Възрожденска книжнина

  •  

    Курсова работа

    на тема:

    Българска възрожденска книжнина

     

    На въпроса,коя е началната времева граница между средновековието и Възраждането,е трудно да се даде еднозначен отговор.Става дума за процес,които протича различно в отделните социални сфери.Смята се ,че първите по-изразени признаци на промяна и проявленията на Българското възраждане се откриват в първата половина на 18в.Нахлуват чужди стоки и капитали,развива се търговията,появява се парична размяна,засилват се миграционните процеси и т.н.Много български селяни се насочват към градовете,които се превръщат в търговско-занаятчийски средища.През 18в. в Европа настъпват нови времена,засилва се стремежът за общуване,не само в икономическата,но и в духовната област на социалния живот.Защо все пак се забавя процесът на Българското възраждане в сравнение с другите балкански народи?Защото социално-икономическите изменения в живота на българите не са съпроводени от промени в духовния им живот;липсват културни институции,съдействащи за национално обеденяване и обновление;затруднено е общуването чрез средствата на писмеността,оскъдно е количеството на книжнината и малцина са грамотни сред българите.Преодолявайки постепенно тези пречки,ранновъзрожденската епоха достига до по-съществени социално-културни преобразования през 20-те години на 19в.,когато започва нов етап във формирането на националното самосъзнание.

    В патриархалния дом на българите книгата е скъпоценна вещ,символ и предмет с тайнствени и магически свойства.Към нея се отнасят с такава почит,с каквато се отнасят и към хляба.В религиозните изображения-стенописи,икони,щампи,книжни миниятюри-книгата се включва като композиционен елемент.В Ранното възраждане книгите имат предназначението да служат за греховно изкупление и духовна прослава на дарителите,предоставили ги на черкви и храмове.В преписките на ръкописи или по белите полета на печатни издания се откриват сведения за първоначално частни дарения,а през втората половина на 18в.-от цели еснафски движения.Преписването на книги е оценявано като душеспасително дело.В безпросветните и безкнижни времена на политическо и духовно робство българите,както се убеждаваме,високо тачат писменото слово-ревниво го съхраняват и вярват в неговата изключителна сила.Нещо повече,то се налага като национален символ.Трудът на писаря придобива религиозно-мистично сияние.Устното слово и ораторското изкуство също имат доминиращо значение.Символът на писменото слово през Възраждането носи заряда на патриотично-народностните настроения и е издигнат в името на националната кауза.

    Най-общо характеризирана,книжнината през 18в. следва модела на средновековната литература.Религиозна по съдържание,тя ползва мотиви,образи  и стил,съответстващ на Библията и на богослужебната традиция.Осъзнатата народностна обособеност става водещ мотив в дейността на първите издатели на печатни книги,главно религиозно-проповеднически по характер-на Софроний Врачански с „Неделник”(1806),на Йоаким Кърчовски с „Чудеса пресветая Богородици”(1817) и „Различни поучителни наставления”(1819),на Кирил Пейченович с „Огледало”(1816).Статистиката сочи,че през 1806г. са отпечатани 2 книги,през 1814г.-2,през 1816г.-1,през 1817г.-2. Всичките са религиозни по съдържание.Важна била и ролята на килийните училища,главни просветни огнища  за изучаване и оползотворяване на религиозната книжнина.Те са създавани първоначално  към манастири и черкви.Освен традиционните книжовно-просветни български средища-Рилския,Хилендарския и Зографския манастир,килийни училища имат Гложенският „Св.Георги”,Кърпинският „Пречиста”,Етрополският,Троянският,Сопотският „Св.Спас” и др.Голям брой селища по цялата територия на страната създават възможност за начална грамотност.Изследвания  за килийните училища сочат,че ако за втората половина на 18в. те са 56,то само за първото десетилетие на 19в. за вече 24.Учители са предимно монаси и свещеници.Защо точно „Неделник” избира Софроний Врачански за начало на новобългарската печатна книжнина?Защото знае какво е значението на българската църква от ранното ни Възраждане.Църквата играе  роля за оживяване на народностното общуване.Поклонниците на манастирите и техните пратеници разнасят книги и щампи,които правят хората съпричастни с идеите за несправедливо погубената държавно-народностна самостоятелност.Ранното Българско възраждане се разгръща в условията на зараждащи се национални съперничества на Балканите.Първоначално то е реакция срещу чуждия национализъм.Църковната институция насочва към формиране на съзнание за принадлежност към славния в миналото български народ.През Възраждането,особено след втората половина на 18в.,все по-определено се проявява историцизмът,повишава се интересът към историята на събитията,определила народната съдба.Откриват се признаци на пробудено национално самосъзнание,търсещо опора в историческото минало на народа.За историческия интерес на българския читател свидетелствуват трите издание от 1801-1811г. на „История славяноболгарског народа” на Атанас Нескович.През 1844г. Христаки Павлович издава за първи път историята на Паисий,озаглавена „Царственик или история българская”.

    Ако Ранното българско възраждане само загатва за обновления,за издигане на националното самосъзнание и възкресяване спомена за миналото държавно величие,то социално-икономическите и полтически процеси в първите десетилетия на 19в. водят към същинско  възраждане.В условията на стопанска стабилизация,свързана с ликвидирането на кърджалийските банди,с преодоляването на местния политически и икономически сепаратизъм и с аграрните реформи в периода 1832-1834г. и до 1844г. започва бавно буржоазяване на селото и интензивно развитие на градския живот.Разгръща се занаятчийското производство и се основават първите български фабрики.Българското общество преживява етап на социално-класово разслояване.Формира се буржоазия,чието най-активно ядро са едрите търговски посредници.

    Промени настъпват също в църковно-религиозния живот,в ориентацията на бълагарското духовенство.В началото на 20-те години на 19в. се правят първи опити за отхвърляне на гръцката духовна опека.Първоначалните протести и бунтове прерасрват след 1839г. в национално-църковно движение с организационен център Цариград.В предосвобожденските десетилетия потребностите от религиозни по съдържание български печатни книги са големи-усилено се градят български църкви.От богослужебните книги предпочитани са службите и каноните.

    Водещата възрожденска културна иституция  била училището.Първите светски училища,възникнали в замогващите се градове след средата на 30-те години.Училището първо поставя изискването за развитие на книгопечатането.За неговите нужди е наложително многоекземплярното възпроизвеждане на книги-учебници и учебни помагала.Те представляват най-значителната по количество и масовост печатна продукция на Българското възраждане,станала основа за първите обществени библиотеки-училищните.След средата на 30-те години на 19в. българската печатна книжнина бързо нарасва по количество.До 1840г. са отпечатани общо 55 книги,а до 1850г.-200.Все по-определено зрее идеята за създаване на български печатници.Първите по нашите земи били на Никола Карастоянов от Самоков и на Теодосий Синаитски от Солун.Никола Карастоянов започва търговия с книги.Пътува до Сърбия,откъдето през 1828г. тайно пренася петана преса.Тъй като не получава разрешение да издава книги,Карастоянов пътува до Белград,където отпечатва „Часослов”,”Буквар или началное учение”,”Житие светаго свещеномученика Харалампия”.Едва през 1846г. успява да издейства устно съгласие от самоковския митрополит за издаването на текстове с църковнославянски шрифт.Теодосий Синаитски издейства разрешение да открие българска печатница през 1838г.,но тя същата година е опожарена.