Вечното и непреходното в образа на Дон Кихот

  • I.Увод

    Романът на Мигел де Сервантес „Дох Кихот” е създаден за да осмее рицарските романи и да покаже величието и безсмъртието на един обезумял идалго,който ние можем да наречем Човек - достоен,благороден и мъдър.

     

     

    II.Теза

    Самотният чудак Алонсо Кехана преживява промяна и се превръща в самоотвержения рицар Дон Кихот де Ла Манча – един вечен  образ.Чрез лудостта си той вижда по – надалече,иска и може повече.Вечното и непреходното в образа на ДК е,че той е изцяло посветен на обществото човек,лишен от егоизъм.Героят е носител на богата душевност,притежава широки познания за света,също така е идеалист и романтик.Неговата основна ценност е свободата.

     

     

    III.Изложение:

     

    1.Трансформация

     

        Алонсо кехана е обеднял испански идалго,чиито средства му стигат само за да оцелее.У него се поражда интерес към рицарските романи.Пристрастяването му към тях го довежда до обезумяване.Той загубва разсъдъка си,когато започва да вярва на прочетеното.Въображаемо и действителност се преплитат и Алонсо Кехана се трансформира в Дон Кихот де Ла Манча – „рицарят на печалния образ”.Заедно с тези изменения се променя и заобикалящият го свят.Ръждясалите и овехтели доспехи стават бойно облекло,крантата – боен кон с името Росинант,съселянинът – оръженосец а

    Селянката Алдонса – благородна дама на сърцето с името Дулсинея Дел Тобосо.Героят тръгва по света да търси приключения,да спасява хората от злото,да се бори със зли магьосници и да получи слава.

     

    2.Лудост

    Чрез своята лудост,ДК вижда по – далече,иска и може повече.Тя превръща несъвършенството на света в съвършенство на идеала.Героят притежава многобройни  прекрасни черти,и единственият недостатък е неговото безумие.Въпреки това той не винаги е в плен на лудостта си,а само когато някой го закачи на тема рицарство.Лудостта му е удивителна с това,че той е едновременно здравомислещ и умопобъркан,като граница между тези две състояния не съществува.

    Много често героят взема за истински излюзиорния свят и безрезервно се хвърля в него за да поправи злото,което си внушава че стоинасреща му.В резултат винаги има пострадали невинни, често и за самия ДК последстията са сериозни – той е пребит,със счупени ребра и избити зъби.

    Образът на света в съзнанието на рицаря не съвпада с реалния свят.Той непрекъснато подменя литература и действителност,,абсолютно и относително,същност и явление,реално и въображаемо.Именновтазисиформа на лудосттойискадавъзкресирицарскитевремена

    същотовремерицаря сестремиикъмсъздаванетонаеднановадействителност,единнов

    святсвят

    нахармония, справедливости любов.

     

     

     

    3.Движеща сила в поведението на героя е съзнанието за дълг към човека.ДК няма нито минута покой и е изцяло посветен на обществото .Той се стреми чрез своите добродетели да направи света и хората по – добри,както според него е било в миналото  – царуват мир,приятелство и сговор,всички са равни,истината не се смесва с лъжа,имама , злоба,корист и пристрастие .

    ДК не е в състояние да приеме сегашния свят.Той открива смисъла на живота в това да защитава слабите,да търси справедливост,,да изкореняа неправди,да се излага на рискове и опасности в името на доброто и потози начин да спечели безсмъртно име и слава.

     

     

                                              4.

     

    ***ДК е носител на богата душевностТой притежава едни от най- възвишените човешки добродетели – храброст,смелост,жертвоготовност,възвишеност,благородство.ДК е безстрашен и подценява опасностите.Той тръгва по света за да възстанови унищожените хуманни ценности – справедливост,честност,доброта.Трогателна е неговата жертвоготовност да служи на доброто.Що се отнася до богатството,то не заема никакво място в намеренията му,за разлика от Санчо,който се стреми към това.ДК напуска своя дом без да вземе със себе си нито грош.Поривът му към доброто е безпределно искрен,без капка корист..Рицарят не иска да приеме,че в света наред с доброто съществъва и злото и го елиминира в съзнанието си..Това го прави неблагоразумен и го отдалечава от реалността,но героят е завладян от красивия идеал и без него животът му няма смисъл.Той е вътрешно убеден в правотата си,затова е спокоен,невъзмутим и сериозно отдаден на делата си.Пренесен в света на мечтите си,ДК е равнодъшен към обикновените земни блага и удобсва с мисълта че е „изпълнител на висшите заповеди”.

     

     

    ***Героят притежава широки познания за света,мъдрост,толеранстност и   благородство.Любовта към човека е неговата движеща сила.Съветите които дава на Санчо са изпълнени с мъдрост и с непресторена любов към обикновения човек.Той учи слугата си да бъде честен,скромен,благодарен,състрадателен,справедлив,добродетелен ,милосърден и да познава себе си.

    „Стреми се да откриеш истината както сред обещанията и подаръците на богатия,така и сред риданията на бедния.”