Великите приказници в българската литература- Елин Пелин

  •     Творчеството на Елин Пелин е едно крупно явление в историята на нашата литература в началото на  ХХ век.  По това време много от писателите са се интересували от символизма, чрез творчеството си са се отчуждавали от жизнената истина, докато Елин Пелин остава верен и около половин век е близо до своя народ, близо е до болките и неволите му.Главно можем да свържем неговото творчество със селото, той достига забележителен връх в художественото майсторство.Той е един от първомайсторите на българската детска литература.Значителен е приносът му в нашата детса литература.В работата си като учител той опознава децата, но разбира че не е толкова лесно да се пише за деца, нужно е силно вдъхновение за завладяването на малката аудитория.

      Името му е псевдоним, истинското му име е Димитър Иванов, роден е на 18 юни 1977 г. в село Байлово, Софийски окръг. Бил е учител, работил е в Университетската и Народната библиотека,  уредник в къщата -музей на И. Вазов, участвал  е активно в литературния живот, мечтал e да учи в художествената академия, освем литературата го е вълнувала и живописта, което е от значение за самото му художествено творчество. През 1902-1903г. Издава списание "Селска разговорка", то е било протест срещу съществуващите тогава социални  и обществени условия.

    Елин Пелин починал на 8 декември 1949 г. в София.

    Проявявал  е широки литературни интереси, бил е  активен сред будните младежи, интересувал се е от фолклора. Четял е от рано руска литература - Тургенев, Пушкин, Максим Горки, Гогол, Чехов Толстой и други.Още през ученическите му години се появяват първите му работи в печата.Пише разкази в началото на века и се проявява като майстор-художник на българското село.Виждаме, че в творчеството му са показани социалните противоречия у нас, живота, съдбата на селянина, по-късно и тези на градския интелигент, философския размисъл върху живота.

    Голямата плодовитост на автора се проявява особенно ярко в неговото творчество за деца.Пише голям брой лирични творби за деца, стихотворения, приказки и пр. Автор е на редица книги за деца -"Златни люлки", "Кумчо вълчо и  Кума Лиса", "Гори Тилилейски", "Песнички", "Сватбата на Червенушко", "Правдата и кривдата", "Дядовата ръкавичка", "Цар Шишко",  "Поточета Бистри" "Ян Бибиян", "Ян Бибиян на Луната", "Трите баби", "Страшен вълк", "Щурче-свирче", "Приказки и басни", "Приказки и разкази", "Петльо и Лиса" и други. Трябва да се отбележи, че като творец  Пелин се е занимавал и редакторска дейност - "Веселушка" от 1908г. "Чавче " от 1913г. Участва и в редактирането на списание "Светулка" и други. Като тврец писал за деца с право можем да кажем, че творчеството му е много разнообразно: лирични творби, стихотворен епос, разкази, приказки, преразказани приказки, романи.

    Писателят е първия български автор, който въвежда стихотворната приказка в детската литература. "Чохеното контошче" излиза 1904г., след него той създава още редица много стихотворни приказки- "Трите баби", "Звяр нечуван", "Кривото патенце", "Дядовата ръкавичка", "Цар Шишко", "Бабината баница", "Сърдитата  козица", "Сватбата на Червенушко", "Страшен вълк", "Вълк и козел" и други. Доста от тези приказки са издадени и в книгата "Гори тилилейски". Повечето от приказките имат битова основа и със животните в тях  наподобяват широко разгърнати басни. В тях отражение намира животът на нашия народ от ХХ век  до годините на антифашистката борба. Остър и изобличителен характер имат някои творби, писани непосредствено след Септемврийзкото въстание от 1923г.Приказките се характеризират с безобиден хумор или язвителен подтекст, насочен към носителите на зло в живота.Материалите за своите творби той открива в нашата действителност, силно влияние оказва българския, руския, украинския фолклор. Влияе се от Пушкин, Некрасов и др., но той създава оригинални художествени произведения.  Първата му стихотворна приказка е "Чохеното контошче" и с нея той слага началото на произведенията си сварзани с деца и юноши.Тази приказка той побликува за пръв път в списание "Майска китка".Главните герой в нея са двама старци- баба и дядо.Те имат "схлупена и проста" къщурка, в която живеят скромно и се хранят с "леща и попара".Авторът лаконично изобразява това, което старците притежавали в своя дом.Те са скромни хорица, имали волове, коза, петел, кокошки и т. н. Те живеели в сговор, но в един момент той се нарушава.Бабата вижда една булка в контошче подплатено с лисичи кожи, тя става неспокойна и зависта я обзема, сърдита е и навъсена.Дядото и обещава чохено контошче.Виждаме в тази приказка, че целта е да се изобличи и усмее една ненавременна прищявка. Може би това контошче бабата е  искала и в младостта си. Въпреки, че приказката е свързана с кумични ситуации виждаме, че се прокарва и  известен трагизъм.  Дядото угажда на прищявката на жена си и прави всичко необходимо тя да се сдобие с така желаното от нея контошче.Бабата обаче става разточителна, когато контошчето е готово тя вече е доволна и цялото село и завижда.Но дядото е мрачен и сърдит.Това е трагичната развръзка на на примитивната селска драма. Дядото говори с болка:

     

             Честито ти чохено контошче!

             Ще го носиш ти на гладно сърце!...

     

    В края читателите могат да размислят върху историята и съдбата на тези хора, за тях всички радости в живота са забранени. Това е хумористична приказка, която кара човек да се замисли за съдбата на обикновенните хора в едно общество разделящо ги на бедни  и  богати. Бабата, когато е била млада е искала да се облече в красиви дрехи, мечтата и се проявява по-късно съпроводена с трагикомизъм. Дядото е готов да жертва всичко .В сюжета силно се чувства влиянието на хумористичните народни песни.

    През 1910г.в сп. "Веселушка", Димитър Иванов публикува приказката "Ръкавичка", по една украинска приказка носеща същото заглавие.Вече през 1913г.Се появява "Дядовата ръкавичка" в нова разработка. Действието в нея се развива в Златица, където дядото си  изгубва едната ръкавица. Тя се превръща в подслон за мишката Гризана, Зайо Средногорски, Лиса, Вълчо от Балкана и Мецана. Приказката е побългарена за това говорят например  епитетите използвани към заека и вълка. Персоножите в нея са изобразени според българските народни представи  от фолклора. В приказката виждаме  идеята, че необходимостта може да обедини и примири враждуващите. Студът кара животните да се съберат и да забравят за враждите си.Човекът е показан в края като най-силен от всички.