Зимни вечери

  • “Зимни вечери” – поетът и човешкото страдание

     

    Градът.Зимни вечери започва с едно много известно сравнение – “Като черна гробница и тая вечер пуст и мрачен е градът. Още първите 2 стиха  крайно се противопоставят на обичайните представи за град – място което ври и кипи от живот със своите многолюдни търговски улици и културни средища. Тъкмо обратното, поетът е описал града пуст и мрачен и го е оприличил на черна гробница. Обикновено гробището е отделено място в града или извън него, а Смирненски асоцира града с гробище. Тук липсват познатите ни от “Братчетата на гаврош” лъскави витрини. Тук се споменава единствено за един “електричен наниз” който всъщност не успява да пробие тъмнината. Поета описва единствено един уличен фенер до който стоят две гладни и треперещи от студ деца. Тук поета е описал точно по обратния начин сградите в града от “Братчетата на гаврош”. Тук липсват лъскавите витрини на сградите, а вместо тях ги е описал  зловещо с “жълти стъклени очи . Единственият контраст съществуващ в “Зимни вечери” е между белотата на снега и черната мъка на хората. Но този контраст още в началото на творбата е убит. Писателя описва оскрежената на вид топола като призрак. Снегът в очите на поета звучи зловещо – “хрупка с вопъл зъл и глух”. В този тон звучи цялото произведение като особено силен е финала където сребристите снежинки се превръщат в кал.

    За това и пейзажът в “Зимни вечери”, заедно с всички художествени детайли: снегът, ледът, мъглата, луната всъщност са образ на човешкото страдание.

     

    Хората.Различните части на “Зимни вечери” разказват за различни човешки истории: запияния баща, който не може да осигури прехрана на семейството си, за пищящите деца и ридаещата отвън майка; за работещите нощем в ковачницата стари цигани; за бавното преминаване на сляп старик придружен от дете в студената мъгла; за починало младо момиче; за двете деца треперещи от студ спрели до фенера.

    На пръв поглед всички истории са различни сами по себе си. Чувството, че историите са различни се подкрепя и от различния начин по който звучат. Приликите между тях обаче са повече от разликите. Автора не разказва за нито една история в детайли в завършен вид, а просто я споменава като такава. Във всяка една от историите автора разказва за човешкото страдание – пянство, безпаричие, денонощен труд без никаква почивка, болести и необходимостта децата да работят, смърта на близък роднина и беднотата и мизерията. Като по този начин обобщава човешкото страдание изобщо. Отделните истории са свързани последователно по между си и се преливат една в друга. Първата история за пияния баща се прелива във втората история за работещите през нощта цигани чрез фразите: “сякаш плачът и дочули са”.

    Страданието е безкрайно и се повтаря в цялата творба: “като черна гробница и тая вечер”; “вечната бедност и грижа”; “пиян пак бащата ругай”; “и пак край смълчаните хижи”. Тази повторителност на страданието изличава контурите на различията и събира човешките съдби в една горчива и страшна предопределеност. Поетът е наблюдател и говорител на човешкото страдание.