Вторична покривна тъкан. Мъртва кора. Лещанки

  •  

    Р  Е  Ф  Е  Р  А  Т

     

    ТЕМА

     

    ВТОРИЧНА ПОКРИВНА ТЪКАН. МЪРТВА КОРА. ЛЕЩАНКИ

     

    При растенията, с вторично задебеляване на стъблото, епидермисът като първична покривна тъкан не се запазва за дълго. След няколко седмици или месеца той постепенно отмира и изчезва. Има случаи в които той се запазва като се дели покрива се с кутикула и участва като вторична покривна тъкан. Перидермата или вторичната покривна тъкан замества епидермиса. Образува се от вторична меристема – фелоген или морков камбий. Фелогенът се образува в променените вече подепидермисови клетки, а понякога и в самия епидермис. Комплексът от тъкани, образувани от фелогена, заедно с него се нарича перидерма. Обеазуването на фелогена е свързано с паренхимните клетки на първичната кора. Те придобиват вторична делителна способност и се делят с две тангециални прегради. При деленето те се разделят на три частици от която само средната продължава свото делене и образува пръстен от меристемни клетки, който се нарича фелоген. В сависимост от пререза клетките от една страна изглеждат правоъгални с къси радиални страни, а от друга се виждат като удължени призми. Тези клетки имат сравнително гъста цитоплазма и продължават деленето си чрез тангенциални прегради. Тези които се намират по периферията при деленето си образуват корк и в количествено отношение са повече от тези които се намират навътре. Корковите клетки постепенно загиват, но не губят формата на фелогеновите клетки. Тези клетки които фелогенът образува на вътре са сравнително по-малко и образуват фелодермта. Тяхната форам се отличава с това, че те са заоблени и имат характер на паренхимни. Тези клетки са с тесни мембрани и между тях има междуклетъчно пространство. В тях се съдържат хлоропласти и те имат асимилираща функция. В някои случаи фелодерма не се образува. Подредбата на клетките в корка се характеризира с това, че те са подредени в радиални редици, като всяка редица произлиза от деленето на една фелогенова клетка. Те са плътно прилрпени една към друга и са радиално сплеснати, така радиалните стени изглеждат надиплени, а тангециалните опънати. Причината за това се крие в тангециалния натиск, който оказва надебеляването на втроичната дървесина върху корковите клетки. На някой места се образуват нови редици. Това става при деленето на клетка от фелогена в радиална посока и така се уголемява диаметъра на корковата тъкан. При някой видове се редуват дебелостенни с тънкостенни коркови клетки. Луменът на мъртвите клетки може да се запълва с различни вещества като смола, въздух, дъбилни вещества и др. На цват кората е най-често кафява, но има слу4аи и когато е бяла както при брезата. Това се дължи на запълването на мъртвите клетки с бетулин. Бетулина е пигмент, който рядко се среща в природата. Тъканите които са извън корка се изолират с притока на хранителни вещества постъпващи през ликото. Тогава корка с тези тъкани се умъртвяват и постепенно се разкисват и отпадат, при което корковата тъкан излиза на повърхността. Повърхноста на клонките мени цвета си след образуването на корка. Това зависи от дебелината на корка, защото колкото е по дебел корка толкова по тъмни са цветовете. Корковата тъкан изпълнява защитна функция. Тя предпазва от температурните колебания, от загуба на вода, от болести, от изяждане от животни и други механични повреди.

    От името се разбира, че тя има функцията да възстановява тъканта при някакво наранявне. При някакво нараняванв зарастването става благодарение на особена калусна тъкан, водеща началото си от камбия, който бързо започва да се дели и образува около раната еднообразна тъкан. Тази тъкан расте по посока на раната и след време може да я скрие. На повърхноста на калуса се развива перидерма, а вътре в него проводящи тъкани. Този процес е много важен също при писаждане на растенията. А за да сраснат правилно е нужно двата камбия да съвпаднат и да взаимодействат по между си. После се образува кулусна тъкан от деленето на камбия. След това в кулуса се образуват проводящи тъкани и се свързват двете части. На повърхноста на калуса се образува фелоген и от него заздравителен корк. Накрая фелогена на калуса се свързва с фелогена на подложката и присадката.

    В многогодишните видове повурхноста на стъблата е покрита от мъртва кора – ритидома. Тя представлява комплекс от тъкани натрупали се с течение на времето. Означава се още като третична покривна тъкан. Видът на мъртвата кора е сепифичен за всеки дървесен вид. Но какъвто и да е външния вид на мъртвата кората най-от вътре тя е жива. Във този участък се включват фелогена, фелодермата, вторичното лико, и достига до камбия. В доста случаи фелодермата не се образува или е еднослойна. Камбият разграничава живата част на кората и вторичната дървесина, а всички тъкани навън от фелогена са мъртви. Видът на мъртвата кора и начина по който се бели зависи от това каква форма има фелогенът и как функционира с течние на времето. Фелогенът се изявява в две форми. Те са пръстеновидна и дъговидна. Когато фелогенът действа дълги години на едно и също място, той обаразува тънък еднороден корк и кората остава гладга за дълго време. В този случай фелогенът следва ритъма на нарасттване на стъблото. Коркът не може да разтяга тъй като е мъртва тукан, защото клетките му не могат да се делят. Така под натиска на вътрешните тъкани най-външните му пластове се разкъсват и отпадат на малки люспи и така кората се запазва гладка. В другия случай когато фелогенът действа само на едно място само един сезон, всяка следваща пролет се образува нов фелоген, който образува нов пласт корк навън и фелодерма навътре. Мъртвата коркова тъкан изолира всички живи тъкани, откъсва ги от притока на хранителни вещества и те умират. Така това се повтаря ии се образува система от мъртви тъкани, която представлява мъртвата кора – ритодома. С нарастването на стъблото през годините натиска върху кората се увеличава все повече и повече и тя започва да се напуква надлъжно. С течение на времето тези цепнатини стават все по дълбоки и се разширяват. В други случи кората опадва. Тук корковата тъкан е образувана от редуване на тънкостенни и дебелостенни коркожи клетки. Тънкостенните тъкани играят ролята на отделителни пластове корк и лесно се разкъсват. Така мъртвата кора опада на големи люспи. Когато фелогенът се залага на цели цилиндри кората може да се бели. Дървесината се разделя на сектори, разделени от големи сърцевидни лъчи и под действивто на дилатационния натиск кората се напуква надлъжно и се бели  на надлъжни ивици.

    Докато стъблото е покрито само с епидермис връзката на вътрешните тъкани с атмосферния въздух се осъществява чрез устици, а след възникването на корка чрез специализирани образования на фелогена наречени лещанки. Те възникват под епидермиса в близост до околоустичната стаичка на устицата. На повърхноста на младите стъбла те се виждат като малки лещовидни телца от където произлиза и името им. Те увеличават своите размери заедно с нарастванвто на стъблото и остават на повърхноста му. Тяхното делене започва с деленето на паренхимни клетки под някои устица. От деленето се образува фелоген с формата на паничка, наричан лещанков фелоген. Той се дели  и отделя на въттрре радиални редици фелодерма, а навън тънкостенни несуберинизирани клетки, които постепенно се закръглят и между тях се образуват мвждуклетъчни пространства. Тази тъкан се нарича фелема. През тесните междуклетъчни пространства прониква въздухът към вътрешните части на стъблото. Лещанковият фелоген се свързва постепенно с общия фелоген. През лятото лещанките са отворени а през зимата затворени. Фелогенът на лещанките образува навън корков слой който ги запушва, а през пролетта той отново образува рехава тъкан която разкъсва корковият пласт и лещанката е отново отворена. Лещанките се разполагат по долната страна на хоризонталните клони. Когато устицата са на групи под всяка група се образува една лещанка. Възможно е и само под някои устица да се образуват лещанки. Така след като се образува вторичната структура и корк растенията продължават да имат връзка с околната среда благодарение на лещанките.