Залезът на „Великата идея” и зората на светската Турска република

  •  

    Курсова работа по съвременна история на Балканите на тема:

    Гръцко-турската война (1919-1922). Залезът на „Великата идея” и зората на светската Турска република

     

    1.Въведение

    Гръцко-турската война от 1919 до 1922 година, известна още като Войната в Мала Азия, е  част от Турската освободителна война. Войната се води между Гърция и турските революционери от Турското национално движение.

    Гръцката армия окупира голяма част от Западна Мала Азия( по-конкретно град Смирна (Измир) и областта около него Йония, както и островите Имврос и Тенедос ). Тези теротории са обещани на гръцкия министър-председател Елефтериос Венизелос от силите на Антантата, при условие, че Гърция се включи на тяхна страна в Първата световна война.

    След поредица от сблъсъци между гръцката армия и турските революционери, както и многото допуснати грешки от страна на Съглашението, гръцките военни части са принудени да се върнат в границите си отпреди войната. Съюзниците са принудени да отменят договора от Севър, като вместо това през 1923 година в Лозана се подписва нов мирен договор, според който се предвижда размяна на население между Гърция и Турция, като признава съществуването на Република Турция на територията на Източна Тракия и Мала Азия

    2. Мудроското примирие

    В края на Първата световна война става ясно, че крахът на Османската империя е неизбежен. През юли 1918 година султан става МехмедVI Вахиденин, който впоследствие се оказва последният султан на империята. Младотурското правителство подава оставка, като неговите лидери се напускат страната на борда на един германски кораб. За министър-председател е назначен Ахмед Изет, чиято задача е да подпише примирие със съюзническите сили. Така на 30 октомври 1918 година на борда на английския броненосец „Агамемнон”, акустирал в пристанището Мудрос на остров Лемнос е подписано примирието между Съглашението и Турция, с което на практика се слага край на Османската империя.

    Турция е принудена да изтегли войските си от всички арабски провинции. Те са вече под контрола на Антантата и им е обещана независимост. Турската армия трябва да се демобилизира, като се остави само един контингент, който да гарантира вътрешния ред в страна и да пази границите; да предаде флота си на съюзническите сили, както и всички военнопленници. Съглашението контолира ж.п. линиите, пощата, телеграфа и т.н.

    Съюзническият флот спокойно преминава през Дарданелите и акустира в Истанбул. На 8 декември там се създава съюзническа военна администрация. Силите на Антантата се насочват към турските провинции на страната. Британските войски окупират Дарданелите, част от черноморското крайбражие на Турция, Мосул (Северен Ирак), и цялата Анадолска железница. Френските части от Сирия се насочват към областите Адана и Киликия. Италиаските сили пристигат в Анталия, за да влязат във владение на предварително уговорените за тях територии.

    Новото правителство в Истанбул е лишено от всякаква воля за борба срещу окупационни сили. Надежда за турците не изглежда да има. След няколкото поредни войни страната е разбита. Няма я вече Османската империя, Истанбул е под контрола на съюзниците, народът е напълно деморализиран.

    Но през май 1919 година в Смирна (Измир) дебаркира гръцката армия. Турският народ смята наличието на гръцките войски (бивша покорена страна) в изконно турските територии за унижение, което не може да понесе. В Истанбул и друго районина страната се провеждат митинги и манифестации срещу окупаторите; създава се партизанско движение, което действа срещу гръцката армия. Така, въпреки тежките войни, турците намират в себе си сили да се противопоставят на чуждите сили и да защитят правото си на самостоятелно съществуване.

    3. Гръцките претенции

    Гърция излиза от Първата световна война с ненапълно решени и висящи териториални проблеми. На Парижката мирна конференция гръцката делегация, начело на която стои министър-председателят Елефтериос Венизелос, настоява да получи, като предан на Антантата участник във войната, голямо парче от подялбата на Османската империя. Основната цел е Смирна, чието гръцко население е повече от това на столицата на кралството Атина, заедно с областта около него Йония , както и Имврос и Тенедос, където се смята, че живее на един милион души гръцко население. Гърците се обявяват за международен контрол над Константинопол (Истанбул), който да е под мандат на Обществото на народите или на Съединените американски щати, искат също така да получат цяла Западна и Източна Тракия. Венизелос е склонен на компромиси относно претенциите си за Северен Епир и Додеканезите, ако бъдат изпълнини горните условия.