Вазовото дело

  • Няма изследовател на Вазовото литературно дело, който да не се е спирал на въпроса за творческата му продуктивност. Близо 22 тома творчество във всички жанрове е Вазовото наследство и затова е актуално и днес определението “Патриарх на българската литература”. Доразвива и обогатява много от съществуващите преди него литературни форми, като едновременно създава и нови. Лириката му изчерпва всички възможни форми – стихотворение, поема, балада, ода, сонет, елегия. Епосът му обхваща всички разновидности – разказ, повест, пътепис, очерк, фейлетон, публицистика, роман. Същото важи и за драмата.

    Тончо Жечев казва: “Ако един народ има духовен релеф, както земята му има свой физически, географски релеф – Вазов ще бъде нещо като Стара планина на духовната карта на България – гръбнак, който я пронизва цялата – от Раковишкия манастир до нос Емине”.

    Темите, които можем да обособим във Вазовото творчество са:

    1.                          Любов към българската земя – стихотворения “Отечество любезно”, “Де е България”, “На България”

    2.                          Борбата за национално освобождение (страдание и освобождение) – стихосбирки: “Пряпорец и гусла” – 1876г.; “Тъгите на България” – 1877г.; “Избавление” – 1878г.; повестта ”Немили-недраги”, разказа “Една българка”

    3.                   Войните и отношението на Европа към българския народ – стихосбирки: “Сливница”, “Под гърма на победите”, “Песни за Македония”, “Нови екове”; стихотворението “Векът”; разказа ”Иде ли”.

    4.                   Критика на следосвобожденската действителност: стихотворения – “Пустота”, “Апатия”, “Линее нашето поколение”, “Елате ни вижте”, “Практическият человек”; разкази: “Травиата”, “Тъмен герой”, “Пейзаж”, “Дядо Йоцо гледа”, “Кардашев на лов”, “Кандидат за хамама”; роман “Нова земя”.

    5.                   Априлската епопея и пантеонът на безсмъртието – “Под игото”, “Епопея на забравените”

    6.                   Българският език и история – стихотворения: “Българският език”, “Родна реч”; сборник “Легенди при Царевец”

    7.                   Родната природа – стихотворения: “При Рилския манастир”, “На Ком”, “Мусала”, “Към природата”; пътеписи “Розовата долина и Тунджа”, “Един кът от Стара планина”

    8.                   Мисията на твореца – стихотворение “Новонагласената гусла”; сборник “Люлякът ми замириса” – 1919г. (поетическа равносметка)

     

     

    РАЗКАЗИ И ПОВЕСТИ

    1. Обща х-ка на разказите и повестите - Вазов създава своите разкази и повести в освободена България. Действителността в новата държава обаче се оказва далеч от мечтаната. В обществото се настанява меркантилният дух, дребнотемието, грубото сметкаджийство, низкият морал, политическото безправие и насилие, безидеалието, службогонството (проблеми, които намират място в разказите от следосвобожденската реалност). С огорчение от новата реалност Вазов казва: “Нашият живот ни дава само уродливи явления”. Творецът със силно развито гражданско чувство, страда от духовната слепота, обхванала съвременниците му и търси своеобразно спасение за изгубения идеал в близкото минало.

    Времето преди Освобождението е белязано от мрака на робството, но то е и време на светлото историчско пробуждане, на обединение на нацията около идеята за свобода. Това е епоха, в която се изгражда ореолът на героичното, на високите патриотични пориви и дела, на братското милосърдие и единение – все стойности, които приобщават българина към универсални човешки ценности.

    Противопоставянето преди всичко в идейно отношение на двете епохи, е предпоставка за условното разделение в интерпретацията на Вазовите разкази в такива с: проблеми, теми, идеи, герои, сюжети от предосвобожденската реалност и респективно – следосвобожденската. Но има общи особености, които характеризират Вазов като разказвач.

    2. Х-ни черти на разказите и повестите                                       –а/Писателят акцентува върху събитието, в което се откриват духа и проблемите на епохата.

    -                   водеща е случката, събитието, а не героят

    -                   гражданска принципност и категорична позиция – (критериите за добро и зло са в зависимост от тяхната значимост за българската нация)

    б/Позиция на разказвача – голям авторов дял в сюжета на творбата. В резултат се получава назидателният тон и прекъсване на сюжетното действие с обширни авторови отклонения – уводи, отстъпления, заключения, оценки