Узрелите плодове на духа - Атанас Далчев

  • Единствено в стихотворението “Завръщане” от стихосбирката “Париж” лирическият герой усеща промяна в сиротната си съдба, защото познанието е породило желание да преоткрие дома, а носталгията по родната природа се е превърнала в емоционална опора за живот. Копнежът по “сянката уханна на дървесата”, по “синята далечност”, по”земята” и “клоните” на родната страна е всъщност жажда за живот.

     

    Решението на екзистенциалните дилеми

     

    Всеки творец, най-вече поетът, изстрадва прозренията си по мисловен и емоционален път. Един интелектуалец като Далчев, мислител философ и по нагласа, и по образование, човек на модерния скепсис, е естествено да усложнява вечния диалог със света и живота в по-късните си стихотворения поетът търси и открива решение на екзистенциалните дилеми и провижда алтернативите* на неживения живот. В стихотворенията “Молитва”, “Работник”, “Синеокото момче”, “Пан”, “Любов” Азът преоткрива красотата на простичките неща, възвръща емоционалния си контакт със света, разтваря сърцето си за хубостите на природата. Пролетта (“Пролет”) го обгръща с живителна сила, пречиства сетивата за веселите звуци на латерната, дава младост на умореното тяло (“ще сляза лек и весел/ по стълбите запял”). Лирическият герой е готов да разкъса “тясната яка” на “учените книги”, да надмогне сковаващата прегръдка на прашния и мъртъв свят, защото се е събудило любопитството му към хората, чувственото предусещане за любов. Идеята да се втурне сред другите и да постигне равновесието в обикновените неща обещава излизане от самотата и безнадеждността. В късната лирика на Далчев ключовите думи и символните знаци набелязват мотива за пътуването ката копнеж, но и готовност да се слее с множеството. Бръмчащи насекоми, птици, които озвучават утрото, ухание на горски плодове, чукащи дъждовни капки, момински смях изпъстрят битието с невиждани и неусещани неща. Полифонията* на утрото не притихва нито пладне (“Пладня”), нито вечер (“Вечер”), а тръби със своя жизнеутвърждаващ шепот, че красотата на. мига би могла да удържи и цяла вечност. Прелестни са спомените от Неапол и Париж, макар и обагрени носталгично. Уличната гълчава* на неспокойната тълпа разискря бликналата радост от живата. И поражда една искрена и настойчива молитва на Аза към Спасителя, в която се побират копнежите на хиляди човешки същества по преоткриването на вечните, истинските стойности на съществуването:

     

    Ти не ме оставяй дa загина,

    Господи, преди дa съм живял!

    Изведи ме вън от всяка сложност,

    научи ме пак на простота.