Възгледите на Марин Дринов за произхода на българския народ

  • Възгледите на Марин Дринов за произхода на българския народ

     

    Професор Марин Дринов съвсем заслужено е наричан патриарх на българската историография . По широтата на своите интереси и знания той почти няма равен в цялото по - нататъшно развитие на нашата историография и славистика . Той е първият българин , който добива специално образование по славистика , езикознание , етнография и история в руски университет и под ръководството на най - видните тогавашни руски учени . Смело може да се заяви , че М . Дринов се явява в развоя на българската историопис първият учен изследвач в наистина „ европейски мащаб ” . Неговите приноси за българската история очертават веднъж за винаги правилната и строго научна посока в развоя на нашата историопис и допринасят извънредно много за разрешаването на много въпроси из националното минало . Чрез всичко това Дринов е за нас не само истински родоначалник на новата , критическа българска историопис , но и изобщо на българската славистика и народонаука . Изключително важен е първият му научен труд “ Поглед върху произхождането на българския народ и начало на българската история ” , напечатан във Виена . В тази книга се осветлява една от запленителните и мъчни проблеми на българската история . Опрян върху грамаден исторически материал и прилагайки добросъвестно критичната методика при издирването си , Дринов се старае да обори възгледите на разни бележити хора , които са писали по засегнатата тема , като пази енергично своята теория за славянския облик на българското племе . Горепоменатата книга има огромно значение за нас българите . Преди всичко , благодарение на нея европейският учен свят се убеди , че българите са славяни , че те са достоен член в семейството на културните народи и че, следователно, имат право да се борят за свобода и възход .

    Мнението на Мадрин Дринов за произхода на нашия народ се основава на най-верни доказателства, които говорят сами за себе си и не искат тълкуване. Но за нещастие досега твърде малко е обръщано внимание на тези факти. Повечето писатели описващи произхода на българския народ или съвсем не са държали на нас или са давали голяма свобода на своя собствен възглед. От това са се породили много криви учения за произхода на българския народ, учения, които и досега преобладават както у чужденците, така и между нашите образовани съотечественици.

    Ученията за произхода на българския народ могат да се разделят на два вида. Към единия се отнася теорията, че народа ни произлиза от древните трако-илирийци, а към втория – тезата, че предците на българския народ са Аспарух и неговата орда. Първата теория може да се нарече Тракийска, а втората – Волжка.

    Тракийска теория

    Всичките доказателства на тези писатели, които доказват, че нашия народ води началото си от древните жители на Балканския полуостров, от трако-илирийците, всички тези доказателства имат две главни основания:

    1.                 Между названията на трако-илирийците се срещат: корали, трибали, беси, кровизи.

    Корали = Горали = Горани = горци = загорци

    Трибали = дрехвали = древляне

    Беси = беси

    Кровизи = кривички(черногорци)

    От тези названия само за последното може да се каже, че прилича на славенско и напомня названието на славеноруското племе кривички, за които руските летописци казват, че живели около изворите на реките Волга, Днепър и Западна Двина. Та и да се докаже, че кровизите са били славени, то тяхното присъствие между древните трако-илирийци може да се обясни твъред просто, а именно че още преди Херодот те са се отделили от своите братя и са се заселили в земите на трако-илирийците като колоности. И такова едно обяснение не ще бъде безосновно, като си спомним, че земите на славените са се простирали до левия бряг на Долни Дунав, откъдето през ІVв. Пр. Хр. ги изтласнаха келтите, карайки ги да се изтеглят зад Карпатите.

    ЕТо колко е слабо птрвото основание на тракийската теория. От пет – шест названия и то твърде съмнителни неможе да се докаже, че трако-илирийският народ е бил славенски.

    2.                 Второто основание на тракийската теория не е по – здраво от първото. То се съдържа в следния въпрос: Ако се допусне, че сегашните българи, които населяват земите на древните трако-илирийци, не се техни потомци, то къде се дяна великият трако-илирийски народ.

                    За достоверно се знае, че трако-илирийският народ се е смалил значително през ІVв. Пр. Хр., по време на македонското завладяване. Една част от трако-илирийците е загинала в борбата с македонците, а друга – се е преместила на север от дунав.

                    Друго смаляване на тракийският народ е по времето на римското нашествие. Известно е, че около Рождество Христово както  Рим и цяла Италия, така и другите римски владения били преизпълнени с тракийски, мизийски, дакийски роби. В 75г. пр. Хр. в Южна Италия се разбунтуваха около 50 000 роби, които Рим трудно усмири. Известно е, че един от техните предводители бил Спартак.
    Освен избиването и поробването римляните са смалили броя на трако-илирийцитеи чрез преселване в други провинции. Така те преселиха племето на пеоните отвъд реките Сава и Дунав

                    Третото смаляване на трако-илирийците станало през Vв. от от вестготските, хунските и остготските опустошения на Балканския полуостров.

     

    Волжка теория

    Към тази теория стадат всички мнения, които изкарват днешните българи потомци на Аспаруховата орда, която преди да се спусне към Долни Дунав, живяла с другите си братя около Волга.