Владимир Набоков 'Лолита'

  •  

     

     

    Романът „Лолита” и чуствата, които „оставят следи”

     

    Романът „Лолита” е един от най-еротичните в историята на художествената литература.  Въплътил в себе си една забранена любов, Набоковият текст дава поводи за размисъл, изненада и дори отврaщение. Лолита е сложна литературна творба, засягаща темата за изследването на една страст, която обсебва цялата личност. Любовна страст, която кара читателя да изтръпне и да осъди героите. Историята на Набоков, се вписва в поредицата на големите любовни романи. Книгата е един особен, изстрадан и безутешен начин на обичане. Това, което преди всичко шокира в „Лолита“, е неестествеността на сексуалната връзка. Читателят остава възмутен не толкова от двадесет и пет годишната разлика между двамата герои, колкото от възрастта на самата Лолита. От друга страна обаче, възрастта е колкото реална, толкова и условна, както впрочем и самата еротична ситуация. Върху тази двусмисленост е изградена цялата стратегия на романа. Набоков пише така, сякаш той е изживял тази история.Всичко това, кара дори автора на романа, да се замисли дали „Лолита ще бъде допусната за печат.

    Мъчно мога да си представя режим, независимо либерален или толерантен, в благоприличното ми отечество, при който цензурата да пусне Лолита, споделя Владимир Набоков. 

    Въпреки скептицизма му обаче, „Лолита успява да стане масово достъпна, като се превръща в един от най-успешните бестселъри.

    Историята на романа е силна и уникална за времето си. Тя изразява една чужда за хората до този момент любов, която е способна да изпепели притежателя си. Любов, която оставя следи в душата на човек за цял живот. Тук идва и главният герой на творбата, Хумберт Хумберт. Още в началото на романа, авторът ни разкрива болката на Хумберт от загубата на любовта в детството.След смъртта на любимата му Анабела, болката от раната, остава в сърцето на героя. Той става роб на чувствата си. Споменът се превръща в идеал към търсене на изгубеното. Когато среща за пръв път малката Долорес, Хумберт иска да си върне отдавна изгубеното. В Доли, той вижда не просто едно момиче, а олицетворение на красивото минало. Така Хумберт властен на чуствата си, се оказва невъзвратимо запленен от нимфетка, в лицето на едно дете.

    „Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та.

    Сутрин тя беше Ло, просто Ло, на ръст метър и половина (без няколко пръста и по едно чорапче). Тя беше Лола по дълъг панталон. Тя беше Доли в училище. Тя беше Долорес върху пунктира на бланките. Но в моите прегръдки бе винаги: Лолита.”

    Много мъже в историята на литературата са били опарени от женския чар. Пагубната сила, която Лолита излъчва, опиянява Хумберт. Готов на всичко за да си върне споделената любов, той пренебрегва моралните закони, търсейки всякакъв начин да бъде до момичето. Носилата на любовта не може да оправдае нарушеният човешки морал. Макар и роб на чувствата си, Хумберт избира греха, роден от мислите и действията му.Когато Лолита трябва да отиде на лагер, се връща за да го целуне. В този момент Хумебрт се отдава изцяло на чуствата си, а разумът му остава напълно заслепен от тях. От този момент, той поема по пътя на греха, пренебрегвайки вскички закони. Не може да различи позволеното от забраненото. Заслепен до болка от мисълта да бъде с Лолита.

    Тя навлезе в моята страна, в лилавата и черна Хумбрия, водена от непредпазливо любопитство; тя я огледа, пренебрежително и неприязнено усмихната; вече ми се струваше, че е готова да я отритне с най-обикновено отвращение. Никога не вибрираше под моите пръсти и крясъкът й („Какво правиш всъщност?“) ми беше единствената награда заради всичките старания да я разбудя.”

    Макар възрастен човек, героят в книгата не е единственият прегрешил. Лолита сама по себе си изразява намеци и действия, присъщи само за една нимфетка. Тя е готова да съблазни човека до себеси, а за нея е без значение, че той би могъл да й бъде баща. Съблазнявайки Хумберт, тя не мисли за чувствата, които той изпитва към нея. Водена е единственото от страстта и прегрешението.Хумберт знае, че тя не го обича, но въпреки това продължава да върви по очертаният от нея път. Властващите над него чувства са толкова силни, че той става пленник до живот на момичето, което не споделя любовта му. Привързан толкова силно, Хумберт е сляб за другите. Той се жени за майката на Лолита, за дабъде близо до нимфетката си. Той отхвърля Шарлот и моралното, за да мечтае за връзката си с Лолита. Героят е объркан от ролята си на баща и любовник. В неговата душа има искрено желание да се грижи за Лолита като за своя истинска дъшеря. Но изглежда чувствата в него са по-силни и надделяват. Така Хумберт използва дяволската си изобретателност, за да впечатли Долорес невинна и същевременно порочна.