Теми и герои в „Зимни вечери“ на Христо Смирненски

     

    Теми:

     

    1.    Човекът и градът – градът, мизерията, болестта, непосилният труд са резултатите от надмощието на пустия и мрачен град. Човекът е слаб и безпомощен пред огромното нещастие стоварило се върху него.

    2.    Темата за градската беднота и човешкото страдание – Във всяко от стихотворенията се представя все по-зловеща картина на безсилие пред съдбата и отчаяние. Едно от най – угнетяващите за хората състояния е липсата на перспектива.

    3.    Темата за отсъстващата от човешкия живот красота – За героите поривът към красота и щастие е непознато чувство. Красотата може да бъде „притежание“ само на природата. Пред прекрасното героите му изпитват само почуда, но нямат усещането, че им пренадлежи.

    4.    Темата за страданието и съпричастието – темата се реализира чрез фигурата на разказвача – свидетел на неволите на бедните и изтерзаните. Говорителят е един от тях – плениците на злата съдба.

    5.    Темата за погубеното детство – разгърната е системно чрез включването на детски образи.

     

    Герои:

     

    1.    Основни герои са бедните и изтерзани обитатели на градските покрайнини. Те са представителни образи за различни типове социално нещастие. Обединява ги страданието и липсата на перспектива в един жесток и безчовечен свят. Героите са обрисувани като безплътни  и мълчаливи сенки. Героите говорят, те изразяват себи си чрез нечленоразделни думи – хриптене, вик, плач.

    2.    Образът на страдащото дете – представени са различни вариации на неговата мъка. Малката детска главичка е символ на невинност, но и на безпомощност. Дете, мъкнещо товар, е придружител на слепия старец. Тежестта, която носи, напомня за бремето на жестоката му орис. Двете деца от последното стихотворение – чрез тях се представя в обобщен вид съдбата на изтерзаните жертви от покрайнините.

    3.    Градът – градът не е одушевен сам по себе си, а „оживяват“ неговите части – сградите глъхнат и „гледат“, хижите са смълчани, улицата е „сънна“.

    4.    Лирическият говорител – Зловещите картини са пречупени през погледа на личните чувства и преживявания на лирическия говорител. Неговото състрадание и съпричастност още  по-силно открояват нереалността и безнадежността на обитателите на „смълчаните хижи“.