Възникване на парите

  •  

    Финанси

     

    1.    Възникване на парите.

    Предимства на парите пред бартерната размяна:

     

    -          Парите решават проблема с постранното съвпадане на потребностите като превръщат размяната на стоки от пряка в косвена. При бартера всяка сделка е едновременно покупка и продажба. Парите са междинен посредник, който разделя акта на покупката от акта на продажбата, както по време така и по място. Всеки участник в търговията участва или само като продавач (продава своите стоки за пари) или само като купувач. И продавачите и купувачите могат да сключват сделки там, където условията за търговия са най-благоприятни и да избират най-подходящия момент за тях за покупко-продажба.

    -          Парите преодоляват проблема с определянето на относителните цени. Не е нужно да се съпоставят разменните отношения между всяка двойка стоки на пазара. Ако се приеме условно, че една от множеството стоки ‘n’ на брой служи като пари е достатъчно само да се определят разменните пропорции между парите и всяка една от останалите стоки. Броят на цените се редуцира до ‘n-1’ и чрез цената изразена в пари, лесно се изчисляват относителните цени между произволно избрани стоки.

    -          Като своебразна междинна стока, която съхранява своите качества и стойност във времето парите могат да се използват за договаряне на бъдещи плащания и за погасяване на задължения между стопанските субекти. Трябва да се има в предвид, че парите днес не са стока, но се използват като средство за договаряне на плащания и погасяване на задължения.

    -          Парите не изискват доверие между контрагентите по сключваните сделки. Купувачите и продавачите могат да запазват своята анонимност. Качеството на използваните при размяната пари е известно и лесно установимо от пазарните участници. Това допринася за намаляване информационната асиметрия относно качеството на разменяните стоки. Ако едно лице предлага качествена стока то с готовност ще я разменя за пари чийто качества са му известни. Това дава основание на някои икономисти да твърдят, че при размяна чрез пари е по-вероятно търгуваните стоки да са качествени.

     

    Най-старата теория за произхода на парите е договорната теория. Едно приемливо обяснение за договарянето може да се открие в творчеството на немския икономист Герг Кнап. Според него парите са творение на държавата и са наложени от нея. В своята творба „Държавна теория за парите” Кнап защитава тезата, че държавата определя кои са парите в икономиката като декларира какво тя ще приема при плащанията. Държавата има право да изисква от гражданите определeни плащания под формата на данъците и да определя средствата, в които ще се извършват тези плащания. Подобна теза защитава и Адам Смит. За да плаща данъци, частният сектор трябва да придобива държавните пари и така те ще циркулират в обращението.

    По-късни икономисти като Кейнс и Мински признават правото на държавата да определя единицата, в която ще са деноменирани задълженията към нея и средствата към които тези задължения ще се погасяват. Според Карл Менгер парите не са възникнали в резултат на общо споразумение, не са изобретени, не са наложени законово или по повеля на държавата. Те са рeзултат от продължителна и постепенна революция в търсенето и осъзнаването на икономическите предимства от съществуващите тогава възможности за размяна. Отделният индивид се ръководи от собствения си интерес да се сдобива по лесно с търсените от него блага като използва в размяната междинна стока отличаваща се с лесно разменна стойност. За Менгер това е процес на осъзнаване на собствения икономически процес на индивида без да се води от споразумения, без законова принуда и дори без отчитане на общия интерес на останалите. Воден от своята интуиция търсещият изгода индивид започва да се научава как се извлича икономическа полза като приема стоки, които притежават най-висока приемоспособност не само тук и сега, но доколкото е възможно неограничено в пространството и времето. Икономическият успех на тези, които са възприели описаният начин на икономическо поведение бил осъзнат и от останалите. Подражанието и навикът довели до практиката най-разменоспособната стока да се разменя за по-малко разменоспособните, не само от много, а от всички икономически субекти. Тя се превръща в общоприето средство за размяна. Така възникват стоковите пари. От тях: металите (благородните метали) се отличават с най-високата разменоспособност. Не случайно те са преобладаваща форма на стокови пари от толкова народи на много места по света.

     

    2.    Същност и функция на парите.

    a)      Те са средство за размяна. Едно от най-лаконичните определения за тази функция е предоставено от Кнут Виксел. Според него, парите са обект, който обстойно и без колебание се приема от всеки и при размяната на всяка стока. За да функционират като средство за размяна, парите трябва да се приемат от всички, от цялото общество и да запазват покупната си сила

    b)     Парите са средство за съхранение на стойността. Като запазват своята покупателна сила, парите не само позволяват разделяне на акта на покупката от акта на продажбата, но съхраняват своята стойност за дълго време. Всеки индивид и стопански субект може да съхранява част от богатството си под формата на пари и не е нужно да ги използва незабавно за закупуване на стоки или услуги. Вместо това, парите могат да бъдат спестени и от тази гледна точка, те са актив в портфейла на икономическите субекти, подобно на инвестициите в различни други финансови и реални активи, но за разлика от останалите активи, парите са абсолютно ликвидни. Те свободно могат да се превръщат в стоки, услуги или да се инвестират в някакви други активи. Ето защо, ликвидността на един актив, се дефинира като възможността да се трансформира бързо в пари при минимални разходи и без загуба на стойност.  От тази гледна точка, колкото по ликвиден е един актив, толкова по близо стои той до парите и е много вероятно също да се възприема като пари.

    c)      Парите са сметна единица. С тяхна помощ се изразяват цените на всички активи, стоки и услуги и лесно се определят всички относителни цени. Но освен това, приходите, разходите, печалбите и доходите се изчисляват в пари и това обяснява извършването на различни стопански пресмятания. Днес стойността на материала, от който се изработват парите е без значение. Съвременните пари имат само номинална стойност. Това е номиналът, изписан върху една банкнота или монета, или салдото, което фигурира по банкова сметка. Парите се приемат при размяната и плащанията по своята номинална стойност. Като правило парите са сметна единица, защото така е по-лесно, но не е задължително да изразяваме цените, приходите или разходите само с тях.

    d)     Парите са средство за плащане. Понякога икономистите разграничават тази функция от първата. Като средство за плащане, парите се използват за погасяване на задължения, заеми, данъци, такси и др. Част от парите се определят от държавата като законно разменно средство. Това е по-скоро отправна категория, изразяваща възможността всяко задължение да бъде платено със законно платежно средство при което задължението се приема за погасено и не може да се изисква събирането му под друга форма.

    Една съвременна дефиниция за парите: