Заветът на лирическия герой към поколенията в стихотворението 'На прощаване' от Христо Ботев

  •                      Заветът на лирическия герой към поколенията в       

                        стихотворението  "На прощаване" от Христо Ботев      

                                                  Съчинение-разсъждение

     

    І.Увод:

    Вариант 1.- историческият момент и моментът на написване на стихотворението

           Стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев, виден български революционер и гениален поет, представлява съкровена изповед на бунтовника пред майка му в един съдбовен момент. Написано по конкретен повод- преминаването с четата на Желю войвода в поробената Родина, то отразява сложните чувства на бореца за свобода, който е направил вече своя избор.

     

    Вариант 2.- личността на Ботев

             В стихотворението “На прощаване” се оглежда личността на Ботев- една изумителна човешка личност: благородна, смела и обаятелна. Лирическият герой е максимално приближен до идеите и преживяванията на гениалния поет и революционер. Най- вълнуващото в личността на Ботев, както и в личността на неговия лирически герой е себеотдаването в името на една велика цел-освобождението на майка България.

     

    Преход: В творбата си Ботев утвърждава поведението на една свободна духом личност, постигнала единение с националния идеал за правда и свобода и превърнала се в пример за всички поколения българи.

     

    ІІ.Теза

    Какво? /основна теза/Лирическият герой завещава на братята си и на бъдните поколения  да тръгнат  по пътя на борбата и да постигнат неговия идеал- правда и свобода.

    Защо, как се стига до това? Подтеза 1.Завещава им своя пример:

            своята любов към майка и родина;

            своята омраза към поробителите;

            своята решителност и вярност към “честта …юнашка”- чувствата и ценностите, които предопределят житейския му избор да се жертва за освобождението на народа си.

     

    Подтеза 2. Заветът ще достигне да братята му обезсмъртен от майчиното слово и от юнашката песен .

     

    Подтеза 3. Лирическият герой вярва, че борбата ще бъде доведена до победен край.

     

     

    ІІІ.Изложение:

    1.Доказва се примера на героя, чрез качествата, които предопределят избора му:

    а/бунтовникът е пламенен родолюбец- съвсем сбити разсъждения!!

            любовта към майката- 

    -монологичната форма на стихотворението; скрит диалог; съпричастност; желание да я утеши;

    -художествени средства- топли и чести обръщения “майко”, “мале”, “майнольо”, “майно ле” “майко юнашка”

            любовта към родния дом

    -трикратното анафорично повторение “там” очертава пространствените граници на родината и я свързва с образите на майка, любима и роден дом

    -синекдохата “бащино огнище”- емоционална принадлежност към поробената родина; -

            любовта към любимата девойка- физически обаятелен и духовно красив образ на либето- метафората “тиха усмивка”

     

    б/бунтовникът ненавижда поробителите

    -метонимията “турчин бесней”

    -алитерацията “турска черна прокуда” усилва неприязненото чувство /повторение на звука “р”/

    - тавтологичен епитет “черни чернеят” –свидетелство за страданието на близките в робство

     

    в/бунтовникът е смел и решителен

    -наследил е непримиримостта и смелостта от майка си- тя го е родила със сърце “мъжко, юнашко”

    -метафората “сърце,майко, не трае /да гледа турчин че бесней”

     

    2.Нравственото послание на героя и времето:

    а/настоящето- “нехрани-майка излезе”- едната позиция на съвременниците; заветът му е отправен не към тях- егоисти, еснафи, себелюбци, родени в робство и възпитани в робска психика

    б/бъдещето- “като брата си ще станат”- вяра на лирическия герой в нравствените устои на младото поколение-

    естествен преход към следващата точка- защото и те се възпитават от същата “майка юнашка”  и тя ще съумее да им предаде вдъхне същите чувства и да ги научи на същите ценности

     

    3.Заветът ще достигне до братята му обезсмъртен от майчиното слово и от песента:

     

    а/майката е духовния мост между поколенията;  тя ще предаде своето отношение към примера на големия брат и ще ги насочи по неговия път: “…и със сърце сичко разкажи”; дълбоко вярва в силата на майчиното слово, както вярва в нейната прошка и благословия и  в нейната клетва