Въведение в туризма

  •  

    ВЪВЕДЕНИЕ В ТУРИЗМА

     

    1. ТУРИЗМЪТ – ПРИОРИТЕТЕН ОТРАСЪЛ В ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ

    Понятие за системата туризъм
    Значението на понятието туризъм идва от френскта дума тур- пътуване, пътешествие. Извършва се индивидулано и групово и завършва от мястото от където е започнало. Туризмът като категория в обществения живот засяга всички сфери на икономиката, социалния, духовния и икономическия живот. Той означава също пътуване извън постоянното местоживеене. Тези въпроси свързани със значението на туризма са разработени подробно от доц. Емил Костов, доц. Хаджиниколов и др. От чуждестранните изследователи най-точно определение за туризма дава амер. професор Джон Холоуей. Според него туризмът е производство и обмяна на услуги и стоки от стопанските единици, разполагащи с материално-техническа база, която осигурява пребиваването на туристите, тяхното настаняване, хранене, транспорт, развлечение, възстановяване на здравето, спорт и т. н. От неправителствените организации по туризъм най-точното определение на понятието дава Международната академия по туризъм. Според тази организация туризъм е термин, който се прилага при пътуване за удоволствие и за задоволяване потребностите на туристите. Ние приемаме, че туризъм означава в съвремието бизнес за производство и продажба на материални и нематериални услуги за задоволяване на платежоспособното туристическо търсене (ПСТТ) и осигуряване ефективност на търговските дружества, едноличните търговци, стопанските субекти, занимаващи се туризъм. Процесът на зараждане и развитие на туризмът в ранния период започва с индивидуланото потребление при пътуване и престой. През това време туристическата дейност е незначителна, с малка обществена значимост. От индивиулна потребност, с течение на годините туризмът се превръща в обществена и се оформя като динамичен процес със всекидневни изисквания при пътуване и престой. В съвременния етап туризмът е икономическа система, която задоволява социалните потребности на човека и човешката общност с материални и нематериални услуги и осъвършенстване на туристическия продукт.
    В закона на туризма в чл.3 ал.1 е записано: „Туризмът е икономическа дейност, която е насочена към създаването, предлагането и реализирането на стоки и услуги координиращи туристическия продукт.
    Туризмът като икономическа система се характеризира със две равнища – туризъм в националното стопанство и туризъм в стопанските формирования (субекти) , търговските дружества, ЕТ в туризма.
    Държавната политика в областта на туризма озаконява дейностите по туризъм със законови и подзаконови актове.
    Системата туризъм има няколко подсистеми – ресторантьорство, хотелиерство, търговия, производство на стоки и сувенири, транспортна дейност, специализирани услуги. От всички тях най-важно е производството на туристически продукти, което се състои от качеството на стоките и услугите. Туристическият продукт е част от икономическата система туризмъм и зависи от платежоспособното туристическо търсене, дестинацията, или мястото на посещението, качеството на услугите, материално-техническата база, инфраструктурата до нея (качестевни пътища) и от предлаганите допълнителни услуги. Системата туризъм е взаимодействие между туристически субект и туристически обект. Субекта е туриста, потребителя на услугите и стоките, а обекта е мястото за посещение и задоволяване потребностите на туристите. Туристическите потребности и мотивация на туристическите пътувания както и задоволяване потребностите от стоки и услуги създават туристическа индустрия. Туристическата индустрия се характеризира със следните структурни елементи – МТБ, туристически персонал, технология при производството на туристическият продукт, качество на туристическия продукт. Туристическата индустрия включва и специализацията, квалификацията на човешкия фактор, които създават туристическия продукт. Специфичното в туристическата индустрия е нивото на МТБ, туристическото обслужване, хранене и транспорт. В ТИ и литературата за нея се характеризира като индустрия, свързана с хотелиерството, ресторантьорството, организиране и посредничество на туристическите пътувания, транспортните средства и МТБ. Тя се свързва също с производството на стоки (спортни, сувенири, фитнес) ТИ се свързва в последно време с производството на козметика, фотоматериали и различните видове облекла. Цялата тази дейност се нарича производствено-търговска и финансова дейност в туризма. 


    СИСТЕМА ТУРИЗЪМ
















    ТУРИСТИЧЕСКА ИНДУСТРИЯ


    2.ТУРИЗМЪТ – ПРИОРИТЕТЕН ОТРАСЪЛ В ПАЗАРНОТО СТОПАНСТВО

    Бързата възвръщаемост на финансовите средства от туристическата дейност определя туризма като икономическа подсистема на пазарното стопанство. Туризмът участва в пазарното стопанство чрез създадената туристическа индустрия и производството на стоки, сувенири и облекла. Участието на системата туризъм на пазара се определя от специфичната МТБ, обслужване на туристите, начина на производство и квалификация на човешките кадри. Икономическата система туризъм се включва като цяло в икономическата система на държавата. Търговските дружества и стопанските субекти участват в пазарното стопанство в комбинация на няколко дейности – подслон, пребиваване, хранене, търговия с хранителни стоки, с нехранителни стоки, сувенири, организиране на екскурзии в страната и чужбина, организиране на транспортно обслужване и допълнителни туристически услуги. Тези дейности се групират на туристическия пазар като хотелиерство, ресторантьорство, търговия със стоки и допълнителни туристически услуги. Така организиран туристическия пазар предполага бърза възвръщаемост на вложените средства и зависи от това как и на каква цена ще бъде продаден туристическия продукт и вложените в него туристически услуги. Мястото на туризма в пазарното стопанство се определя и от броя туристи, брой нощувки, вложените разходи за услуги и производство, получените приходи и реализираната чиста печалба. То се влияе от държавната политика в областта на туризма, данъци и данъчна политика, от цената на лицензията за туристическа дейност и от насърчаване на нови туристически дестинации и обекти. Туристическата политика на държавата се влияе и от транспортното обслужване, дестинациите и инфраструктурата. В туристическата дейност в последно време се наблюдава и интеграция (свързване по опериране и сдружаване на туристическите фирми с други отрасли на производството). Туристическото пазарно стопанство се влияе също от обектите на посещение, свързани с исторически, географски и местни значения. В тази връзка наблюдаваме сдружаване на българските туристически фирми с чуждестранни, с цел организиране на посещениие до дадени обекти, най-често исторически.
    3.ВИДОВЕ ТУРИЗЪМ

    Разнообразието на туристическите потребности и видът на туристически продукти определят видовете туризъм. В литературата се използват следните критерии за определяне на видовете туризъм:
    Национална принадлежност на туристите:
    Вътрешен (национален)
    външен (международен)
    Покриване разходите на туристите:
    стопански
    социален

    Потребности за туристически пътувания:
    медицински (лечебен)
    балнеолечебен (кални бани, минерални бани и др.)
    конгресен
    спортен
    делови
    културен
    служебен (семинарен)
    култов (религиозен)
    транзит и възстановителен, винен, ловен, секстуризъм

    Използвани транспортни средства
    автомобил, самолет, кораб, комбиниран транспорт

    Продължителност на пребиваване
    продължителен
    краткотраен
    излетен

    Местности и обекти на туристически пътувания
    планински
    воден
    селски

    Форми на организация на туристическите пътувания
    групов
    индивидуален

    Туристическата индустрия чрез своя туристически продукт предопределя и значението на туризма. Третото хилядолетие – 1 милион пътувания за развлечение. Това определя валутните приходи на държавите, заетост в отделните отрасли на районите, ограничаване миграцията. 
    Създаване условия за добри междудържавни отношения. 

    ТЕМА ВТОРА. ПОТРЕБНОСТИ, МОТИВАЦИЯ И УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА

    1. ПОТРЕБНОСТИ И МОТИВАЦИЯ
    Потребностите на човека отразяват неговото жизнено равнище и социално полож
    ение в обществото. Те са материални, социални, духовни, първични, вторични, обществени. Социалния характер на стопанската дейност при туризма е в задоволяването на определени човешки потребности. Миграцията и възстановяването са обективни потребности и се превръщат в туристически, когато са организирани и отнесени към даден обект на посещение.

    Потребности на човека – пирамида на Маслоу








    Туристическата потребност включва преки първични потребности от възстановяване и лечение и вторични – от храна, транспорт, пребиваване и т.н. Обект на туристическия бизнес са вторичните потребности, а именно храната, пребиваването, състоянието на материалната туристическа база и услугите за това. Днес туристическите потребности се свързват и с подслона на туристите в база, тяхното пребиваване и състояние на обслужването. Туристите имат нужда от спокойствие, безопасност и неприкосновеност на личното имущество. Многообразието на туристическите пътувания дават възможност за социални контакти както и свобода в избора на туристическа дестинация, дават също възможност да се определи времето и начина на пътуване. Мотивацията на човека е система от субективни фактори и стимули, които определят самото туристическо пътуване. Мотивацията е нагласата на човека да възприема и реагира на всяко пътуване. В основата на мотивацията стои ценностната система на човека и обществото. Мотивацията е също смяна на ежедневието, с цел задоволяване на една или повече потребности.

    2. УСЛОВИЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА
    За развитието на туризма са необходими 2 групи условия. Първата група са общите условия – свободно време, политическа стабилност на дадена държава, доходите на населението, състоянието на транспортната мрежа, обектите за посещение и инфраструктурата до тях. Втората група условия се свързват с посрещането на туристите – материално състояние на техническата база, извършваните услуги, качеството на услугите, екологично чиста храна, исторически и културни паметници за посещение, събития в района, квалификация на кадрите при туристическото обслужване и професионализма на наетите лица. Факторите които определят развитието на туризма са културно-исторически, психологически, обективни и субективни, устойчиви и променливи. От гъвкавостта на туроператорите и мениджърите зависи по какъв начин ще се проучат тези групи от условия и фактори, за да пригквлекат повече туристи и реализират печалба.


    ТЕМА ТРЕТА. ТУРИСТИЧЕСКА ПОЛИТИКА

    1. ЦЕЛ И СРЕДСТВА НА ТУРИСТИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА

    Система от методи, въздействия и мерки на държавните и обществени институции, както и на стопанските субекти, с цел добро развитие на туристическата индустрия. Тези мерки обикновено са национални и международни. ТП на България е част от социалната икономическа дейност на държавата. Тя се оформя на определени етапи в развитието и. Отворена система, която се развива и обогатява със средствата на законови и подзаконови актове. Националната политика, по отношение на туризма, обхваща няколко стратегически цели – приватизация на туризма; равнопоставеност на всички фирми в туристическата индустрия; пазарно ориентирана дейност на фирмите; нова политика за производство на туристически продукт; обучения, квалификация и преквалификация на персонала, маркетинг на туристическата индустрия..

    2. ВНОСИТЕЛИ НА ТУРИСТИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА

    Восителите са три групи - държавата и нейните институции, юридическите лица (търговски дружества, ЕТ) и физически лица (субекти с нестопанска цел в областта на туризма)
    В държавата и нейните институции отнасяме Народното събрание, Министерски съвет като изпълнителен орган, Министерство на икономиката, което ръководи туристическата дейност, Министерство на финансите, както общински съвети и структури.






    Народното събрание приема закони, свързани с туризма, както и нормативни актове за дейността на туристическите дружества. Министерския съвет управлява и ръководи туристическата дейност в държавата на база законовите разпоредби на Народното събрание. Министерския съвет гласува и издава разпоредби за дейността на държавните структури, юридическите и физическите лица. Министерството на икономиката ръководи туристическата политика и към него е създаден национален съвет по туризъм, като помощен орган на министъра на икономиката. А министъра на финансите решава въпроси свързани с вземанията, данъците и разрешителните за туристическа дейност. Към вносителите на туристическа политика към първа група се отнасят и решенията на общинските съвети, заповедите на кмета и дейността на общинските администрации.
    Към втората група вносители се отнасят юридическите лица – търговски дружества, ЕТ, както отделните фирми, които в дейността им е записан „туризъм”. Всички те имат за цел да влагат финансови средства в туристическата дейност и да получават девиденти за това. Фирмите задължително разработват програми за дейността си и я представят в Министерството на икономиката. В последно време на търговските дружества се искат и стратегии за развитие на дружеството за три години.
    Търговските гружества съгласно законовите разпоредби трябва да бъдат регистрирани и в териториалните данъчни поделения. При кандидатстване за кредит на търговските дружества се изисква да имат подробен план за финансовата дейност и какво те ще правят с МТБ.
    Физическите лица – вносители на туристическа политика, предимно неправителствени организации и такива с нестопанска цел, които подпомагат цялостната тур. политика. Такива организации са Българска туристическа камара, която води на отчет туристическите фирми и е посредник между тях и държавната власт; Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Тяхната цел е да подпомагат туристическата дейност в този бранш и да съдейства пред държавните органи за това. Статутът на тези организации е уреден в Закона на туризма. Преди 2 години се създаде и Oрганизация на търговците и производителите на туристически стоки.
    Туристическата политика на държавите от ЕС се свързва с целенасочена и дългосрочна стратегия. Тази политика започва още от 1988г. , когато в Германия се поставя началото на единен туристически пазар. Политиката на ЕС в момента има няколко направления. Първото е засилване на финансовата помощ за туризма, чрез кредитиране от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Второто е подобряване информираността на туристите, с цел те да се чувстват спокойни и сигурни по време на пътуването. Третото е да се подобри географската и сезонна концентрация на туристическите пътувания. В тази насока ЕС препоръчва развитието на селския и културен туризъм, както и подобряване качеството на услуги.

    ТЕМА ЧЕТВЪРТА. БИЗНЕСЪТ В ТУРИЗМА

    1. ЦЕЛ И ОБЕКТИ НА БИЗНЕСА В ТУРИЗМА

    Целта на бизнеса в туризма e, с минимални разходи на труд, да бъдат обслужени туристи, за да се получи планирана печалба и ефективност в трудовата дейност. Характерно за бизнеса са производството на материални и нематериални услуги за туристите, ежедневните контакти и туристическите дружества и организации, както и доброто управление на туристическите обекти. Обектите на бизнеса са хотелиерство, ресторантьорство, търговия със стоки, организиране на екскурзии, посредническа дейност, импресарска дейност. Организацията на бизнеса е пряко свързана с пазара и пазарните механизми, както и изготвяне на бизнес план и бизнес проект. Те са задължителни при кандидатстване за кредит във всяка банка. Проблемите на бизнеса в туризма можем да разделим на две части. Първата част обхваща законовата уредба на държавата и пазарния механизъм – борси, потрeбности на туристите, тяхната платежоспособност и професионален опит на бизнесмена. Втората част обхваща икономическите и социалните въпроси- жизнен стандарт на населението, сезонност на туристическите пътувания, икономическата и политическа стабилност на държавата.
    Успехите на бизнеса в туризма зависят от добрата координация на търговските дружества, държавните сруктури, туристическите потребности и платежоспособността на туристите.

    2. БИЗНЕС ПЛАН И БИЗНЕС ПРОЕКТ В ТУРИЗМА

    Бизнеспланът в туризма се разработва при използване на следната структура:
    обща характеристика на стопанския субект - тук се вписва търговското дружество, фирмата, хотела, ресторанта, стопанската и управленска стр-ра на тези обекти;
    Параметри за състоянието и изгражднето на МТБ - тук се вписва дали е нова или стара, какво ще строите, ще модернизирате ли базата, ще има ли реконструкция и колко ще струва това;
    Услуги и стоки предлагани от фирмата - целия асортимент, какви стоки ще призвеждате;
    Маркетинг - стратегиите за пазарна политика на фирмата и къде колко туристи ще приемате;
    Финансова и икономическа обосновка - колко разходи ще направите, приходи, кредити, ефективност
    Човешки ресурси - икономическо и социално осигуряване, брой на персонал,квалификацията им, производителност на труда, работната заплата, соц. oсигуровки
    Всеки бизнесплан завършва с изводи, анализи и заключения.
    По отношение на бизнеспроектите се поставят за разрешение няколко въпроса, свързани с туристическия бизнес – строителство на нов хотел, ресторант, нова технология при обслужването, качество на обслужване, въвеждане на иновации и върхови технологии при туристическия бизнес. Всеки бизнесплан и бизнеспроект се обвързва с подробни маркетингови проучвания на пазара, конкурентите, източниците за получаване на кредити, новите туристически търговски дружества, приемане на групи туристи и сезонност на пътванията.
    При бизнеса в туризма има връзка между мениджър, маркетинг и пазар.

    ТЕМА ПЕТА. МАТЕРИАЛНО-ТЕХНИЧЕСКА БАЗА НА ТУРИЗМА (МТБ)

    1. ЕЛЕМЕНТИ И СТРУКТУРА НА МТБ

    Продажбата на туристическия продукт е възможна само при наличието на добра МТБ, материални парични и трудови ресурси. Всички те оформят и дават завършен вид на МТБ. В своята същност МТБ обхваща и част от имуществото на търговските дружества и ЕТ, както и съвкупността от дълготрайни материални активи (сгради, пари, производствени средства). Ролята на МТБ е да осигури висока ефективност на предлаганите услуги, производствената дейност, качествен продукт и добри финансови резултати. МТБ изпълнява социални и икономически функции при дейността на търговските дружества. Съществуват две групи въпроси свързани с МТБ:
    вкл. платежоспособност на туристите, внедряване на нови технологии и създаване на условия за ефективност на туристическата дейност;
    вкл. създаване, изграждане и реконструкция на старите сгради, използването на тези сгради, тяхното поддържане, управление, ежегодно подобряване на състоянието им.
    Структурата на МТБ е свързана още с възпроизводството и организацията на туристическата дейност, функциите инфраструктурата и добрата пътно-транспортна система.
    Функционалното използване на МТБ зависи от добрата организация, създадена от търговското дружество, стопанските и държавните субекти.

    2. СЪЗДАВАНЕ И ПОДЪРЖАНЕ НА МТБ

    Подържането на МТБ е в основата на следните по-важни структурни елементи. Първият е свързан с капиталното строителство на туристически комплекси и обекти. Тук е важно проектирането на тези комплекси и природното хармонизиране с новостроящите се хотели. Вторият е свързан с реконструкцията и модернизацията на тези комплекси и обекти. Третият е свързан със закупуването на дълготрайни материални активи – обзавеждане на стаите, пространствата, коридорите, кътовете за почивка. Четвъртия важен момент е подържане на МТБ, чрез набиране на капитални вложения от собствениците и влагане на собствени оборотни средства. Подържането на МТБ е ежегодно и се осъществява всяка година, чрез основен и текущ ремонт. В последно време подържането на МТБ, както и ново строителство е за сметка на инвеститора срещу ползване на сграда за определн период.

    3. ЕФЕКТИВНОСТ НА МТБ

    Тя, като икономическа категория се отнася до използването на МТБ, дълготрайните материални активи и производствената дейност. Ефективността се свързва още с ценовата политика на търговските дружества, при реализацията на туристическия продукт. Свързано е още с нормативната база и елементите на туристическия пазар – търсене и предлагане. Цената на туристическия продукт е свързана с ефективността на туристическата дейност. Тя се определя по различни принципи – според сезона, комисионната на туроператорите, организиране на туристическите групи,обектите за посещение, отдалечеността на тези обекти от МТБ, разходи по транспорта и т.н. Ефективността зависи изцяло от натовареността на МТБ, туристическите маршрути и ефективно използване на туристическите обекти. Тя зависи също от договорните отношения и определените цени за услугите за даден сезон. МТБ се обвързва с добре организирани туристически групи и привличане на индивидуални туристи.
    Поевитняването на цената на туристическия продукт е важнo за туроператорите, хотелиерите, ресторантьорите и производителите на стоки. Те се стремят да обвържат по между си своите дейности и по този начин да намалят себестойността на туристическия продукт.


    ТЕМА ШЕСТА. ТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТ


    3. КАЧЕСТВО И ЦЕНА НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ ПРОДУКТ

    Качеството и цената на ТП зависят изключително и само от търсенето, предлагането, платежоспособността на туристите, конкурентноспособността на ТП, ефективността, състоянието на МТБ и от допълнително предлаганите услуги. От качеството на ТП се определя и основната негова цена. Най-характерното и допълващо в ценовата политика, от което зависи определянето на качеството и цената е нормативната уредба на държавата, ценообразуването, видовете цени на ТП и услугите. Цената зависи също от предлагането на ТП и сезонност на услугата, също така от сключените договори между туроператорите и уговорената комисионна. Цената се определя и от това дали има организирани или не туристически групи. Има ли допълнителни услуги и обеекти за посещение. В последно време всичко това пребиваване и транспортните услуги, както и предлагане на ексурзоводски услуги. Качеството на ТП се влияе и от данъчната политика на съответната държава. Особено от определение и гласуван данък и между туристическите фирми с МТБ и туристическите средства за посредничество.



    ТЕМА СЕДМА. ТУРИСТИЧЕСКИ ПАЗАР


    1. ОБЩОТО И СПЕЦИФИЧНОТО НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ ПАЗАР

    Развитието на туризма е немислимо без познаване и съобразяване с пазара, с неговите елементи и механизми, пазарната конкуренция и пазарното равновесие. За бизнеса и отношението към туристическата дейност са важни всички тези въпроси, свързани с туристическия пазар, които имат пряко отношение и към цялостната политика на държавата. Пазара постоянно се разширява и развива с нови стопански субекти, купувачи и предлагащи турисически продукт. Туристическия пазар има самостоятелен характер, защото той предлага едно единствено нещо – ТП. Туристическия пазар е част от стоковия пазар и е свързан предимно с предлаганите нематериални стоки и услуги. Приемаме, че туристическия пазар е среща на платежоспособното туристическо търсене, с туристическото предлагане .... на пари и услуги, покупко-продажба и отношение между купувач и продавач. Туристическия пазар предлага освен услуги и средства за подслон – заведения за хранене и развлечения, място за посрещане и изпращане на туристите. Според броя на участниците и мястото на туристическата обмяна се оформят няколко вида туристически пазарни отношения.
    пазарни отношения които между туристическите групи които се занимават с неорганизирани туристи
    пазарни отношения между туристическите фирми от България, които имат МТБ и подобни фирми от чужбина

    Туристическия пазар предлага и единични стоки и услуги, както и пакет от услуги и стоки, които са за лично потребление на туристите. Потребителите търсят туристически услуги, които са обект на тяхното пътуване. Туристическия пазар има специфична система за ценообразуване, туристическа реклама и маркетинг. Участниците в ТП са търговски дружества и ЕТ и стопанските субекти. Тяхното участие се свързва преди всичко в дейност при организиране, настаняване, хранене и развлечение на туристите, обмяна на валута. 
    Стоково-парични отношения на и за разнообразието при ТП. Това разнообразие се определя от времето на извършване на туристически дестинации – сезонна, целогодишна. От местонахождението на туризма – национален, международен, районен; от извършваните услуги при дестинацията – транспортни, хотелиерски, ресторантьорски; от начина на провеждане на самата дестинация – със и без екскурзовод. Видовете ТП се определят също от пакет услуги. Може да бъде комбиниран и индивидуален. ТП се определя и от цената на предлаганите услуги. По този признак ТП се определя като висока, ниска и средна цена.


    2. ФУНКЦИИ И ЕЛЕМЕНТИ НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ ПАЗАР

    Ф-циите на туристическия пазар се формират основно от стоковиа пазар на туристически услуги. Те се отнасят преди вскичко до покупко-продажбата на ТП, обслужването на туристите, предлаганите стоки за потребление, предлаганите услуги като цяло и предлаганите условия на МТБ. Ф-циите на туристическия пазар се оформят също от туристическото търсене, предлагане и цена. Те зависят също и имат връзка от ПСТТ, от доходите на населението, отделния индивид, заделените средства за покупка на туристическия продукт. Ф-циите зависят и се оформят също от начина на туристическото пътуване и средствата заделени за това. Като ф-ция на пазара определяме също и начина и мястото на покупко-продажбата на ТП. 

    ТЕМА ОСМА. ИНОВАЦИИ И ИНВЕСТИЦИИ В ТУРИЗМА

    1. ИНОВАЦИИ В ТУРИЗМА
    a) иновации 
    иновациите в туризма са съкупност от принципи, методи, подходи и начини за постоянно обновяване на туристическата индустрия от търговските дружества, ЕТ и сопанските субекти. Целта на иновациите в туризма е да се подобри конкурентноспособността на българскитет туристически фирми на вътрешния и световен пазар. Това се постига чрез осъвършенстване организацията на производството и продажбата на туристически услуги и стоки.чрез осъвършенстването се формират и конкурентноспособните цени на туристическия продукт и се постига качество съгласно изискванията на ЕС, приети в Лисабон, и стратегията за развитието на съюза. Иновациите в туризма отразяват също и промените в производствено-стопанската дейност на фирмите на база внедряване на нови технологии за производство и продажба на туристически услуги, промени в ДМА, МТБ, производството на стоки, промени в организацията,закупуване на нови транспортни средства и промени в развлекателните услуги. Иновационната политика в туризма се осъществява по два начина: чрез влагане на собствени средства и инвестиции за закупуване на върхови технологии и джоинвестиции със чуждестранни инвеститори. Характерно за иновациите в туризма е това, че фирмите трябва да проучват новите създадени технически нововъведения, да ги анализират и проучат възможно ли е те да бъдат внедрени. В последно време за иновации в туристическата индустрия в европейските туристически фирми заделят 5% от печалбата си. В България иновационната политика се свързва преди всичко с подобряване на МТБ, чрез реконструкция и модернизация, обновяване на техническите средства в ресторантите и квалификация и преквалификация на персонала. Средствата които отделят българските фирми за иновации са 2%. Иновациите могат да бъдат:
    продуктови – за закупуване на стоки и осъвършенстване на услугите
    производствено-технологични - за закупуване на машини при кулинарното производство, нови транспортни средства, машини за производство на сувенири и спортни стоки. 
    Третият вид иновации се свързва с организационно-техническите въпроси – проектиране на нови технологии, въвеждане на нова организация за управление на фирмата, както и за осъвършенстване мениджмънта на фирмата.
    Четвъртият вид иновации са структурните и се свързват с промените в средствата за подслон на туристите (хотели, мотели) и създаване на благоприятна среда в тях
    Към тези 4 вида прибавяме и иновациите за задоволяване на най-новите потребности на туристите – закупуване на модерни , дълготрайни материални активи, със средствата от инвестиции, или такива на фирмата. 

    2. ИНВЕСТИЦИИ В ТУРИЗМА

    Те в туризма на практика означават да се вложат капитали за създаване и закупуване на ДМА и подобряване на МТБ. Инвестициите в туризма са вложени дълготрайни материални и нематериални финансови активи. Те са необходими както за подобряване на качеството на ТП, МТБ и закупуването на ДМА, също така инвестиции за опазване на околната среда, облагородяване на пространството около МТБ, модернизиране на средствата за спорт и спортна дейност, за нови технологии и техники, гарантиране безопасност на труда в туристическия бранш и инвестиции свързани с намирането на транспортни средства. 
    Инвестициите в туризма са дългосрочни, краткосрочни и инвестиции в риск. 

    Дългосрочните са за ново стрителство, реконструкции, модернизация и реновиране на съществуващи бази.
    Краткосрочните са за закупуване на ДМА, транспортни средства, подбряване на услугите
    Инвестициите в риск са за цялостно обновяване и използване на МТБ, за определен срок.
    Инвестициите са необходими за използване на новите технологии и закупуването на такива. Те са пряко свързани с иновационната политика на фирмата.
    Инвестициите и иновациите подобряват туристическата индустрия с цел равноправно участие на вътрешния и световен пазар. Инвестициите са средства на фирмата и външни инвестиции вложени за подобряване на туристическата дейност и ползване на МТБ като цяло.
    Те могат да бъдат във вид на кредити, получени от международни финансови инвестиции.


    ТЕМА ДЕВЕТА. ОБЩОТО И ХАРАКТЕРНОТО ЗА ИКОНОМИКАТА НА ТУРИЗМА


    1. ИКОНОМИКАТА НА ТУРИЗМА – ХАРАКТЕРИСТИКА

    Тя е съвкупност от ДМА, човешки ресурси, които характеризират взаимоотношенията между тях, както и начина на производство и разпределяне на материалните и нематериални услуги.
    Икономиката на туризма отговаря на 3 важни въпроса: 
    Какво произвежда? 
    Как да произвежда? 
    Как и на кого се разпределя призводството?
    Резултатите от произведеното се обобщава от начина на управление и планиране на фирмата. Всяка икономическа стойност се планира взависимост от изискванията на пазара и при спазване на пазарните механизми (търсене, предлагане). Икономиката на туризма се доказва в обстановка на конкуернция на туристическия пазар. Ефективността при икономиката на туризма е в следствие от добрата организация и управление на човешките ресурси, професионализма и компетентността на бизнесмените, мениджърите и управителите на фирми. Тя се измерва и с начина на заплащане на персонала, размера на работната заплата, допълнителните плащания, социалните осигуровки. Икономиката на туризма търпи и своите промени, свързани с конюктурата и промените на пазара. При нея е важно да отбележим, че тя е неразделна част от общата икономика на отделната държава. В последно време се заговори за икономика на туризма, като индустрия, защото се увеличиха туристическите пътувания в света и потребностите на туристите от услуги, също призводството на сувенири и дрехи, както и дестинации до нови обекти. Туристическата индустрия обхваща всички компоненти на икономиката на туризма като дейност и я доразвива с нови и големи по мащаб организация и глобално взаимодействие. Иманя колко различия в икономиката на туризма свързани с предлаганите услуги и стоки и нормативната база за това. Второто различие е във връзка с видовете туристически дейности и системата на управление на търговкисте дружества. Третото различие свързва ПСТТ и пазара на труда и организаия на туристическите пътувания. Икономиката на туризма се занимава подробно с приходите, разходите и печалбата от туристическа дейност и начина на управление на туристическите дружества и взаимодействието им със останалите стопански субекти. 
    2. ОСНОВНИ ВЪПРОСИ ЗА ИКОНОМИКАТА НА ТЪРГОВСКИТЕ ДРУЖЕСТВА ОТ ТУРИЗМА

    Търговските дружества в туризма са стопанските субекти, които извършват туристическа дейност за задоволяване потребностите и интересите на туристите. Това се извършва чрез специфичната организация и управление на тези дружества, спазвайки принципа на пазарната икономика. Търговските дружества от туризма си взаимодействат със останалите стопански субекти на принципа на производство и предлагане. Те се свързват с международния икономически пазар и чрез своя туристически продукт и от тук основните въпроси за тях са начина на производство на туристическия продукт, европейски и световни изисквания за производство на този продукт, качеството на предлагания продукт, организация на туристическите пътувания, подържане интереса на туристите, обекта за дестинация, удържане на МТБ, съгласно изискванията на международните туристически стандарти, подготовка на подробен списък с обектите на посещение, реклама и рекламна дейност на тези обекти.


    3. ПРИЧИННО – СЛЕДВЕСТВЕННА ВРЪЗКА В ИКОНОМИКАТА НА ТУРИЗМА

    Те се свързват с ПСТТ, доходите на туристите, услугите, производството ма стоки и потребление, брой туристи, брой посещения на обектите, видове МТБ.
    Те могат да бъдат между процесите и явленията. 
    Първата може да бъде ПСТТ, като причина, а бизнеса – като следствие. 
    ПСТТ като причина, а туристическото търсене – следствие.
    МТБ като причина, ПСТТ като следствие.
    Произведените стоки и услуги могат да бъдат следствие от туристическото търсене (причина).
    Начина на настаняване и приемане на туристите може да бъде причина, а организацията – следствие. 
    Следователно между процесите и явленията в туристическата индустрия има закономерност и те са част от икономиката на туризма. Познаването на тези процеси и явления е гаранция за успешното управление на търговските дружества при конкурентно-способното търсене.


    ТЕМА ДЕСЕТА. МЕЖДУНАРОДНИ ТУРИСТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ


    1. ФОРМИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИО СЪТРУДНИЧЕСТВО

    Формите за мждународно сътрудничество в туризма са :
    Правни и юридически въпроси при взаимоотношенията между държавите и фирмите
    Валутни и финансови въпроси
    Финансови въпроси и данъчна политика на държавите
    Закони и подзаконови актове, даващи право на туристическата дейност
    Взаимоотношения между държавите и закони за облекчаване на туристическата дейност
    Данъчна политика на държавите за насърчаване на туристическата дейност
    Взаимоотношения между туристическите фирми.

    Условията, при които се осъществява международното сътрудничество са развита пазарна икономика, пазарна конкуренция, икономическа и политическа стабилност на държавите, в които се осъществява туристическата дейност и синхронизиране на законодателството в областта на туризма.
    Важна особеност за международното сътрудничество на туризма е организацията при приемане на чуждестранни туристи, пращане на български туристи в чужбина, направени инвестиции в туризма, обучение и квалификация на кадрите в българския туризъм, безвъзмездна финансова помощ от ЕС за изграждане на МТБ, отпускане на финансови средства за изграждане на МТБ, правото за ползване, извършване на съвместни услуги и сътрудничество в областта на управление.

    2. МЕЖДУНАРОДНИ ТУРИСТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

    Те са правителствени, неправителствени, световни, регионални, които извършват дейност и подпомагат международното сътрудничество.
    Правителствените се делят на световни и регулярни. Световната организация занимаваща се с проблемите и на туризма е Организацията на обединените нации (ООН): тя провежда различни конференции по въпросите на туризма, обявява дадена година за „година на туризма”, оказва техническа и консултанска помощ за развитие на туризма в отделните държави по света. Специална функция в областта на туризма изпълнява Икономическия съвет на ООН, Социалния съвет и Юн... (организация за образование, наука и култура). Регионалните организации, които се занимават с въпросите на туризма са ЕС със седалище Брюксел, Организация за икономическо сътрудничество и развитие, със седалище Париж, Организацията на Американските държави в Богота. В тези организации членуват различен брой държави от регионите. България е член на ЕС и Организация за икономическо сътрудничество. По-важни функции като регионални органи по туризма изпълняват Световната организация по туризъм, седалище в Ню Йорк, Европейската комисия по туризъм (ЕКТ), седалище в Брюксел, Арабски съюз по туризъм, седалище в Кувейт, Дунавска туристическа комисия (ДТК), със седалище Будапеща. България членува в ДТК и ЕКТ. 
    Неправителствените организации по туризъм са Международен туристически съюз (МТС) – Ню Йорк, Международна асоциация на научните експерти по туризъм – Париж, Международна академия по туризъм – Лондон, Международна федерация на журналистите и писателите по туризъм – Берлин. 
    Специализирани международни организации по туризъм са Организация на пътническите агенции – Атина, организация по конгресен туризъм – Париж, Орган за младежки и студентски туризъм – Берлин, Орган за социален туризъм – Лисабон, Орган за транспортно обслужване – Брюксел. България участва в три от тях –ОТО, ОСТ и ОКТ.