Възрожденска лирика, драма и проза

  •                                                            Чинтулов

     

    1.Логически мостове и парадокси в поезията на Чинтулов

    Специфичното отношение поет-свят.Чинтулов е поетът който събира в себе си и дават типа литературно художествена концепция за света:

    а)Субективно-експресивна-т.н. изповедно начало във възрожденската лирика.             

    б)Обективно-експресивна

    При Чинтулов доминантна е обективно -експресивната.Не бихме могли да твърдим,че отношението поет-свят трансформира и проектира лични вълнения върху идеологическата проблематика.Тава ще се случи при Раковскии Славейков,а Ботев разработва революционната тема в подчертано интимен план.

    2.Парадокси по чинтуловски

    Проблемите с авторската идентификация на текстовете,публикациите и периодизациите.

    „Възпоменание и спомените на най-великото дело”

    „Китка от Балкана” и случаят с литературните проекти на Чинтулов и на Димитър Мутев – особена жанрово,в която се има в предвид идеята за сборник.Тя може да е изключително сложна жанрова форма.Случая с „Китка от Балкана”илюстрира за пореден път нагласата на възрожденския читател да търси мета посланията в поетическите текстове.Така се оказва ,че иронията ,сатирическото трансформиране на един неосъществен проект на Д.Мутев са били разчетени като силни послания за националното съзнание на българина.

    „Стара майка се прощава със сина си” и „Майката на поета”

    „Носталгиите на един стар войвода”,”Патриот”и”Сливенския войвода Панайот Хитов”-едни от последните поетически опити на Чинтулов ,в които за първи път във възрожденската поезия се съвместяват две несъвместими семантични полета и реалии.Това са героическото,възвишеното,високото и това на ежедневието и профалното.между тези две реалии е прочутото четиристишие за протичащото време.

    Лирически диалози в чинтуловия свят:

    -Невъзможните срещи и раздели между майката и сина.Синът отстоява изборът на своята личностна,емоционална ,психическа независимост.Майката споделя огорчението на категоричната житейска категоризация за самотата и за „моето старо време”.Мълчанието е форма на стаено несъгласие с позицията на майката.Синът мълчи,той не й опонира ,но отстоява позицията си.

    -Диалогът с историята-В историческите си поеми „Възпоменание” и „Двама приятели”Чинтулов създава свят на равнопоставеност между любопитния съвременен миг и великата,героичната история на славното минало.това не е подчиненост и култ към историята,а диалог,търсене и любопитство.

    -Концепции за времето-В търсене на своите поетически позиции Чинтулов в 10год. Си период в Одеса започва с „Къде си вярна ти любов народна” написана по подобие на поемата на Константинос Кокинакис”О гъвкава и остра моя сабя”.Продължава със”Стани,стани юнак балкански”и стига до свои авторски позиции в героичното,в текстове създадени около Кримската война.Това са „Българи юнаци”,”Българио о мила майко” и „Вятър ечи,Балкан стене”След Кримската война отношението към темата за героическото време се трансформира в темата за страданието на романтическия патос.Това е романтичния език на страданието в „Богдане,мой мили сине”

     

     

                                             Петко Славейков

    В зрелите си спомени П.Славейков споделя ироничната самооценка ,която полага неговото образование в смисъла на неговия живот и неговото българско време в хоризонтите на европейския 19в.Тази самооценка може да послужили за съпоставка между векът на „Гитанти и велики събития в историята на Европа” и българския 19в.,чието лице се оказва П.Славейков.Първите уроци по оцеляване получава още като младеж на 14год. Възраст,когато попада в затвора на Търновската патриаршия.Неговият първи литературен опит е бил осъден на това смехотворна събитие.Всичко у него се отличава с практически смисъл,с готовност да служи на отечеството си ,с положителен оптимизъм и воля за живот.Литературната му дейност е свързана с тази на публициста и политика Славейков.Насочването му към словото може да бъде потърсено в два съществени фактора:

    1.Неговата „Литератерна библиотека”-зад това понятие се крие разбирането за четивото на ранния Славейков.Тук се побират само няколко заглавия „Житието на св. Алексий Божия човек”, Историята на Паисий,Христоматията на Галахов,няколко преводи от сръбски и съчиненията на Карамзин.Този списък дава отговор на въпроса за характера на първите литературни опити на Славейков.Това са текстовете създадени 1842г.-1848г.Това са сатиричната песен”Плач на Търново” чието създаване е причинило както страдание,така и литературни прозрения,”Житие на св. Тодор”и „похвала за св.св. Иван Златоуст”,две исторически поеми „Кромиада” и „Самуилка” и първите преводи от сръбски,турски и гръцки любовни песни.Този период маркира и началото на неговата фолклорно събирателска дейност.От 14год. Възраст до края на живота си продължава да събира народни пословици и поговорки ,които публикува и възтановява ,но в крайна сметка публикува след Освобождението.Първите му изградени поетични книги са създадени в Трявна ,но публикувани в Букурещ през 1852г.Това са три книги ,които са показателни за литературата ,но и издателски политики на Славейков.

    „Смесна китка”-съдържа шест раздела наречени цветове.По форматирането и тематичните акценти тази книга прилича на възрожденски енциклопедични издания ,като „Рибен буквар”и др.Идеята на Славейков е да съвмести образци на високата литература ,да даде място на преводните и оригиналните си текстове.Тази книга съдържа духовно прочитание ,примери добродетелни,науки и художества,описания и живопис,здравословия,анекдоти,разноцветие.

    „Песнопойка”-Първият поетически опит на Славейков да преведе гръцки и турски популярни сред младите хора любовни песни.Основният тематичен кръг включва веселието,виното,любовта,красотата и т.н.

    „Басненик”-Езопови басни преведени от Славейков.

    Началните литературни опити на Славейков за вкусовете и потребите на неговото време. В писмо да Цвятко Съмърджиев споменава своето разочарование от интересите на тогавашната читателска аудитория,които са насочени към песнопойките,а не към високата поезия.Това преориентира Славейков към двете водещи начала.Търсенето на песенния формат и на любовната тематика.От 1854г.-1879г. той непрестанно издава песнопойки,веселушки,славейчета,залъгалки,песни и стихотворения.Славейков се оказва човекът на печелившата издателска стратегия през Възраждането.Отношението към любовта и любовното обаче в поетическия път променят съдържанието,акцентите и профила си.От преводи и подръжания към любовни градски песни,които стигат до поетическа визия на чевството в „Извор на белоногата” и късната любовна лирика.Оценките могат да бъдат твърде полярни мужду категоричното отрицание и полагането на тези литературни опити в естетиката на една модерна чувствителност,която търси изяви в еротиката и в карсотата на женското тяло в любовта.Основните теми в интимната му лирика предполагат различни образи на любовта:

    - Самостойната радост от любовно влечение ,от природната жажда на тялото за любов „Борба за целувка”,”Напомняне извинение”,Последните две оформят пряк диалог между творческата личност и обществото разгледан в интимно личен план.

    -„Изповед” което се оказва манифестна творба.Тук Славейков формулира своето отношение към големия въпрос на епохата-Религиозното срещу светското ,лицемерието в барак и щастливия любовен избор.Изповед подменя ценностите ,навлиза до дълбините на човека като божие творение религиозните догми, които сковават чувствата му.В Славейковата интимна лирика образът на жената е образ на подменени роли.тя е тази която избира ,наказва,причинява болка на влюбения мъж.В любовния език на Славейков влюбения мъж е подчинен роб,но това не е срамна идентификация.”За хубостта на жените”-еманципира мъжкия поглед,едно ръководство в интимния живот предлагащо готовота проверено знание.

    -Граждански и патриотично национални мотиви

    Славейкова журалистика- В историята на българската възрожденска журналистика имета на Славейков се свързва с заглавията на около 30 периодически издания.В общия хоризонт на възрожденските журналистически издания наброяващи около 72 той присъства като представетелно лице във всички профили на тази журналистика.Не без преувеличение можем да кажем,че Славейков е човекът журналист.водещи издания „Цариградски вестник”,”Български книжици”,”България”,а по-късно и „Дунавски лебед”.Идеята за собствено периодическо издание  датира от 1852г.,когато сборникът”Смесна китак” е замислен ,като първа книжка на предстоящо периодическо списание.Но поради слаб читателски интерес се оказва първи и последен брой.Десет години след това Славейков започва издаването на първия си вестник 1863г.”Гайда”.Това е първия български хумористично-сатиричен вестник.Следващото емблематично за журналистиката на славейков е политическия орган „Макидония”(1866г-1872г.).1871г. е годината в която Славейков издава две профилирани списания: за децата-„Пчелица” и за жените”Ружица”.В приода от 1873г. до 1886г. Славейков продължава политиката си на издаване на хумористични издания и ангажирани с националната кауза вестници.Това са „Звънчатий глумчо”,”Шутош”,”Костурка”,”Истурка на Костурка”,”Остен”,”Българско знаме”,”Целокупна България”,”Независимост”,”Търновска конституция” и „Истина”.През целия си журналистически път продължава да сътрудничи на „Право”,”Ден”,”Напредък” ,”Летоструй” и българки вариант на „Левънт таймс” и е част от редакторския екип на читалище „Зорница”,”Напредък” и „ Турция”.

    Тематичните акценти в славейковата журналистика са :

    -Темата за българската църковна независимост.Перипетии,подем,ход,разногласия в решаването на този политически въпрос.