Василий Макарович Шукшин

  •  

    14.Василий Макарович Шукшин

    1929 – 1974

    Шукшин е роден 1929г в село Сротски (Алтай) в селско семейство. Завършва селското училище, след това учи известно време в техникум по автотранспорт, но се отказва. През 1946г Шукшин напуска родния си край и пътува като последователно работи в заводи, на строежи, а по-късно постъпва и в армията. След като отбива военната си служба се връща в родното си село, продължава обучението си като частен ученик. Поради липсата на квалифицирани учители започва работа като такъв. През 1954г напуска родното си село и отива в Москва. Явява се на изпити и същата година постъпва в всесъюзния институт по кинематография. Записан е в класа на известния руски режисьор Михаил Ром. Михаил Ром обучава възпитаниците си да мислят, да творят, да създават истинско изкуство. За първи път името на Шукшин се появява на страниците на централния руски печат през 1958г. Тогава е публикуван първия му разказ „Двама в каруцата” – от този момент започва не само литературната, но и актьорската кариера на Шукшин. Неговият дебют е в филма „Двамата фьодора” . След 5 години излиза първият сборник разкази „Селски жители”. Паралелно с писателската си дейност Шукшин прави и режисьорски дебют, във филма „Живее такъв момък”. Като писател и като режисьор Шукшин е многостранен художник, самобитно проявяващ себе си в различните видове изкуства. Шукшин се срамува от своя селски произход, но точно селото е източник за теми в творчеството му. Така Шукшин създава разнообразен свят от образи. Героите в разказите и във филмите му са неповторими, неподправени, разказват за живота на руските селяни и за тежката им съдба. Независимо от неудобството от селския си произход, в последствие Шукшин заявява открито за проблемите на обикновените хора. Уникалният характер на селските жители придобива в разказите и филмите на Шукшин неочаквани реализации и заедно с трагизма носи със себе си комични решения и отговори на злободневните въпроси. Постепенно от проблемите на руското село Шукшин насочва вниманието си към съдбата на Русия в съвременните условия на световните проблеми. С загриженост Шукшин коментира реалния живот, мястото на Русия в световната политика и чертае пътищата за нейното развитие. С произведенията си Шукшин се старае да събуди съвестта на обществото, да запази жива душата на хората, да ги накара да се замислят – за него това е смисълът на неговите произведения. Темата за родината се съчетава с интереса за историята и отделни личности свързали съдбата си с различни събития. Ражда се романа „Любавини” – романът обхваща трагичната история от живота на руското селячество в периода от 20те години на 20в до следвоенния период. Шукшин работи дълго време върху произведението си, написва първата част, а втората остава незавършена поради ранната смърт на писателя. Целият роман е публикуван по-късно – в началото на 80те години. Пред смъртта си Шукшин завършва работа и над друг роман посветен на живота на Степан Разин – „Аз дойдох да ви дам свобода”. Романът има сериозна документална основа, а главната тема е смисълът на делата на историческите личности и съдбата на Русия. Степан Разин е представен обективно, такъв какъвто е бил, като човек в противоречив и труден характер. Степан Разин проявява смелост от една страна, но и жестокост, необузданост от друга. Негова грешка според Шукшин е промяната в първоначалната му позиция. Призовавайки селяните на въоръжена борба, дълбоко в себе си той изпитва съмнения в силите им, оттегля се и се предава. Това е трагичен момент и в живота на самия Степан Разин, който пред смъртта носи мъчителното съзнание за вината си пред селското множество.

    Философската и дълбоко изстрадала притча за блудния син и неговото завръщане намира отражение в повестта „Калина Алена” – разказва историята на живота и смъртта на Егор Прокудин, произхождащ от селско семейство, попада в престъпни среди и се превръща в мошеник. Егор живее лъжлив живот , мними и съмнителни ценности определя като истински, пропилява годините си и своя живот като прекъсва връзката с корените си. Срещата на Егор с онези обикновени и естествени хора от които произхожда го връщат към земята, към неговия роден край и го карат да търси смисълът на своя живот, но бившите му приятели от затвора не могат да допуснат един от тях да се върне към истинския живот. Историята на Егор Прокудин предизвиква спорове и много често Шукшин е принуден да обяснява защо неговият герой умира в момент когато намира истината за живота. За Шукшин животът е точно такъв какъвто го живее Егор и самият герой трябва да плати сам за всичко, което е сътворил. Много често и обикновените читатели зрители и критиците не могат да възприемат самобитността на произведенията на Шукшин. От една страна селяните , обикновените хора, които не желаят да бъдат представени в комични ситуации, от друга страна е критиката, която обвинява Шукшин за противопоставянето между селото и града, между селяните и интелигенцията. Освен повестите, разказите и кино продукциите, Шукшин започва да публикува и публицистически материали, за да отговори на критиките към себе си. Това са статиите „Въпроси към самия себе си”, „Думи за малката родина”, „Нравствеността е истина” и „Монолог на стълбата”. В тях Шукшин изяснява своята позиция и своите социални, етически и естетически критерии. Творецът не отстъпва от мнението си за ролята на руската интелигенция и за бягството на хората от земята и от руското село. Шукшин обявява, че този процес може да се превърне в обратим ако се осъзнае духовната отговорност на града и интелигенцията пред руското село и обикновените хора.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    15. Александър Исаевич Солженицин

    1918 - 2008

    Роден в град Кисловодск, неговият баща произхожда от бедно семейство, доброволец в Първата Световна Война, връща се невредим от фронта, но по време на лов е смъртно роден и умира преди раждането на своя син. Майката на Солженицин произхожда от богат кобански род. Първите години след раждането на Солженицин живее в Кисловодск, а през 1924г се премества в Ростов на Дон. Учи там, а по-късно продължава в физико-математическия университет. След завършване на образованието си е мобилизиран и участва в сраженията срещу хитлеристка Германия. Солженицин преминава с руската армия от град Орел до източна Прусия. Произведен е в чин – капитан и получава награди за проявената смелост. През всички тези години Солженицин чрез писма поддържа връзка с най-близкия си приятел Николай Виткевич. През 1945г  Солженицин и неговият приятел са арестувани, заради съдържанието на писмата, които са разменяли. В тях се съдържат отрицателни оценки за Сталин и за неговият стил на управление и за деформациите в съветската литература. Солженицин и Николай Виткевич са осъдени на 8 години затвор, а след приключване на затвора – на заточение. Така до 1953г Солженицин живее в трудовите лагери в съветския съюз. След това е изпратен в Казахстан за да продължи заточението. Солженицин започва работа като учител по математика. Междувременно процесът срещу него и приятелят му продължава и през 1956г обвиненията са снети и те са обявени за невинни. След обявяване на решението Солженицин се връща в Русия и се заселва в град Рязан , отново работи като учител. В този момент, в живота му се случва събитие, което го кара да преосмисли своето отношение към официалната власт и да започне да създава своите произведения, които са на границата на художествената литература и документалистиката. Още при престоя му в лагерите Солженицин разболява тежко, поставена му е диагноза за злокачествено заболяване. На два пъти Солженицин се лекува в онкологичната болница в град Ташкент , но заедно с традиционното лечение той търси алтернативни начини за справяне с тежкото заболяване. Лекарите са скептични и предвиждат не повече от 3 месеца живот, но става чудо – той е напълно излекуван. Солженицин приема този факт като проява на божествената воля, като повеля да разкаже на хората от целия свят за истината, за съветските затвори и лагери, за живота на осъдените.

    Първите творчески опити на Солженицин се отнасят към годините в трудовите лагери. – това са предимно стихотворения и сатиричната пиеса „Пирът на победителите”. Произведението, с което той влиза официално в руската литература е разказът „Един ден на Иван Денисович” – този разказ е публикуван през 1961г в списание „Нов свят”. Главния редактор Твърдовски получава лично решение от КПСС да публикува разказа в списанието си . Но Солженицин е принуден в името на появяването на разказа си да редактира определени фрагменти, да смекчи тона на критиката. Солженицин запазва само оригиналното заглавие. Първоначалния текст, без редакциите е публикуван 1973г на френски език.  Независимо от историята около отпечатването на разказа Солженицин става известен в целия съветски съюз, със своето произведение той разкрива истината за живота на хората в трудовите лагери.действието на разказа е конструирано в един ден, от сутринта до вечерта.