В търсене на смисъла и щастието в живота през образа на Анна Каренина и днес

  •  

    Курсова работа

     

    на тема:   В търсене на смисъла и щастието в живота през образа                   на Анна Каренина, и днес

     

     

     

     

                    Романът “Анна Каренина”  е безспорно един от най-сериозните в цялата световна литература, поради което той е неизменна  част от златния фонд на световната литература. Вторият  голям роман на Лев Толстой след “Война и мир “ изненадва със своите достойнства “Анна Каренина” не е просто семейно битов или любовен роман, в който водеща е просто “ семейната мисъл”(1),а нещо много по- трудно постижимо един социално-психологически роман, в който големите обществени и морално-етични проблеми се изобразяват чрез семейните интимно-лични отношения и дълбоките душевни преживявания в личността на героите. Почти невъзможно е да се изброят всички философски, етически,социологически, народнопсихологически и други достойнсва ,с които блести и вълнува романа , поставени по един неповторим и ненадминат начин чрез “таланта на великия художник и вещина на енциклопедически образованата  и развита личност”(2) - Толстой.

                         Анна Каренина е един модерен и съвременен образ , едно въплъщение на жената и днес ,която е разкъсвана от заобикалящото я обществено  лицемерие и завист,в търсене на пътя към себе си в разбулването на великата загадка  за смисъла и щастието в живота на човека . Едно олицетворение на жената изпълнена с вяра, възпитана на вярност и  семейни ценности, жената , изпълнена с уважение към брака, спазване на благоприличие в обществото ,но и нейното друго Аз, изпълнено с множество противоречия. Чисто по Фройдистки (макар да иде реч за жена)  Анна Каренина се стреми към себепознание,отприщване на страстите,волята у човека  , водещ става инстинтка , плътските желания , жаждата за свобода и постигане на “чуждото “ щастие и страстите на “прогреса” в личността.

                        Анна е интелигентна , елегантна, винаги впечатляваща със своята визия и индивидуалност част от благодатно,състоятелно почти “перфектно”семейство или както гласи началото на романа” всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему ”.  Не по различно стоят нещата и днес всяка уважаваща себе си умна жена държи на своя добър имидж в заобикалящото я мини общество тя се стреми да изглежда добре и да спазва ,макар и не много ясните ,но поставени на пиедестал порядки , да преставя подобаващо своето“ порядъчно“ семейство ,а как стоят нещата в действителност ,когато махнем “завесата”- отговорът  е очевиден не много  по-различно ,отколкото при героинята на Толстой. Доказателсво, затова са многобройните разводи, страхът въобще от влизането в един такъв свещен съюз ,като брака, изоставящите майки -децата си в търсене на човешкото щастие ,загубена индивидуалност , в търсене на истинската “любов” по-скоро и тук водещ е инстинкта ,себелюбието,гордостта ,страстта ,  следствие на което са  множеството зачестели убийства и самоубийства също,както се случва и в романа . 

                   И все пак ние сме в крайна сметка  много по-малко впечатлени от привидно  идеалния образ на  Анна , отколкото от нейния страстен свободен дух и решимост да живее живота според своите чувства и емоции да поеме отговорността за своите действия и заживее със своя избор и трудностите и неволите ,които той носи при условията ,които тя самата ,личността предопределя и създава.Героинята е другата , различната не само със своята красота , но тя е и жената със своя свободен дух ,неприсъщ на това време- езда на кон във време, когато такава дейност се счита подходяща само за мъже.Жената вярна на себе си и своята воля , дръзка да вярва на инстинктите  си,чувствата и емоциите да търси нещо повече от своето място в обществото.

                        Анна Каренина далеч не е просто влюбената жена. Тя е четящата  личност,разсъдлива и амбициозна в ония жизнен план , присъщ само на смелата и непокорната  личност готова да се изправи срещу всички и всеки ,дори срещу самата себе си по пътя на търсене на отговорите на вековечните въпроси. Жената способна да познае ,но и да прекрачи границата.

                     Отношението към семейството играе  изключително важна роля  при ракриване на персонажа. То предопределя  неговата щастлива или трагична съдба. Това особено важи за жената – за жената-майка и за жената-съпруга. Толстой смята, че нейното предназначение е да пресъздава живота, но не и да прелюбодейства. Всяко отклонение от семейството неминуемо води след себе си и трагична развръзка. С огромна  сила тази идея  се усеща ,пресъздадена  в образа на Анна – едно от най-пленителните художествени създания на Лев Толстой. Анна Каренина е различна изключително обаятелна жена –  впечатляваща  не само по отношение на своята външна, но и на вътрешната си  красота.” В началото на романа авторът ни я показва като жена с репутация на добра майка и съпруга. Но в семейството на Каренини тя е само привидно щастлива или по-скоро мълчаливо, покорно нещастна. Анна жадува за истинско семейно щастие – такова, каквото Каренин не е в състояние да й предложи.” (1) Ето защо  срещата на героинята с Вронски води след след себе си тези катаклизми във всеки един аспект. Тази среща остава траен белег в героинята, разрушава много бързо нейната съпружеска вярност, и й позволява да почувства, какво значи да обичаш истински, „свободно и смело”,поставя я  в плен на човешките страсти. Твърде скоро обаче любовта на Анна се превръща в” любов-страдание, любов-мъка, която ще  я изпрати под колелетата на влака” (1).

                       Водеща центрубежна сила в образа на Анна Каренина е грехът ,заложен във всеки човек. Във всяка личност и в най-високо моралната дремят инстинкти има много енергийни тъмни стихии,които в определена ситуация излизат на преден план и вземат превес над човека ,ако той не е в състояние да ги балансира,то те ще контролират него,чийто отражение е и героинята на Толстой. Липсата на семейно щастие я тласка към нещо друго непознато с изключително силна притегателна сила.Вътрешният мир на лиността  ,ако въобще  той е съществувал е нарушен, безвъзвратно разрушен  завинаги.

                      Анна не е просто ,търсещата личност-  тя и жената,  част от едно общество.Характерна и тук е типичната особеност за Толстой при изграждането на образа да свързва „физическите и психическите качества на персонажа със средата , със социалната обстановка с историческия момент“ (3) . Тя е и жертва на това лицемерно общество на неговата присъда и част от този дълбок и непознат свят, привидничко простичък ,но многопластов и двуличен. И това е логическо следствие на нейното положение на жена, която напуска своя дом, своето дете и съпруг. Не случайно авторът подчертава, че Анна обича до безумство две същества, които взаимно се отблъскват – Вронски и Серьожа. „Аз немога да ги съединя – казва тя на Доли, – а това ми е необходимо. И все пак ще свърши… Та ти не ме съди за нищо… Аз не заслужавам презрение. Аз съм именно нещастна.”

                 Героинята  е нещастна според Толстой, защото пренебрегва  майчинския си инстинкт и се гмурва в дебрите на нещо безкрайно далечно и чуждо ,непознато и до момента. Тя се чувства силна и свободна поддава се на обхваналия я стремеж за лично щастие да открие своя смисъл в живота. А според законите на човешката природа и морал това се наказва. Наказана е и Анна, защото жертва щастието на детето си заради своето егоистично щастие. Подобно на съвременна модерна еманципирана жената -               кариеристка ,която поставя на първо място себе си-своя идеал за лично щастие,своята представа за успеха, своята красива необуздано силна и непозната любов в името ,на която тя забравя за своето “щастливо семейство”. Водена от заложения във всяка една от нас грях и жажда за истинното щастие жената се изправя лице в лице със своето друго непознато аз , именно в такъв критичен момент или просто малко по- различни от всекидневните обстоятелства.                                                                                                      

                  Трагедията на Анна се подсилва и от обстоятелството, че тя не се вслушва в разума, а избира да живее със сърцето си. Една жена,  водена от инстинктите,подвластна  на емоциите и  на най-низките си страсти.Тя забравя за всички порядки и норми , благоприличието и довчерашното си аз и стават чужди ,както е чужда и самата тя на себе . Анна става вярна на своята друга и непозната й сложна  ,дори опастна природа.Непознавайки себе си, неподозирайки за своето друго Аз човек много по-лесно може да стане жертва на самия себе си,отколкото на обществото или нещо друго.Най-силен и тук е личностният инстиктивен ,емоционален избор на героинята –обществото е просто фон ,един отзвук ,една морална оценка. Отчасти то рисува подсъзнателно у героинята границата или още повече чувството за мяра и какво следва да се случи с човека,когато тя е прехвърлена .

                    Съществува един постоянен конфликт между социалните норми на поведение в лицето на обществото и инстинктите ,заложени у човека и този конфликт няма исторически граници.Налице е  един свръх Аз ,който е своеобразен регулатор между Аз и то ,между принципа на реалността-  Аз и между принципа на удоволствието. Когато свръхаза не успее да се наложи и границата бива нарушена не може да се възстанови душевния мир у човека или поне привидната хармония,водещи стават импулсите или усъвършенствени инстинктите вземат връх у личността и му влияят със своята изпепеляваща сила водещи го към “пепелта”.