Вазов – патриарх на българската литература

  • 9.Вазов – патриарх на българската литература

    Първото значение на думата патриарх е баща, родоначалник. Второто лексикално значение е в смисъл на духовен водач, нравствена вяра, опора. Творческата личност на Вазов обединява и двете значения, като имаме предвид мястото му в литературния и обществения живот, дейността му в литературата.

    1.    Създател е на нов тип творческо съзнание.

    По време на Възраждането творците са активни участници в национално-освободителните борби, а Вазов е първият професионален писател в българската литература.

    2.    Създател е на жанровата система в новата българска литература.

    Той създава в областта на романа („Под игото”) сюжетния разказ – класически в българската литература. Вместо дидактически да изразява идеите, той ни дава възможност да наблюдаваме действието. Създател на хумористичната поема.

    3.    Полага основите на цялата нова българска литература, откроявайки

    основните тематични доминанти. Творчеството му е създавано в продължение на 50 години и е събрано в 22 тома. Това творчество в най-голяма степен изразява българския национален дух и стремежа да бъдат обединени две тенденции:

    -         наследеното от Възрожденската литература, като патриотичен дух, като

    етноконсолидиращ принцип, като стремеж да се прояви най-доброто от българския национален характер.

    -         Въплъщаване в националната литература на идеи от европейската литература. В

    това обединение Вазов е виждал възможността да бъдат попълнени празнотите.

     

    „Имахме малко, а искахме всичко”, казва той.

    И в този смисъл градивното, съзидателното е основа на неговата творческа дейност.

    4.    Вазов като духовен водач (възгледите му за изкуството).

    Той проявява своя патерналистичен комплекс – син на своя народ; духовен водач; баща на своя народ. Вазов се нагърбва със задачата да дава образци за подражание, да бъде съвест и съдник на своя народ и на своето време. Това той формулира и в императивен план в предговора. В неговите текстове доминира екстравертен тип художествена оптика (насочване към народа).

    Доминираща тема в творчеството на Вазов е съдбата на народа – историческата съдба като географска карта, като свещена карта, като бит и духовност на народа. По тази причина той е неотделим от България.

    Ключов момент в творчеството на Вазов е оптимизмът – той носи възрожденския позитивизъм в себе си; вярата му в доброто, в човека, в бъдещето. Един герой ще противопостави, една постъпка ще противопостави на масата, но винаги ще намери оптимизъм.

    Хуманизъм – вярата в човека; способността на човешката душа да намери пътя към светлината.

    Демократизъм – не само защото пише за народа си, а и защото той пропагандира да се пише на разбираем език. Посланието да стигне до всеки, независимо от неговата култура. Това е, защото иска народа да бъде просветлен. Яснота на мислите е един от основните критерии за добрия стил.

    Реализъм – в основата на творчеството му е документалния факт, автентичното. По тази причина мнозина наричат творчеството на Вазов „художествен летопис на България”.