Виталността на българина в разказа 'Косачи' от Елин Пелин

  • Тема:  Виталността на българина в разказа „Косачи” от Елин Пелин

     

    Цели:

    1.Образователни:

    А) Същностно изразяване на краткия разказ като литерататурен жанр.

    Б) Да се изясни новаторското в произведенията на Елин Пелин.

    2.Развиващи:

    А) Развиване на уменията и навиците за работа с разказ.

    Б) Развиване на уменията за разсъждение над връзката природа-персонаж.

    Метод: Беседа

    Ход на урока:

    В разказите си ЕлинПелин изобразява изконното в живота на българина-привързаността към земята, труда,животните и семейството.Вековните народностни начала са свързани с общочовешкото – поривът на сърцето към красота, към устояване в мъка, към обич и щастие, към съвършенство и хармония.

    Разказът може да бъде разчетен като история на ценността на приказното. Приказката се оказва оная „блага лъжа”, без която трудно се живее – тя е форма на бягство от реалността „и песните са за това – да се потопиш в тях, за да разбереш, че си човек”. Така не вярващият Лазо става най-голямата жертва на въображаемото – тръгва към дома си, воден от миражите на сърцето си.

     

    Заглавие   Виталността на българина в разказа „Косачи” от Елин Пелин

    Творбата разкрива виталността на българина чрез способността му да открива своя път на спасение, като се приютява в очарователната загадъчност на фикцията. Песента и приказката се оказват този принцип, чрез който персонажите надмогват тежестите на настоящето, отърсват се от потискащата реалност. Елин – Пелиновите герои противостоят на прозата на живота с поезията, която отключва човешкото в човека, помага да се осмислят истинските стойности според които неизменна е любовта.

     

    ?Какво послание откривате в заглавието на творбата?

    /започва се с общото/

    Заглавието подсказва социалната принадлежност на героите и основното им занятие: те са косачи – хора на изнурителния полския труд, напуснали поради недоимък родния си край, били път цяла седмица, за да дойдат в Тракия, “дето тревите зреят по-рано”. Това е разказ за тяхната неволя в чуждия край, за тъгата по дома и близките, за търсенето на утеха.

    „Косачи” е реалистично изображение на характерното за народното битие- бедност, страдание и тежък труд, претворени в съдбата на героите-селяни.

    още самото заглавие насочва към оттласкване от реалността, гради романтична визия за света на фикцията. Макар героите да са „петима селяци” дошли да търсят работа в Тракия, текстът не акцентира върху силния им труд, не се вглежда в изпитанията им, а вниква в душите им, разкрива мислите и преживяванията им.

     

    1.Сюжет

    ?Каква житейска история представя Елин Пелин в творбата?

    Петима селяни от загорските краища търсят работа в далечна Тракия. Те стоят край огъня и слушат чудните приказки на Благолажа. Подхвърлят закачки към Лазо, който току-що се е оженил и е оставил младата си невеста сама. От тези закачки сърцето му така се вълнува,че на сутринта, когато се събуждат косачите, виждат, че Лазо не е между тях. От контекста се разбира, че се е върнал при младата си невеста – Пенка.

    2. Основен мотив в творбата
    - разгръща мотива за човешкото битуване между делничното и чудноватото, между несгодите и изпитанията на реалността и очарователната загадъчност на фикцията;
    - обръщането към света на илюзиите е път към осмисляне на житейските истини, опора и утеха, средство за вземане на решения.

    3. Основен конфликт в творбата

    ?Какъв е конфликтът в произведението?  -конфликтът млади и стари

    ?Какви са разбиранията на участниците в конфликта?

    ?С какво житейско минало са свързани и от какво житейско настояще?

    ?Какви са ценностите на младите, погледнати през очите на мъдростта?

    ?Кои са пътищата и изборите, които младият  Лазо  трябва да поеме?

    Това, че Лазо решава да се върне при жена си, без да е заработил нищо  прави ли го безотговорен?


    - свързан с неверието в измислиците и с магнетичната им сила, извършваща чудеса;
    - представен е чрез Лазо – най-много се съпротивлява на приказките, но е най-подвластен на тяхната магия; най-спонтанните реакции са негови; аналогията между приказното и реалното се оказва лесна и бърза; въображението на героя се развихря и пренася приказния сюжет в реалността.
    - провокиран от приказката и от подмятанията на другарите си, Лазо прави важен житейски избор между грижата за материалното и грижата за съхранението на любовта;
    - текстът само отбелязва решението на героя – без коментар; Лазо е прозрял /чрез приказката/ нищожността на материалното пред магията на любовта;
    - чудноватото се оказва коректив на делника, преплитането между измислица и реалност – начин за справяне с изпитанията на битието.
     

    4. Героите в творбата:
    а/ обща характеристика
    - населяват както видимото пространство на делника, така и безграничното пространство на илюзиите;
    - неопределеното заглавие „Косачи” – дава възможност за оттласкване от реалността и прехождане в света на фикциите;
    - след тежкия трудов ден косачите се отправят към измислени и чудновати светове,за да потърсят там човешката си същност, разколебана от житейските неволи;
    б/ образът на Благолажа:

    ?Да се намерят в текста доказателства за символиката на името на Благолажа?


    - Благолажът – сладкодумният разказвач на приказки, който умее да се откъсне от действителността и осъзнава пречистващата роля на досега с различното;
    - портретната му характеристика акцентува върху неговата жизненост и духовност:
    -„русите му чорлави мустаци” – младост, буйност, непокорство;
    -„големите му гъсти вежди” – мъдрост; „играеха хитри и умни очи” – артистичност, проникновено познаване на човешката природа и многоликостта на живота;
    - името на героя – Благолаж – който лъже „благо”;
    - възгледите на героя:
    - истината е горчива и болезнена, всеизвестна и неоспорима; в делника на селяка властват мизерията и страданието; бедността и усилният труд превръщат българина, привързан към дома, в гурбетчия; Благолажът е намерил начин да преодолее отчаянието и примирението;
    - човекът има потребности, надхвърлящи границите на бита и на делника; всекидневието се осъществява пълноценно единствено в сферата на духовното; в чудото, в измислицата се откриват непреходните ценности; чрез приказките и песните се надмогва делничното;
    -Благолажът се проявява като духовен водач на косачите – илюстрира чудодейната сила на словото да активира въображението;