Защо личностните различия са важни

  •  

     

     

     

     

    КОНКУРС НА

    ВСУ “ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”

    ЕСЕНА ТЕМА:

     

    „Всички ние работим или ще работим с много различни типове хора. Личностни различни в общуването. Използвайте причини и точно определени примери, за да обясните защо тези личностни различия са важни.”

     

     

     

    Светът е движение, многообразие, перспектива, а социалният свят – изпитание, конкуренция, партньорства, общуване с много и различни хора. В своето единство тези светове ни изграждат като личности с амбиции и цели, с емоционален свят, който става истински, когато го споделим. Не знаем дали грешим, ако не чуем мнението на другите. Не можем да разберем дали постъпваме правилно, ако постъпката ни не оказва благотворно влияние върху тези, към които е адресирана. Във всяка ситуация човекът се ръководи от собствената си „мяра” за обстоятелствата и от собствената си гледна точка за постъпките на другите хора, но ако позволи личните му представи да го подведат, ще претърпи провал.

    В съвременните реалности възпитанието е многоизмерно понятие. Още от малки общуваме с много хора. От някои възприемаме качества и постъпки, които ни харесват, но които впоследствие могат да се окажат негативни. От други се пазим, защото ги възприемаме като врагове, докато не осъзнаем, че те всъщност са били най-големите ни приятели заради съзидателната съпротивителна енергия, която са отприщили у нас. Нямаме много време да мислим за последствията, защото трябва да действаме бързо. Често встъпваме в контакти, които са не желани, а необходими, но не трябва да позволяваме безразличието или рутината ни да властват в общуването ни с другите. Това важи най-вече, когато става дума за работното място. В този случай не е коректно да има лично отношение или емоции. В живота бихме могли да „подбираме” хората, с които да общуваме, на които да помагаме и от които да искаме помощ, но в служебните си контакти трябва да сме профисионалисти; когато влизаме в офиса, да забравяме за личните проблеми и да се опитаме да разрешим казусите на работното място, общувайки с хората в екипа – да постъпваме толерантно не само с тези, които харесваме, но и с тези, с които не бихме общували извън сградата, защото много по-често чрез преодоляването на границите, отколкото в поставянето им, достигаме до познанието, че комуникацията с различни от нас хора, с различни цели, амбиции и личностни прояви в общуването може да ни донесе само дивиденти, защото от всяка ситуация и от всеки човек има какво да научим! Най-важното е да откриваме личността у другия, а не само да мислим какво може да ни даде или как да го използваме за собствените си цели.  Именно това е най-трудното – да докоснем сърцата на хората, с които работим, за да сме заобиколени не от „роботи”, а от колеги, с които да си помагаме и чрез сътрудничеството с тях да се доусъвършенстваме. В своята книга     „Списанието в днешните български обществено-комуникативни реалности - медиен и социалнокултурен статут” Илия Григоров и Сашо Ангелов са достигнали до прозрението: „Три периода има в живота ни: първо се учим от другите, после се учим от себе си и накрая се учим, като учим другите.”* Ето защо трябва да приемем многообразието и различията помежду ни, но без да правим компромис със собствената си същност. Това е трудно, но не е невъзможно, ако съумеем да си изградим съзидателни принципи, които да следваме, ако непрекъснато се учим от живота и му даваме най-доброто от себе си, ако виждаме в грешките си изпитание и възможност за надмогване на недостатъците си, а не провал.

    „Подобното се събира с подобно” – гласи една японска поговорка, но, от друга страна, всички сме чували максимата, че плюсът и минусът се привличат. Ще се позова и на думите на Стендал от „Червено и черно”: „Аз живях достатъчно, за да видя, че различието ражда омразата”**. Но ние можем да опровергаем тези думи, защото различието не ражда омраза, от него ние извличаме много ценна информация в борбата

     

    * Григоров, Илия и Ангелов, Сашо (2004г), Списанието в днешните обществено-комуникативни реалности - медиен и социалнокултурен статут. София, Лик

    ** Стендал (1978г) Червено и черно. София, Захарий Стоянов

    си с личностите - наши противоположности, а в умението ни да работим и създаваме с тях проличава духовната и интелектуалната ни зрялост.

    В съвременния свят социалните качества и умения са не по-малко важни от личностните. Екипността, социалната култура, креативността, стратегическото мислене и организаторските умения са в основата на постигането на личностна, социална и професионална реализация.

    Социалният свят влияе изключетилно много върху формирането на характера и светогледа ни. Това се проявява още в училище – нашето първо „работно място”, където се сблъскваме с различни типове хора и трябва да се синхронизираме помежду си, за да се превърнем в най-добрия „отбор.” Има деца, които са с много високо самочувствие, и други, които са потиснати и се страхуват да се изявят. Учителят трябва да намери правилния подход и към едните, и към другите. Напоследък много често се говори за агресията в училище, но има и друга агресия, на която не се обръща достатъчно внимание. Това е агресията, която учениците проявяват при изявите си, при демонстрирането на знанията и уменията си, за да се докажат като по-добри от другите.  Те се стараят по всякакъв начин да разколебаят изявите на „съперниците” си и не им дават възможност да се проявят достойно. Ако учителят не овладее това положение, някои деца може да се комплексират за цял живот и да не успеят да реализират потенциала си само защото са по-притеснителни и трудно разкриват знанията и уменията си, когато им се присмиват още преди да са имали възможност да се изявят.

    В професионалните си изяви личността влага и личния, и социалния си потенциал, опит и статус. Затова в колектива е от изключително значение да има екипност, взаимно допълване на личностно и професионално ниво, отговорност и строго регламентиране на ролите и задачите. Грешка е да се възлагат задачи на хора, които няма да могат да ги изпълнят, или да се прехвърля отговорността за несвършената работа върху „най-удобните” за това колеги. В първия случай работата няма да „върви”, а във втория взаимоотношенията ще се изострят и колективът ще се разпадне. Ето защо добрият лидер трябва да бъде и добър стратег и мениджър – да разпределя ролите и задачите и да овладява енергията на колектива в посока на градивното развитие и „производството” на блага.

    По този начин различията няма да водят до конфронтация и  недоволство, а ще се допълват в общата професионална изява, която ще бъде и социална. Хората притежаваме различни качества и умения, дори тези, които са изведени като „общи”, всички проявяваме по различен начин. Дори когато сме завършили една и съща специалност, всеки от нас притежава конкретни знания и умения, които трябва да съчетае с колективния потенциал. Само така професионалният успех ще бъде и екипен, и личен.

    В живота на всеки човек се случва да се сблъсква с „неразрешими казуси” и от начина, по които постъпва в тях, си проличава дали е достойна и отговорна личност. Мой учител ми разказа следния случай. Поканен е да бъде рецензент на книга с художествени творби, написани от незрящи хора. След прочитането ù той се изправя пред труден проблем: творбите са слаби и не заслужават да бъдат публикувани, но текстовете са много същностна социална изява за тези хора и те много държат на тях. Ако обаче книгата бъде издадена, тя съвсем ясно ще обособи авторите като по-различни и ще има обратния ефект на този, който те търсят. Учителят ми и другите поканени за рецензенти обмислили внимателно проблема и стигнали до „соломоновското” решение да предложат на доверителите си уроци по творческо писане при известни поети и писатели. Този случай ясно показва, че в общуването много често сме изправени пред дилеми и като вземаме решение, се съмняваме, че то е правилното, но ако избягаме от тези проблеми, ще бъде много недостойно – това ще подкопае и личния, и социалния, и професионалния ни статус. Има и друга гледна точка. Встъпването с чиста съвест и активиран потенциал в социални проблеми с широка обществена значимост консолидира взаимоотношенията между професионалисти от различни области по такъв начин, че енергията, вложена за решаването на проблема, ражда ценности и градивни модели на комуникация и сътрудничество.