Вземане на решения

  •  

     

     

     

    На тема:

     

    ”Вземане на решение”

     

     

     

     

    Вземането на решение това е наш избор за нещо как да го направим, по какъв начин ние избираме – всъщност вземаме решение. Не винаги взетото решение е най-добро то е един вариант от всички други решения.

    Вземането на решения е най-важното нещо, което прави един ръководител или човек. Всеки човек взема на ден десетки решения, а през целия си живот - хиляди и хиляди решения. В някои случаи е важно не просто да се вземе решение а взетото решение да бъде най-добро. Понякога от едно решение зависят много неща и затова то трябва да бъде добре премислено и да бъде най-доброто. Решението може да бъде взето от един човек, или от няколко или пък мнозинство. Например решенията на ръководителите засягат интересите на много хора, те винаги трябва да бъдат добре обосновани и насочени към най-рационалното и разумно изпълнение на задачите и постигане на желаните цели. Решенията не трябва да се градят на базата на емоции, интуиции и опита от миналото, използван при решаването на дадени проблеми и ситуации. Всичко това изисква вземането на решение да бъде много добра обоснованост, за да са реални и възможни взетите решения.

    Решението представлява избор на алтернатива. Решение е изборът сутрин човек с какво да се облече, какво да закуси, къде да учи. В менюто за обяд могат да фигурират двадесет наименования, в университета - 50 специалности. Но всички ежедневни решения хората вземат без много да се замислят. Когато става дума къде да започнем работа и в кой квартал да си купим жилище, решаваме след много сериозно обмисляне в продължение на дни и месеци и взетото решение не винаги е взето само от нас самите. Вземането на решения в управлението представлява далеч по-систематизиран процес. Вземането на решения в частния живот касае само отделния индивид или няколко свързани с него други хора. Докато мениджърът прави избор не само за себе си, но и за организацията и други работници. Ръководителите, които стоят на върха на йерархията в голяма организация, вземат решения за много важни неща. От техните решения оказват влияние не само на себе си на и на много други хора.

    Преди да се вземе решение то трябва много добре да се анализира. Много е важно да се използва подходяща информация и тя да бъде достатъчна, на основата на която да се разкрият проблемите, да се определят критериите, да се разработят и оценят вариантите на алтернативите и да се направи окончателния избор, който трябва да бъде най-добрият.

    Наличието на много варианти на решение за даден проблем, изисква да  се избере най-подходящото решение. Вариантите на решения се сравняват според съвкупността на характеризиращите ги показатели.

    Понякога проблемите с които се сблъскваме, са добре дефинирани – целите които преследваме са ясни, информацията с която разполагаме е пълна, времето за вземане на решение е достатъчно.

    Понякога проблемите са недобре дефинирани – ситуацията се изменя, целите са неясни – няма яснота за вътрешното състояние на нищата, за развитието на ситуацията, за крайното състояние, което трябва да се достигне.(, времето за вземане на решение е недостатъчно.

    Вземането на   обикновени решение не изискват обмисляне  по някога стават импулсивни и не отнемащи много време. Докато вземането на управленско решение изисква по-дълго обмисляне дори и преминаването през няколко етапа.

         Първи етап – трябва да се определи проблема.

    Може да се каже че това е най-важният етап, който за съжаление често се прескача или му се отделя минимално време и внимание. В много случаи вземащият решение счита, че проблемът му е много добре познат и този етап може да бъде прескочен и не чак толкова важен.

    Например намаляването на продажбите често се обяснява не достатъчното рекламиране на продуктите. По този начин като се определи проблема ръководителите  отделят по-вече средства за рекламната кампания. Така се решава частично проблема но не напълно, ако причината за ниските продажби се крие във високите цени или не мотивирането на продавачите.

    Понякога истинският проблем е много скрит, затрупан е от други, по-видими или просто по-познати за нас проблеми и това допълнително пречи за неговото идентифициране.

    Има два способа за разглеждане на проблема. При първия за проблемна се счита ситуация, при която поставените цели не са постигнати. При втория приемаме, че имаме проблем, когато, нещо което не сме очаквали, се е случило и оказва неблагоприятно въздействие върху нашата дейност.

         Втори етап - Формулиране на ограничения и критерии за вземане на решение

    Той понякога не се разглежда отделно, а се включва към някой от съседните му. По същество това е много важен момент, който определя характера на целия процес. Ако този етап липсва, то вземането на решение практически се свежда до интуитивно. Възможните решения на един проблем често са огромен брой. Трябва да бъден намерен начин за опростяване на процеса. Тези решения, които са много скъпи и неприложими в конкретния случаи, изискват прекалено много време или ресурси, с каквито не разполагаме, трябва своевременно да бъдат избегнати, при това не да се отхвърля.

         Третия етап е генериране на възможни решения. Генерирането на решения обособява пространството на възможностите. При генерирането ние се интересуваме от това до колко са истинни решенията.