Войни за национално освобождение и обединение

  •  

     

    РЕФЕРАТ

     

    Войни за национално освобождение и обединение

     

     

    СЪДЪРЖАНИЕ

     

     

     

     

     

    1.Първа Балканска война..............………………..……..3

                1.1 Пътят към войната

        1.2 Дипломатическа и военна подготовка към войната

                1.3 Изграждане на Балкански съюз

                1.4 Ход на военните действия

     

     

            2.Втора Балканска война........................………………..10

                2.1 Факторите на конфликта

     

     

           3.Охридско въстание..........................................................13

               3.1 Подготовка за възстание

               3.2 Избухване на възстанието

               3.3 Потушаване

     

     

    4.България в Първата световна война..............................16

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    1.Първа Балканска Война

     

    1.1           Пътят към войната

     

    Алтернативи за решаване на националния въпрос.Балканските войни бележат най-драматичния период в новата българска история.За по-малко от година България се издига до зенита на своята сила и слава и рухва,смазана от неудоволетвореност,притисната от съседите и изолирана от света.

    Основната и вътрешно-,и външнополитическа задача на българското общество след 1878г. Е завършването на националното освобождение и обединение.Три са възможните пътища към тази цел:

    1.Мирна  ревизия на Берлинските решения.Съединението през 1885,макар и условно,и обявяването на независимостта през 1908г.,бележат върховите постижения по този път.Но що се отнася до българите извън българските граници,тази политика се оказва безрезултатна.

    2.Продължаване на националнореволюционната борба.Носители на тази идея са ВМОРО и  ВМОК.След Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание става очевидно,че саможертвата и героизмът едва ли са достатъчни,за да прекършат империята и за да предизвикат ефективна намеса на великите сили.

    3.Военният път никога не е изключван като радикално средство за разрешаване на проблема,но той изисква значителни ресурси,които страната не притежава.Едва след 1903г. започва усилената подготовка на армията за война,а след 1908г. започват и опитите за спечелване на международна подкрепа за евентуални военни действия.

    След Младотурската революция и обявяването на българската независимост отношенито на великите сили към Балканите се променя.Статуквото фиксирано в Берлинския договор,е нарушено и те,вече разделени на два съперничещи си военни лагера,започват да търсят съюзници сред балканските страни.Особено активна в това отношение е Русия,която вижда в изграждането на един южнославянски съюз между България и Сърбия възможност да прегради австро-германското проникване на Балканите и да притисне Турция за  Проливите.България също се нуждае от подкрепата на Русия и помоща на съседите.Но когато в началото на 1910г. царят и министър-председателят отиват в Петербург,въпреки бляскавият прием разбират,че Русия не е съгласна съюзът да се използва за война срещу Турция.Става ясно,че тя няма да подкрепи българските претенции за Одрин и Солун,както и че ще държи за позициите на Сърбия.Опитите за споразумение със сръбските власти също не са онадеждаващи поради искането им за разделчнето на Македония на сфери на притежание и влияние.

     

    Правителството на Иван Гешов (16 март 1911- 1 юни 1913).За са урегулира отношенията с Русия и Сърбич,цар Фердинанд предизвиква уставката на правителството на Ал.Малинов и назначаването на ново от двете най-русофилски партии-Народната и Прогресивнолибералната.Новият кабинет е оглавен от Иван Гешов,който е и министър на външните работи,а д-р Стоян Данев поема председателството на Народното събрание.

     

    Промени в конституцията.Първата задача на новия кабинет е провеждането на избори за Велико народно събрание,което трябва да одобри приетите още от предишното правителство промени в конституцията.Тези промени се налагат най-вече заради променения статут на държавата.

    На 5 юни 1911г.в изборие за V ВНС са избрани 342 депутати от управляващата коалиция и 72 от опозицията.Свиканото Велико народно събрание гласува заменяне навсякъде в конституцията на Княжество с Царство и на Княз с Цар.Функциите на Наместничеството се поемат от Министерския съвет.Премахнати са изключителните военни съдилища.Създадени са нови министерства-на търговията,промишлеността и труда,на замеделието и държавните имоти,на железниците,пощите и телеграфите и на обществените сгради,пътищата и благоустройството,което е стъпка към синхронизиране на управленската структура с настъпилите динамични стопански промени.

     

    Вътрешна политика.Първоначалните намерения на правителството не са войнствени.В навечерието на изборите за ОНС то излага програма,кочто предвижда въвеждане на пропорционална избирателна система,на административно правосъдие,решаване на чиновническия въпрос чрез изпити и конкурси,данъчни реформи и миролюбива външна политика.Гешов обявява,че ще се стреми към добри отношения със съседите,спечелване покровителството на Антантата и сближение с Турция,и че е против всякакви „невъзможни работи”.

    В проведените на 4 септември 1911г. избори правителството печели 190 места,а опозицията 29.Основните усилия на кабинета и мнозинството се насочват към селското стопанство.Гласувани са закони за земеделските камари,за земеделското образование.Създават се фондова борса и борсов съд.Приет е и Закон за индустриалните частни железници.Правителството изпълнява предизорните обещания и прокарва Закон за прилагане на пропорционалната изборна система при законодателните и общинските избори.Гласуван е и специален Закон за Българската академия науките.Създава се Военна академия,която трябва да издигне военното обучение на качествено ново равнище.

     

    1.2 Дипломатическа и военна подготовка на войната

     

    Външна политика на правителството на Ив. Евстр. Гешов.Времето налага външнополитическите проблеми пред стремежа на правителството за вътрешни реформи.На 16 септрмври 1911г. Италия започва война с Турция за Триполитания и Киренайка.Целостта на Османската империя отново е постваена под въпрос и то от една от силите гаранти.Никоя от останалите велики сили не защитава Турция.Военните и загуби говорят за неината военна и стопанска несъстоятелност.Тази война катализира балканските държави,които разбират,че е настъпил момента за изтласкване на Турция от Европа.В един и същи ден-17 септември-дипломатическите представители на България и Сърбия сондират мненията на съответните правителства за постигане на договореност за общи действия.