Видове ритуално действие

  • РИТУАЛ

     

    Ритуалът е събитие, което всеки човек познава в една или друга степен от житейския си опит. Ритуалът освен това е културен феномен, който е обект на изследване за голям брой хуманитарни и социални науки. Всеки ритуал принаглежи към някаква култура, т.е. има своя културна специфика. Говори се, например за религиозен ритуал, фолклорен,древногръцки, келтски,политически, гражданскиритуал и т.н.

    Дейвид Кърцър описва ритуала като действие, обвито в паяжина от символизъм. Подобно определение означава най-малко две неща. Първо, че ритуалът е действие, различно от всекидневното- по насоченост, функция и/или значение, - защото е изтъкано от символи и самото то е символно по характер. Второ, че ритуалът служи като средство за комуникация.

    Сред най- често повтарящите се в различни дефиниции черти на ритуала е характерът му не само на символно, но и на социално стандартизирано и повтарящо се действие. Дори и от ограничения си индивидуален опит, с който вероятно най- често асоциираме ритуала с Бъдни вечер, Великден, сватба или погребение, знаем, че ритуалите се повтарят с някаква периодичност: Великден или имен ден се честват по веднъж всяка година на определен ден; по веднъж в живота на човека се правят погребението и (желателно е) сватбата, но затова пък социалното очакване е тези събития да отбелязват определен етап от живота на всеки член на обществото.

    Повторителността на ритуала сама по себе си вече е форма на стандартизация, но последната се изразява и в това, че ритуалите от определен вид (например сватба или лазаруване) се извършват в дадена общност общо взето по един и същи модел, т.е. включват една и съща поредица от действия, предмети, участници.

    Според Дюркем ритуалът е колективно действие, чрез което обществото чества своята трансцендентна власт над индивидуалните членове; тъй като очевидната функция на ритуала  е да заздравява връзките между вярващия и бога, а бог не е нищо повече от образно представяне на самото общество, то ритуалът всящност служи за привързване на индивида към обществото.

    И други изследователи след него наблягат на същността на ритуала да конструира действителността, социалния ред чрез изграждащите го символи. Клод-Леви Строс уточнява обаче, че ритуалът поддържа социалния ред или като го представя, или обратното, легитимира го, като скрива, изопачава.

     

    ВИДОВЕ РИТУАЛНО ДЕЙСТВИЕ

     

    Основните видове ритуално действие са : ритуали на прехода; календарни ритуали; ритуали на обмен и общуване; ритуали на страданието, пречистването, наказанието; пиршество, пост, празнуване; политически ритуали.

     

    Ритуали на жизнения цикъл(или ритуали на прехода)

     

    Изпълняват се в такива моменти и ситуации, когато индивидът напуска една социална група и отличаващата я идентичност, и преминава през етап на липса на идентичност и групова афилиация, преди да се включи в друга група и да приеме нейната идентичност.

    Във всяка култура социалният живот е поредица от по- важни или по- маловажни ритуални събития от този тип; те могат да варират от само няколко на брой, свързани с раждане, женитба или смърт, до всеобхващащ и нескончаем комплекс от ритуални задължения.

    Всяка религия има такива ритуали на прехода, отбелязващи различните етапи от израстването на вярващите и променящите им се позиции в религиозната общност. Смъртта също се отбелязва чрез ритуални действия- период на траур, отбелязване на годишнина от смъртта. Това са ритуали , които отбелязват преминаването от един етап от живота на човека в друг: раждане, пубертет, брак, смърт. Обикновено те засягат процеса на социализация на отделния индивид, но има и такива с колективен характер.

     

    Календарни обреди

     

    Много календарни ритуали също съдържат идеята за преход в природен, аграрен и космически план: те отбелязват смяната на сезоните, на важни етапи в земеделския труд, на отстъпването на Хаоса пред царството на космоса. Те могат да съдържат и ритуални практики с друга функция- предпазване от различни природни стихии, осигуряване на плодородие, пречистване. Най- общата и основна насоченост на ритуалите, които определяме като календарни, обаче е, че дават социално значими определения за хода на времето, създавайки вечно възобновяващ се цикъл от дни, месеци и години. В тях природния цикъл символно се асоциира с ритъма на социалния живот.

    Възпоминателните ритуали на свой ред отбелязват исторически събития ( Рождество Христово, Рамадан). Чрез ритуала събитието се трансформира от исторически наратив в цикличен свещен мит, пораждащ въздействащи образи и прояви на общностна принадлежност.

     

    Ритуали на обмен и общуване

     

    Това са ритуали на принасяне на дарове на боговете в очакване на нещо в отговор – конкретно (добра жътва, здраве, дълъг живот) или абстрактно (милост, спасение). Разкриват сложни връзки на взаимозависимост между човешкия и божествения свят и се отразяват на поредица от социални и културни процеси, чрез които общността се организира и разбира себе си.

    Важно е да се отбележи връзката между жертва и божество. Тя е ключова например за разбирането и на такива ритуали като убиването и изяждането на военнопленници при ацтеките; някои изследователи обясняват чрез такова символно отъждествяване смъртта на капитан Кук, който бил възприет от хавайците като въплъщение на техния бог Лоно.

     

     

     

    Ритуали на страданието, пречистването, наказанието

     

    Целта е да се възтанови състояние на нещата, което е растроено или разрушено; тези ритуали лекуват, гонят зли духове, предпазват и очистват.

    Характерът на конкретния ритуал зависи изцяло от начина, по който културата разглежда нарушеното състояние на нещата- като резултат от намеса на зли сили , на грях или на травма от детството. Общата цел винаги е да се спре развитието на аномалиите и да се възстанови нарушената хармония. Изразяват се в пречистване на тялото и съзнанието от всичко нечисто, разглеждано като сили, които нарушават цялостта между тяло и съзнание.