Зимен календарно- обреден фолклор

  • КУРСОВА  РАБОТА

     

                                                  НА

     

    ТЕМА:ЗИМЕН КАЛЕНДАРНО-ОБРЕДЕН ФОЛКЛОР

     

    СЪДЪРЖАНИЕ:

     

    1.ОБРЕДИ И ОБРЕДЕН ФОЛКЛОР .

    2.КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЗИМНИЯ ОБРЕДЕН ФОЛКЛОР.

    3.ЗИМНИ ОБРЕДИ.ОБИЧАИ И ТРАДИЦИИ.

    4.БИБЛИОГРАФИЯ.

    1.Обреди и обреден фолклор.

     

    Обредната система на всеки народ е съществена съставка на онези елементи от неговата култура,които в най-голяма степен съхраняват етническото му самосъзнание и способстват за неговото историческо развитие и самосъхранение.В обредната култура се разкриват черти и характери,които показват естествения стремеж към социално творчество и обективната потребност от регулация на обществения  живот чрез колективно приети норми и ритуали,в които по своеобразен начин са съчетани моралът и естетиката на колективното действие,формите на израз на колективната радост,с възможностите за индивидуална изява на всеки член на дадена човешка общност.В този смисъл ,всеки обред или група обреди ,в едно смислово цяло като обредно съдържание и обредно действие,се родеят с празника,превръщат се в празник,участват в изграждането на празничната система на народа.И тъкмо за това,разглеждайки обредите,ние получаваме не само знания за митологичните,религиозни и други представи на народа,но и за неговата психология и етническа индивидуалност.След приемането на християнството при цар Борис 1  се създават предпоставки за приобщаване на съществуващата тогава обредна традиция ,с тази на  останалия християнски свят.Обредното е компонент на всяка култура и в известен смисъл представлява изначална и постоянна потребност за саморазвитието на човешката общност.Обредът е социално действие,чрез което се осъществява приобщаването на индивида към определена група и се изгражда в социокултурен план.На преден план в обредното творчество изпъква интегралния му характер,който е непосредствено свързан с народната психология и културни традиции през вековете.От друга страна  всеки обред или обредна система,като цяло,осъществява онази верижна връзка между поколенията,която е така необходима,за да се наследява натрупания социален опит,за да се осъществи предаването на културните ценности,на завещаните нравствени,естетически и други норми в обществото.Това е съществено за самоутвърждаването на даден народ ,на неговата етническа принадлежност.Българската обредна система се изгражда и развива в процеса на самоутвърждаването ни като единна нация.Тя търпи влиянието от наследството на траки,славяни и прабългари,на контактите с другите балкански народи и други културни приобщавания.Спецификата и особеностите на българското обредно творчество се развива в тясна връзка с развитието на българския народ,с неговия социален бит и култура и стремежа към духовно извисяване.

    Историята на българската обредна и празнична  култура е изключително богата.Българският народ е един от първите,които се консолодира като етнос в Европа,независимо от неговата трудна в исторически път съдба.Първият период на създаване на обредността е от времето на феодалните отношения.При образуването на българската народност ,наред с културата и традициите на траки и славяни,прабългарите внасят своя бит и вярвания.Общите особености на земеделско-скотовъдния бит,вярвания и обредни действия създават предпоставки за постепенно изграждане на нова обредна система,която е в основата на културата на българското село.По-нататъшното съхранение и развитие на тази обредна система става въз основа на земеделското и занаятчийско производство и нейното предаване с поколенията.

    Приемането на християнската религия внася нови акценти в българската обредна система,като я трансформира в своеобразно битово християнство,без да я променя по същество.Има основания да се смята,че в българското феодално общество обредната фолклорна система е съществувала чрез героичния епос,приказен фолклор,хороводно изкуство,художествена култура.През вековете на робство българската обредност е играла основна роля чрез вярата и религията в българското съзнание и е помогнала да се съхрани българщината.С Възраждането и процъфтяването на градовете се наблюдава известно нарушаване на единството на българската обредна култура,с опита за разделение на религиозна(църковна) и нерелигиозна обредност,с въвеждането на нови обреди и празници.Новата историческа обстановка,която е белязана с различни класови влияния и атеистичен мироглед също допринася за промяна в българската обредна система.По силата на ред обстоятелства обаче,фолклорната обредност се запазва сравнително жизнена и

    жива и до днес,за да бъде по-добре оценена и осмислена,като част от цялостната българска култура и самосъзнание.