Здравна култура, здравно възпитание на населението, мотивация за здравното поведение

  •  

    РЕФЕРАТ

     

    на тема

     

    Здравна култура,здравно възпитание на населението,мотивация за здравното поведение

     

    Здравна култура
    Здравната култура е съвкупност от знания, нагласи, отношения, убеждения и поведение във връзка с възстановяване, опазване и укрепване на личното и обшественото здраве.Това определение показва, че информираността, познанията за здравето  и болестта не могат да бъдат единствен критерий за високата здравната култура.
    Възможно е човек да има много здравни знания, но те да не са превърнати в убеждения.Възможно е да има също така много здравни знания и убеждения, но да няма съответните здравни нагласи, отношения, мотивация, навици и поведение.

    Различаваме обективна (обществена) и субективна (личностна) здравна култура.Особено значение за дейността по опазване на здравето на населението има субективната здравна култура.В системата на социалните отношения та се проявява в следните насоки:

    1. Отношение на индивида към собствения му стил на живот.

    2.Отношение на индивида към здравето на околните (семейство,колеги и др.).                                                                  

    3. Отношение на индивида към собственото му заболяване (търсене на лекар, самолечение, безразличие и др.).

    4.Отношение на социалната група към здравето на индивида.

    5. Отношение на индивида кам дейността на здравната служба.

    6. Отношение на индивида към хигиената на окръжаващата го жизнена стреда.

    Здравно възпитание
    Здравното възпитание е целенасочен метод за създаване на положително лично поведение и подпомагане на индивида, групата и обществото като цяло, чрез придобиване необходимата информация за развитие на позитивни здравни характеристики, здравна мотивация и утвърждаване на положителни здравни навици и жизнени умения.

    Формирането на необходимата здравна култура на населението и на отделния индивид е свързано с такива педагогически процеси като здравно възпитание и здравна просвета.Здравната просвета е елемент на здравното възпитание.Здравното възпитание в широк смисъл е  цялостен процес на формирането на субективната здравна култура, т.е. на  здравословен начин на живот.

    Съвременната концепция за промоция на здравето е тясно свързана с дейността по здравно възпитание на населението.За да бъде ефективно здравното възпитание на населението, трябва да се основава на следните принципи: популярност, научност, конкретност, системност, масовост и др.Повишаването на здравната култура на населението е сложен и продължителен процес и не може да се сведе до кратковременни дейности на отделни медицински лица сред отделни групи на населението.

    Опитът на някои държави показва, че най мощната система за промяна на обществените нагласи, отношение и мотивация към  здравословен начин на живот е властта на медиите (телевизия,радио, преса, кино и др.).

    Целта на здравното възпитание е постигането на висока здравна култура (правила и норми за поведение, дейност и живот)съзнание и отговорност за съхраняване на живота и здравето –собственно, колективно, обществено.

    Предметът му се разпростира върху самия процес на постигане на здравна възпитаност, а еденици на проучване и диагностика са степентта на здравна информираност, наличието на здравно-хигиенно поведение и здравословен начин на живот на подрастващите.
    Обект на здравното възпитание е здравето на учениците, разбирано като състояние и процес, както и факторите, които го обуславят.

    Методи на здравно възпитание: