Виетнам и войната (1945 - 1975 г)

  •  

     

     

    Виетнамската Война

    (1945-1975)

     

     

     

    Виетнамската война, въпреки че е една от сравнително дългите войни в световната история е същевременно една от най-безсмислените .Бенджамин Фарклин казва “никога не е имало добра война и лош мир”.Американския стремеж към глобализъм ,страха от порицание както и нагласата,че военното превъзходство би означавало непременно победа стават причина за смъртта на 58 хил. Американци и 2 млн. индокитайци.САЩ прокарват политика на “омиротворяване” , която в крайна сметка не довежда до желания от тях “мир” , а носи само смърт и разруха.

     

    В настоящия доклад е разгледана Първата Индокитайска Война и последвалите от нея Женевски споразумения .Посочени са предпоставките за Виетнамската Война  и причините за включването на САЩ в нея.Разкрита е същността на конфликта както и причините и следствията от действията на САЩ в тази война.

     

     

     

    1.Независим Виетнам и Първата Индокитайска Война

    На  2 септември 1945 година Хо Ши Мин обявява на площад Ba Dinh свободата на Виетнам.Но по това време Китай ,не са се оттеглили напълно .Франция праща свои войски и завладява  Южен Виетнам.Виет Мин трябва да избере между това да води борба или това да преговаря.Той избира преговорите , но не без подготовка за евентуални военни действия.Стратегията на Хо Ши Мин е да даде шанс на французите да отблъснат Китайците на север ,а след това да води преговори с тях за да бъде осигурено признание за независимост и изтегляне на френските войски.През  1945 година по време на преговорите Франция отхвърля независимостта на Виетнам.За да привлече повече поддръжници Хо позволява на други партии освен Виет Мин да се включват в парламента.В същото време Франция иска от Китай евакуиране на войските му от Виетнам.Някои от френските войски също били премахнати от Хайфон.Осигурил си оттеглянето на Китай на Север ,Хо подписва договор с Франция на 6 май , според клаузите на който Виетнам е асоциирана страна в Френския съюз, където Париж продължава да има действаща роля.20 дни след това Леклерк (френски военно началник) навлиза в Ханой с няколко взвода,които били ограничени в определена местност.

    Условията били незадоволителни и за двете страни ,затова последвали серия от преговори.Но постигнатото второ споразумение било погазено на 26 ноември 1946 година ,когато най-малко 6000 виетнамци били убити при бомбардировки на пристанищния град Хайфон.На 19 декември 1946 година започнала Първата Индокитайска Война.Хо се опитва да подобри отношенията с Франция ,но предложенията ,които тя прави са неприемливи.

    2.Женевските спразумения

    От май до юли 1954 година представителки на9 държави,заедно с Виетнам,представен от 2 делегации (едната-поддръжници на Хо Ши Мин,другата-поддръжници на Бао Дай) се събират  в Женева за да намерят изход от Индокитайския въпрос.Конференцията завършва със споразумение според което Виетнам е разделен на Северен Виетнам(Демократична Република Виетнам) и Южен Виетнам от 17-тия паралел.Граничната линия не минава точно по 17-тия паралел,а на север от него ,почти по река Бен Хай до селото Бо Хо Су и до западната граница на Лаос-Виетнам.Простирайки се на 3 мили(5 км) на другата страна на маркираната линия е демилитаризираната зона.Въпреки, че според Женевските споразумения тази ивица “не трябва по никакъв начин да бъде считана за политическа или териториална граница”следващите споразумения не били спазени и 17-тия паралел станал практически политическа граница.

    Според условията на споразуменията (които САЩ не подписва) Южен Виетнам не е държава , а територия, която трябва да бъде администрирана от Франция до провеждането на избори през 1956 година под надзора на Интернационална комисия по контрола.Много хора са преминали на север и юг , а Франция изтегля войските си.Непопулярния режим на Нго Дин Дием на юг е наясно , че комунистите вероятно ще спечелят при едни свободно избори и поради това отказват тяхното провеждане.

     

     

     

    3.Включването на Америка и ескалиране  на войната

    След 1956 виетнамците на север са съсредоточили усилията си към реконструиране на Виетнам и издигане на социализма.След като Дием отказва да проведе избори силите на Виет Мин на юг стават неспокойни.САЩ  както и много други не подкрепят споразуменията.Държавния секретар Джон Фостър Дълес смята че политическите протоколи  на Женевските споразумения дават прекалено много свобода на комунистите.Той не би допуснал комунистите да превземат Южен Виетнам без борба .Освен него президента Айзенхауер, обезпокоен от разпространението на комунизма след победата на комунистите в Китайската гражданска война и след комунистическата агресия в Корейската война ,подкрепя Дълес.Чрез редица от споразумения САЩ създават СЕАТО(Southeast Asia Treaty Organization), която се ангажира с отбраната на Виетнам.Щатите издигат теорията на Доминото,според която ако падне Индокитай ще последва и Бирма и Тайланд и тогава балансът в Югоизточна Азия ще бъде сериозно застрашен.В самото начало Америка подпомага Виетнам в икономическо и военно отношение , с помощта на военните американски съветници е създадена армията на република Виетнам и полицията.Но въпреки това не може да се намали повишаващото се присъствие и влияние на комунистите от север.

    През 1956 Нго Дием успорвано печели изборите и става президент на Южен Виетнам.Още с поемането на властта от негова страна, много студенти,интелектуалци , будисти и други се присъединяват към комунистите в опозиция режима на Дием.През 1957  Виет Мин започват системна кампания за избиване на селските старейшини, като по този начин унищожават влиянието на Дием в провинциалните райони.Всички свързани с Виет Мин са подложени на политическо преследване.Но въпреки всичко той поддържа идеята , че Виетнам е една мирна и демократична държава ,а комунистите са тези които искат да я разрушат.

    По това време комунистическото движение в Южен Виетнам-Виет Конг създава Националния фронт за Освобождение като свой политически орган.Създаването му е като резултат от потвърждението за използване на политическа и военна сила , за да се свали режима на Дием.Всеки може да се присъедини към този съюз стига да е противник на Дием.През септември 1960 година Виет Мин официално признава Националния фронт за освобождение.

    В така създалата се ситуация Америка се намесва като един омиротворител ,който с намесата си цели да “помогне” на местното населения като ги отърве от комунистите,които навлезли в страната им искат да я разрушат.Но при създалите се обстоятелства е много трудно да се докаже,че Южен Виетнам е жертва на “външна агресия.Американския държавен секретар обаче няма никакви съменения по въпроса.За него виетнамските комунисти “не са” виетнамци,войната е организирана от Ханой,който от своя страна действа като агент на Пекин.Ако САЩ допуснат Виет Конг да победи в Южен Виетнам,китайците бързо ще заграбят останалата част от Азия.Ръск предупреждава сънародниците си за опасността от Далекоизточен Мюнхен като по този начин отъждествява Хо Ши Мин с Хитлер и намеква за ужасяващата перспектива да се води политика на омиротворяване.

    Но Ръск не е единствения който мисли така,на подобно мнение са почти всички членове на правителството

    Екипът на Кенеди смята че Америка не трябва да отстъпи където и да е.Кенеди изпраща много групи от съветници,които да покажат на Виетнам как да свърши работата.Един от тези съветници е професор Юджийн Стейли , икономист от Стандфорския университет .Стейли прави редица предложения едно от което е Дием да проведе програма за стратегически селища .Идеята е че като се съберат селяните на едно място по-лесно ще могат да бъдат защитавани от Виет Конг , а Виет Конг ще бъде възпрепятстван да набира нови хора ,да събира данъците или да се крие в селата.На практика обаче стратегическите селища се превръщат в концентрационни лагери.Войските на Дием принуждават селяние да напуснат земите ,където семействата им живеят поколения наред, с което настройват хиляди виетнамци против правителството.Войната продължава да се развива неблагоприятно.Макар че са съсредоточени в най-слабо населените райони , силите на Виет Конг контролират близо половината страна.Въпреки това навсякаде се създава впечатлението , че войната се развива добре.През 1962г Макнамара посещава Виетнам и докладва :”Според всички количествени показатели ние печелим войната”През 1963г  Ръск заявява че борбата срещу Виет Конг “е преодоляла един важен момент” и почти е приключила.Многобройните въстания предизвикват неловкост ,но не и преоценка на политиката. Кенеди продължава да увеличава американския военен контингент.