Васил Друмев - 'Иванку, убиецът на Асеня І'

  •  

    КУРСОВА РАБОТА

    по Българска Възрожденска литература

    На тема

     

    Влияниена Шекспировата драматургия и на Романтизма в драмата

    Иванку, убиецът на Асеня І”

     

     

    Васил Друмев е роден около 1840 година в Шумен в семейството на дребен занаятчия. Учи в родния си град от 1847 до 1856 година при известните възрожденски учители Сава Доброплодни и Сава Филаретов. Взема участие в главната роля в побългарената комедия „Михал Мишкоед“ от Доброплодни в първото театрално представление в България. Учителят Доброплодни събужда любов към историята, литературата, театъра и импулсира учениците си за по-високо образование. През 1856 г. Васил Друмев става помощник-учител.

    През 1858 г. Васил Друмев получава стипендия и заминава за Одеса, където учи в Одеската семинария. През лятото на същата година се запознава с надзирателя в пансиона Георги Раковски, който оказва влияние върху учениците с патриотичните си идеи.[1] В Одеса Друмев пише първите си стихове „Светливо слънце ся роди...“ и „Милно и жално към въсток гледа...“, които излизат в „Цариградски вестник“. През 1860 г. написва повестта „Нещастна фамилия“, първата на български език. След връщането си в Одеса Друмев пише втората си повест „Ученик и благодетели“ (1864–1865). Климент Търновски умира на 23 юли (10 юли стар стил) 1901 година в София.

    С юношеските си произведения: "Нещастна фамилия", "Ученик и благодетели" и "Иванку, убиецът на Асеня I" Друмев се явява в истинската смисъл на думата родоначалник на някои литературни родове у нас, които без него - литературното ни развитие показва това - дълго щяха да останат чужди за българската книжовна действителност.

    Драмата има свои строги закони на построяване. Тя е предназначена за представяне на сцена и затова в нея се възпроизвежда живот чрез непосредственото общуване на героите помежду им. Изображението е концентрирано само в един конфликт. Без конфликт не може да съществува драматична творба. Действащите лица с присъщите на характерите и възгледите им особености задължително участват в конфликта или му противодействат. Скелетът на драмата е драматическото действие. В стълкновението си героите създават конфликта (този момент наричаме завръзка); довеждат го до върховно напрежение (тук е кулминацията); и го разрешават (което е развръзката). В пиесата си Друмев показва колко добре познава принципите за построяване на една драматична творба.Писателят умее да види същината на човешките взимоотношения, сложните последици от една постъпка или един жест само.

    На първо място трябва да поставим Шекспир, когото сам той ни посочва като най-достоен учител за всички автори на драми. А доколко му е влиял този писател, може да се види дори и от едно бегло сравнение между "Иванку" и "Макбет", които са напълно идентични и по замисъл, и по постройка, и по разработка на сюжета. Първообраза на известни моменти и характери можем да намерим също и в други Шекспирови драми, като "Отело" и "Хамлет".

    Понятието Ренесанс означава възраждане на класическата древност.С него се обозначава най- бляскавият период от културната история на Европа.Постепенно Ренесансът разширява обхвата си, превръща се в идеология на новата буржоазна класа и като мироглед се противопоставя на католицизма и църквата.Налага се една нова философия наречена хуманизъм. Смисълът на хуманизма е в промяната на човешкото съзнание и активизиране деятелността на човешката личност.Основните черти, които притежава човекът на Новото време, са свързани с многопосочна светска образованост.Той трябва добре да познава всички изкуства, да има основни знания и за науката.Трябва да цени красотата и физическото съвършенство на човешкото тяло, да утвърждава хармонията в света. Ренесансът променя отношението към жената- поставя я наравно с мъжа.Нещо повече- оценена е нейната физическа красота като източник на вдъхновение в изкуството. В началото на XIV в., когато в Западна Европа започва Ренесансът, България вече се намира под турско робство.Поради тази причина Българското възраждане закъснява с четири века.

    Периодът на Възраждането обхваща времето от началото на XVIII в. до Освобождението, когато се формира структурата на буржоазното общество. Театърът в България се заражда през 60-те и 70-те години на XVIII в. под влианието на външни културни фактори.Първоначално пред публика се представят театрализирани диалози с битов, нравствено-поучителен, научен или патриотичен характер по гръцки образец. Още с появата си театърът предизвиква бурни спорове в българското общество.Ползата от него е, че без особени усилия неукият народ може да научи за своето минало, за подвизите и достойнствата на предшествениците си.Театърът може да даде на всеки най- благородни уроци чрез примери от живота.Най- важното му предназначение е, че кара всеки да осъзнае своя дълг към отечеството и народа.

    Като неутвърдена новост театърът има и своите отрицатели- той би отклонил учениците от основнота им задача, а именно учението, вреди на ума, като го учи да се мени съобразно ролите.Въпреки неудобрението сценичното изкуство се утвърждава и печели нови привърженици.А също,  като Ренесанса, пресъздава реалистично действителността и с нови идеи отразява рамаха в мисленито на новия възрожденски човек.

    Повестта "Нещастна фамилия". Особена преднина заслужава повестта "Нещастна фамилия". Замислил я още в Шумен, Друмев през есента на 1858-1859 г. употребява част от свободното си време за нейното написване. Свършва я най-сетне през пролетта на 1860 г. В основата на повестта безспорно лежат реални спомени и предания, послужили като външни подбуди за нейното написване. Към тях трябва да притурим също излетите в околността на Шумен и Преслав, както и разказите на последния за прочетени от него сензационни романи. И в тази романтична обстановка, която на всяка стъпка разкрива макар още неясните страници на нашето някога славно минало, за да събуди гнета от настоящето, се зараждат и оформяват както сюжета, така и образите на "Нещастна фамилия". И тъкмо страданията и бедите на българското племе, което някога се е радвало на по-друга участ, образуват центъра на това Друмево първиче, около който се движи развитието на цялото действие. Всичко - и герои, и събития - е предадено, бихме казали, нагодено тъй, че да изпъкне по-релефно именно тоя център. Действието се развива от борбите на две строго разграничени категории лица: едните са въплътена добродетел, а другите въплътена злоба. Към първите, не ще съмнение, спадат българите, а към вторите - еничарите и кърджалиите. Турците не играят никаква роля в повестта, защото Друмев с удивителна за възрастта си досетливост е съумял да стовари всичката вина за българските бедствия върху тия неотговорни фактори на турската империя, законните власти на която, уж са защитници на реда и справедливостта. Един чисто практичен елемент в повестта, без който тя не би могла да бъде допусната за разпространение от официалните турски власти, па макар и чрез подсещане да изиграе не само книжовна, но и гражданствена роля в развитието и окопитването на българския народ. "Нещастна фамилия" се чете с интерес и увлечение. Причината на това се крие в умението на Друмев да поддържа вниманието на четеца чрез добре усвоената техника на напрежението. А това напрежение той създава било чрез прекъсване на разказа, било чрез недоизказване, било, най-сетне, чрез загатване на всевъзможни тайни и потайности, често поддържани от сънища и предчувствия, за които става дума в повестта.Друго предимство на повестта, което заслужава да се подчертае особено, е нейната на места драматична форма. Обаче, тоя драматизъм е външен - "външен в тоя смисъл, че волята на едно или няколко лица се обяснява с една враждебна действителност или с противоположната воля на други лица. И оттук произлизат редица външни конфликти. Често тоя драматизъм се изразява в най-обикновен театрален ефект.