Въпроси на литературата и естетиката

  •  

    К У Р С О В А

    Р А Б О Т А

     

     

     

    Т Е МA

     

    М и х а и л     М и х а й л о в и ч      Б а х т и н

     

     

    Въпроси  на  литературата  и  естетиката

     

     

     

     

     

     

    С  Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

     

     

     

     

    1.Романът – съдба на един живот.

     

    2. Бележка от съветското издателство.

     

    3. Проблемът за съдържанието, материалът и формата  на  словесното художествено творчество.

     

    4. Словото в романа.

     

    -Съвременната стилистика и романът;

     

    -Словото в поезията и словото в романа;

     

    -Разноречието в романа.

     

    - Говорещият човек в романа.

     

    5.Формите на времето и хронотопа в романа.

    Очерци по историческа поетика.

     

    6. Из предистотията на словото в романа.

     

    -Епосът и романът.

     

    7. Рабле и Гогол ( Изкуството на словото и народната смехова култура).

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    МихаилМихайловичБахтинрускиучен , философ, литературен критик, написал значими творби относно литературната теория и  критика. Той е сред лидерите на формалистите, които развиват нов ,,материалистически’’ поглед върху руската литература.

     

     

                                  Романът- съдба на един живот

     

    Тази книга е книга на един живот-живот труден, дори мъчителен, дълго терзан от тежка  и неизлечима болест, прекаран в безнадежна и ограбваща изолация; живот отшелнически напрегнат и възторжен , намерил спасение във всеотдайната любов към една грандиозна теоретическа идея- идея за величествения живот на романа.

    Бахтин се оказва изключителен талантлив ученик на корифеите на немската класическа литература.Той е убеден, че истинският, научен и плодотворен път към природата на естетическото е систематичността.

    Само теоретическият модел на разумната и плодотворната систематичност може според Бахтин успешно да третира явленията на културата в тяхната автоматична принадлежност.Според него никаква действителност в себе си, никаква неутрална действителност не бива да се противопоставя на изкуството, както нещо добро и истинно се противопоставя на красотата.

    Бахтин, както никой друг преди него, ни разкри парадоксалната същност на художническата позиция.

    Бахтин пристъпва от позициите на много силната си методологическа база към естетическата природа на романа, най-младият от словесните жанрове, най-величественият между тях, защото се издига върху могъщите плещи на тяхната хилядолетна история.Неговите многогодишни занимания с историята и теорията на романа са занимания на поетика.

        Словото е действителният теоретически герой в книгите на великия руски учен.

    Романното според Бахтин донася в света на литературатадинамика на съвсем нова и напрегната интенционалност. Преходът от пряко към непряко е най-великата революция в историята на езика. 

    Романът, най-младият от словесните жанрове ,превръща в свой непосредствен предмет най-значителната тенденция от ставането на езика.

    Когато една идея се ‘’отглежда’’ с дълга любов и всеотдайна последователност, а такава именно е идеята за произхода на романното от смеховото, тогава за нея се намират силни и смели терминологически конституции.Поетиката на романното слово се превръща социология на думата – за романното няма ничии, общозначими думи, за него са от значение само думите , което разкриват лицето на своя користен и пристрастен собственик. Романният образ е образ на чуждия език, защото е художествено организирана система на езици, система, която има за цел с помощта на един език да освети друг език, да изработи живия образ на чуждия език.

           М. Бахтин цял живот си остава в плен на архитектоничните проблеми за ценностната организация на съдържателната идея.

      Едно от най-впечатляващите качества на изследователския стил на Бахтин е умението да се усеща точно и вещо аргументите на евентуалният си теоретически противник ,да се вслушва на напрегнатото внимание в   мотивите и съображенията на изградената от самия него непоклатима логика ,,уж’’ опониращата му теоретическа концепция;да се отдава с тих ,но убедителен глас на фиктивно противопоставящите му се идеи за да изясни по-мащабно теорията си, за да я ,,покаже’’от множество гледни точки.

      Винаги е радостна срещата с талант не само силен ,но и равен в силата на изявите си ,талант,при който силните книги не се редуват със слаби и мъчително разочароващи публикации.Истинско щастие е , когато авторът предизвиква у читателите си напрежение само със силата на идеите си, а не с кривата на качеството на проявите си.Той е не само ярък и внужителен автор ,но и равен в интелектуалното си могъщество талант

                          От съветското издателство

     

        Книгата започва с общотеоретичната статия ,,Проблемът за съдържанието , материала и формата в словесното художествено творчество ‘’, написана през 1924г.

    ,,Словото в романа’’е написанпрез1934-1935г. Теорията за романасе изследва от М.Бахтин в различните ѝ страни и аспекти.Специално изследване авторът е посветил на проблема за времето и пространството в романа.