Влияние на западната култура през периода Мейджи

  •  

    Курсова работа

     

    на тема:

     

    Влияние на западната култура

    през периода Мейджи

     

     

     

     

    Подхода на реформистите

     

         Влиянието на европейската и американската цивилизации върху Япония през 60-те и 70-те години на деветнайсети век е толкова травматично и разрушително, че едва ли може да се открие аналог в историята на междукултурните отношения. Страната е погълната, както от капиталистическата култура, която размахва гордо огромна индустриална и военна сила, така и от науката и технологията.

         Тази ситуация няма нищо общо нито с привнасянето на Суйската и Танската цивилизации от Китай през Древността, нито с просмукването на Сунската и Юенската култура през Средновековието или пък с влиянието на иберо-католическата култура през късното Средновековие. Въпреки това Япония съумява сама да разформира феодалната си система и да поддържа своята независимост като единна държава, като междувременно се бори срещу натиска на Западните сили. Тя разбира, че основната грижа на управляващите е не толкова да запазят традиционната култура, колкото да усвоят бързо тайните на богатсвото и силата на своите западни врагове – или с други думи, да използват западната цивилизация за укрепване на страната.

         Тази мисъл споделят почти всички, включително учени от късния Токугавски период като Сакума Шьодзан, Йокой Шьонан и Йошида Шьоин, както и тези, които държат властта в новото правителство през Мейджи, техните подчинени чиновници и хората с обществено съзнание в личния си живот. Всяка идея за запазване на традиционната култура се осмива като несъдържателно отвичане на вниманието от критичната необходимост да се отговори на настоящата ситуация, пред която е изправена страната. Това, което трябва да се направи, е да се проникне във вражеския лагер, да се грабнат цивилизационните му оръжия, за да бъдат използвани срещу него и чак тогава да се употребят за националния интерес. Тези хора са водени от дълбоко, силно чувство за националната криза и независимост, което ги кара да не изпадат в сляпо боготворене на Запада. Въпреки това, те се разделят относно най-основните въпроси: Какъв вид култура трябва да има Япония? Как да я изградят, какво да бъде в центъра й и с каква цел?

    Като доминиращи в тези вътрешни спорове започват да сеочертават “реформистите” или “просветените бюрократи– фракция, оглавявана от хора като Окубо Тошимичи, Кидо Такайоши и Ито Хиробуми. Те са тези, които дърпат юздите на управлението по време на императорската система. В поредица от граждански войни те първо побеждават и елиминират фракцията за инвазия в Корея, водена от Сайго Такамори и Ето Шимпей, след което се насочват към разгромяването на общонародното опозиционно движение, познато като “Движение за човешките права”, което отнема повече от десет години. Техните методи за отстраняване на противниците са изключително недемократични, но за период от две десетилетия непрестанните дебати се средоточават върху представата как трябва да изглежда модернизирана Япония. През лятото на 1881 година правителството е толкова силно притиснато, че почти е доведено до крах.Но отново излиза от затрудненото положение, като извежда императора на политическата сцена и го използва, за да унищожи и дискредитира опозицията.

         Това, което имаме нужда да разберем, е какъв вид схващане за западната заплаха се формира в съзнанието на “ключовите фигури”, които държат лостовете на властта в японската история; как те възнамеряват да се противопоставят на тази заплаха и как ще се изправят пред грандиозния план за страната – проекта им за модернизацията – за да влязат в новата епоха. Нека да разгледаме случая на Кидо Такайоши, държавен съветник и най-властна личност от Чьошю в новото правителство, като пример за “ключова фигура” и да изследваме дневника му и други документи от периода 1871-1873.[1]

         Кидо посещава Америка и Европа за пръв път в мисията, която се простира от есента на 1871 до лятото на 1873. През ноември 1871 година, малко след знаменитата реформа, премахваща княжествата и установяваща префектурите, правителството изпраща огромна делегация от четирийсет и шест души до Америка и Европа заедно с Ивакура Томоми, министър на външните работи, като посланик и с Кидо Такайоши (държавен съветник), Окубо Тошимичи (минисър на финансите), Ито Хиробуми (заместник-министър на индустрията и комуникациите) и Ямагучи Наойоши (заместник-министър на външните работи) като заместник-посланици.

         Едната цел на мисията е да води предварителни преговори за преразглеждане на договорите, а другата е да разработи изгледа за бъдещето на Япония чрез непосредствено наблюдение на напредналите западни цивилизации. Почти всичките участници в делегацията са хора, които по-късно играят водещи роли в своите сфери: Сасаки Такаюки, Хигашикусе Мичитоми, Ямада Акийоши, Танака Мицуаки, Танака Фуджимаро, Танабе Таичи, Ватанабе Коки, Фукучи Геничиро, Номура Ясуши, Ясуба Ясукадзу и Куме Кунитаке.[2]Можем да кажем, че мисията включва почти половината от лидерите в правителството Мейджи и да си представим колко силно са очаквали пътуванията си. Тъй като Кидо, с Окубо, е втори по власт след Ивакура, неговите дневник и писма заедно с официалния отчет на мисията от Куме, TokumeizankentaishiBei-Ō kairanjikki, дават най-добрата информация относно обстоятелствата, заобикалящи това знаменито пътуване.[3]