Войната за Чако Бореал - Боливия срещу Парагвай

  • Непознати войни

     

     

    ВОЙНАТА ЗА ЧАКО

    Боливия срещу Парагвай (19321935)

     

    Румен ЕВТИМОВ

     

    Преди 70 години на южноамериканския континент е в разгара си една от най-кръвопролитните локални войни през миналото столетие – част от поредицата репетиции за задаващия се световен сблъсък. Ключовата дума от тази война все по-често ще се повтаря при бъдещите военни конфликти – нефт...

     

    Предисторията

     

    И двете бивши испански колонии навлизат в XX в. с бремето от претърпени тежки загуби.

    Парагвай провъзгласява своята независимост през май 1811 г. С полагането на основите на новата държава се утвърждава и традицията на автократичното управление, продължила чак до 1989 г. През 60-те години на XIX в. Парагвай е основна сила в региона. През 1864 г. обаче с помощта на Бразилия на власт в Уругвай идва консервативната партия Колорадо. Тази партия има позиции и се стреми към властта и в Парагвай, чийто каудильо Франсиско Солано Лопес се чувства застрашен от промяна в баланса на силите. За да предотврати това, Лопес обявява война на Бразилия, но балансът вече е променен и парагвайската армия е изправена срещу обединените сили на Тройния алианс (Бразилия, Аржентина и Уругвай). Започва тежка 6-годишна война. Лопес избива хиляди от своите вътрешни опоненти, а армията му се топи на бойното поле, където съотношението на силите достига 10 към 1 за Тройния алианс. Огромната част от парагвайците обаче са фанатично предани на своя каудильо и се сражават буквално до последния човек. След смъртта на Лопес през 1870 г. войната приключва. Пораженията са ужасни. Загубени са повече от половината територия и население. Останките от страната са окупирани (до 1874). Между 80 и 90 процента от възрастното мъжко население са загинали във войната. Няколко поколения и десетилетия са необходими, за да възстанови парагвайската нация дори само способността си за нормално възпроизводство.

    Боливия – републиката с името на Симон Боливар – е основана на 6 август 1825 г. върху териториите на богатата със сребърни мини испанска колония “Горно Перу”, откъснала се от доминиона си през 1809 г. Независимостта на младата държава не донася стабилност. През 60-те години между Боливия и Чили се разгаря спор за границите и по-специално за контрола върху тихоокеанското крайбрежие на пустинята Атакама, богато на нитратни залежи. Чили се съгласява на отстъпки, но арогантната данъчна политика на боливийския лидер Даза спрямо чилийските предприемачи през 1878 г. отново разгорещява спора. Думата вземат оръжията. На 1 март 1879 г. Боливия (в съюз с Перу) обявява война на Чили (т.нар. война за Пацифика). След първите поражения Даза е свален от власт и бяга в Европа със значителна част от боливийския трезор. През 1880 г. чилийските войски отново разбиват обединените армии и Боливия излиза от войната победена, като загубва през 1884 г. всички крайбрежни територии. Мирният договор е подписан чак през 1904 г. и окончателно лишава Боливия от излаз на море.

    Въпреки тежката загуба от войната боливийската консервативна партия се задържа на власт, при това  четири десетилетия. Това са години на относителна стабилност и просперитет. Политическият и интелектуалният елит на Боливия успява да превърне поражението във фактор за укрепване на “националния дух”. Според тогавашните разбирания обаче държава без излаз на море не може да има сериозни политически и икономически позиции. И погледите се обръщат на югоизток. Там тече плавателната река Парагвай, която през системата на река Парана може да осигури на Боливия излаз на Атлантическия океан. Между Боливия и река Парагвай лежи само Чако Бореал...

     

    Чако Бореал – спорната територия

     

    Спорната територия е част от слабо населената, суха и неплодородна равнина Гран Чако (647 500 кв.км) в централна Южна Америка, където са измерени най-високите температури на континента.

    http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_3/16_files/image001.jpgЧако Бореал (259 000 кв.км) е северната част на равнината (на езика на местното население Чако Бореал означава “северно ловно поле”) между р. Пилкомайо, р. Парагвай и подножията на Андите. Поначало Чако Бореал принадлежи към същата испанска колониална област (аудиенсия), както и територията, на която е основана Боливия. Официална граница обаче между Боливия и Парагвай през пустинните полета не е прокарана (споровете между двете държави продължават шест десетилетия и поредните преговори са прекратени през 1913 г. без резултат).

    Местното население от племената гуарани, мака, чамакоко културно и езиково се чувстват по-близки към парагвайците, които с тежък труд при изключително неблагоприятни природни условия се опитват да развиват в района някакво скотовъдство и производството на танин, извличан от дърветата чебрако. А след демографския колапс от 1870 г. в Парагвай смесените бракове между испаноезичното население и местните индианци стават масово явление, като езикът гуарано е втори официален език в страната.