Васил Априлов – личност и дело

  • КУРСОВА РАБОТА

    ПО

    ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА

     

    ТЕМА : Васил Априлов – личност и дело. "Денница ново-болгарского образованiя”

     

    СЪДЪРЖАНИЕ

        Васил Априлов – Житейски път и личност. Общ преглед.

     

        Живот в Одеса.Одески кръг.

     

        "Денница ново-болгарского образованiя”.

     

        Габровското училище.

     

        Заключение.

     

        Използвана литература.

     

        Васил Априлов – Житейски път и личност. Общ преглед.

     

    Първият одески българин, за когото историческата наука е издирила информация за ангажираността му с дейности извън тесния кръг на поминъка, е Васил Априлов. През 1808 г., когато се заселва заедно с братята си в Одеса, той е един от нейните най-образовани жители, поради което много скоро е избран в управата на града.Добре известни са ангажираностите на Априлов с гръцкото освободително, просветно и книжовно дело, многократно е писано за неговото прераждане от гръцки в български патриот. Именно това негово прераждане се превръща в едно от най-значимите събития в историята на българската национална идеология - високо ерудираният и опитен и в стопанските, и в обществените дела Априлов става ключова фигура за българския живот през 30-40-те години на ХІХ в. Априлов е типична рожба на своята епоха - човек, възпитан в духа на Просвещението, което издига в култ динамичната личност, успял чрез своя труд и предприемчивост да се утвърди в обществото на търговци и предприемачи в търговска Одеса. Но той не само принадлежи на търговското съсловие, той съзнателно се стреми да приобщи своите замогнали се в чужбина сънародници към новите си идеи. Видял от гръцките си съратници различните възможности, които богатството и относителната политическа свобода позволяват, той не само предприема действия за организиране на нов тип образование в родината си, но и за приобщаване на колкото се може повече състоятелни българи към това дело.Автор на „Българските книжници или на кое славянско племе принадлежи Кириловската азбука” (1841), „Денница на новобългарското образование” (1841) , „Допълнение към денницата” (1842) и „Мисли за сегашното българско учение” (1847) Васил Априлов е роден на 21.07.1789г. в българското планинско градче Габрово.Габровци били известни с хумора, който се създава за тях и който е и една от неизменните визитни картички на България и до днес. Габрово е град намиращ се близо до Търново и основният поминък в града била търговиятя. Градър е разположен на важен търговски път, но също така и край една от най-големите реки в България.Постепенно разрастналото се местно производство постепенно довежда и до обособяването на отделна прослойка от едри и дребни търговци.Бащата на Васил, Станчо (Евстатйй), бил от стар и влиятелен род на търговци на желязо и ножове. След смъртта му, причината за която били разбойници кърдажалии, които го посичат през една октомврийска сутрин през 1799г., двамата му по-големи братя Христо и Никифор, живеещи тогава в Москва, се завръщат в Габрово, където разделят наследството на баща си между тях и сестрите им. След това взимат със себе си 11 годишния тогава Васил в Русия. В България не е ясно какво образование е получил Априлов, но ако е получил някакво то то ще е да било по модела на килийното училище.Преподаването се осъществяевало в килите на църквата и от свещеници ,а учениците били подготвяни предимно за свещеници и духовници, не е имало светски науки.В Русия той завършва гимназията в Брашов през 1807г., където успява да усвои добре немски,гръцки, унгарски,латински, догматика, риторика, латиснки класици, поетика, история, география, музика. След това заминава за Виена, където учи една година медицина. През 1808 напуска австрийската столица и се завръща в Русия. Междувременно търговската къща на братята му фалира, заради конкуренция. Не е ясно дали именно този факт оказва влияние на Априлов да се върне от Виена в Москва, заради финансови проблеми. 1808г. Заедно с брат си Хрисото се местят в Одеса, където двамата започват общ бизнес.След време успява да препечели достатъчно, за да започне свой собствен. Установяа се за постоянно в Одеса. Тук става ревностен елинофил, а през 1830г. има конфликт с гръцаката ефория.Особено влияние на личността и делото му оказва книгата на Ю.И.Венелин. След завръщането му от цариград той се заема с организирането на живота и образованието на българите в Одеса и Бесарабия. Заедно с неговия приятел Никола Палаузов успяват да убедят и други българи търговци да се организират и да съберат средства за създаване на едно светско училище – Габровското, по чийто модел ще бъдат създадени още много и това ще се окаже истинска революция в образованието.Активен проводник на руското у нас, Априлов мечтае да превърне Габрово в разсадник на просветата за цяла България. С помощта на граф Михаил Воронцов Васил Априлов успява да издейства 4 стипендии за българи , които искат да учат в Русия и те да бъдат избирани по ум и лични качества, а не по блясък и привилегии.