Заболявания на ендокринния панкреас

  • ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЕНДОКРИННИЯ ПАНКРЕАС

    МОРФОЛОГИЯ НА ЕНДОКРИННИЯ ПАНКРЕАС

    Панкреасът (задстомашната жлеза) се състои от две основни части: ендокринна (островна) и екзокринна (външно-секреторна). Ендокринната част е изградена от няколко вида клетки – А(α), В(β), С, D, Е. Основните хормони, които образува тази част на панкреаса са инсулин и глюкагон. Инсулинът се секретира от В(β) клетките, изграден е от 2 полипептидни вериги - А и В. А веригата съдържа 21 аминокиселини, В веригата - 30 аминокиселини. По своята структура човешкият инсулин е най- близък до свинския (разликата е само в една аминокиселина) и до говеждия, при който има още 2 различия. При здрав човек панкреасът отделя 40 - 50 единици инсулин за 24 часа. В кръвта хормонът има полуживот 3 - 5 минути, разгражда се от специфични ензими - инсулинази в черния дроб, бъбреците и плацентата. Инсулинът осъществява действието си върху пери-

    ферните тъкани (черен дроб, мускули, мастна тъкан) посредством свързване със специфични рецептори, разположени върху кле-

    тъчните мембрани. Основното му действие е регулиране на въгле-

    хидратната обмяна: поемане на глюкозата от клетките и нейното метаболизиране. В черния дроб и мускулите глюкозата се превръща в гликоген, а в мастната тъкан се метаболизира до мастни кисе-

    лини и триглицериди. В мускулите инсулинът повишава белтъчния синтез и потиска катаболните процеси. Вторият по клинично значение панкреасен хормон е глюкагонът. Той се отделя от А(α) клетките на Лангерхансовите острови и по своето действие е анта-

    гонист на инсулина: поддържа процеса на образуване на глюко-

    за в черния дроб, разгражда гликогена и стимулира липолизата. Останалите клетки в островната тъкан са в малко количeство, от тях се секретират: соматостатин, панкреатичен полипептид, биогeнни амини.

     

    ФУНКЦИОНАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕНДОКРИННИЯ ПАНКРЕАС

    Инсулинът и глюкагонът са основните панкреасни хормони, които регулират въглехидратната обмяна. Определянето на кръвната глюкоза в динамика дава косвена представа за хормоналната секреция. Нормалните стойности на кръвната глюкоза на гладно, в цялостна венозна кръв са 3,5 - 5,6mmol/l. Други показатели на въглехидратната обмяна са гликираният хемоглобин и гликираните серумни белтъци. Гликираният хемоглобин (НвА1с) е вариант на нормалния хемоглобин към молекулата на който е прикрепена една молекула глюкоза. НвА1с отразява средната глюкозна концентрация в предшестващите 2 - 3 месеца. Нормалните стойности са 5-6%, като при захарен диабет те се повишават. Гликираните серумни протеини отразяват средното ниво на кръвната захар в

    предшестващите 7 до 14 дни.

    Орален глюкозотолерансен тест (ОГТТ )

    Тестът се използва в диагностиката на захарния диабет при някои състояния, като: горногранични стойности на кръвната захар, необяснима глюкозурия, при лица с повишен риск за захарен диа-

    бет. Извършва се сутрин, на гладно, в състояние на покой. Изследва се изходна кръвна захар в капилярна кръв, след което изследваният изпива 75 г глюкоза за 3 до 5 минути. Глюкозата предварително се разтваря в 300 мл вода. При децата се дава 1,75 г глюкоза на кг телесно тегло. Кръвната захар се изследва на 60, 120 и 180 минута след натоварването. Нормална кръвно-захарна крива се приема при следните стойности: кръвна захар на гладно под 5,6mmol/l, на 60 мин. под 11,1mmol/l,на 120 мин. под 7,8 mmol/l. Успоредно с проследяването на кръвната глюкоза може да се измери нивото на  инсулина.

    Венозен глюкозотолерансен тест: Няма предимства пред ОГТТ, прилага се при затруднения в провеждането на оралния тест- горен диспептичен синдром, стомашно-чревни заболявания, резекция на стомаха. Глюкозата се инжектира интравенозно. Определя се константа К, при здрави тя е над 1,6, при захарен диабет – под 1, при намален глюкозен толеранс - между 1 и 1,6. В клиничната практика другите диагностични тестове се използват главно в диагностиката на панкреасните тумори (инсулиноми). Това са тест за стимулиране на инсулиновата секреция с глюкагон, тест за потискане на инсулиновата секреция с гладуване, венозен толбута-

    мидов тест, инсулинотолерансен тест. Успоредно с определяне на кръвната глюкоза може да се изследва нивото на инсулина и С –пептида в серума. Последният представлява част от молекулата на проинсулина, при отцепването на която се получава биологично-активния инсулин.