Увод в проблематиката на древната обща история

  •  

    0.         УВОД В ПРОБЛЕМАТИКАТА НА ДРЕВНАТА ОБЩА ИСТОРИЯ

     

     

    Отсъствието на съвременни учебници за студенти по Обща Стара история в България затруднява преподаването на една от най-интересните учебни дисциплини. Наличните учебници по дисциплината наречена  „тракология” не могат да заместят онова знание за историята на Стария свят, което обхваща древните общества на Египет, Шумер, Акад, Китай, Индия, Финикия, Картаген, Рим, Гърция и др.

    Отсъствието на учебници по История на Стария святв Р. България, се дължи на отсъствието на подготвени специалисти в течение на десетилетия. Създаването на учебници eневъзможно при отсъствие на собствени позиции по конкретни въпроси и по проблеми на общата теория на хуманитаристиката.  Основният сред тези проблеми е историята на свободния човек – гражданин и личност. Отсъствието на разбиране за този проблемпротиворечието между свободния човек и политическите системи на държавата,като основна движеща сила в историята на света, е и причината, поради която българските студенти и граждани се лишават от запознаване с основни проучванияи изследвания по Стара история.

    У нас се наложи противоположната позиция на българското „човекознание” - наука не за гражданина, за свободната личност, а за ръководения и непрекъснато обучаван и поучаван колективен човек и неговия ръководител-теоретик. Вече в течение на десетилетия тази идеологическа концепция за историята се защитава със строг контрол и дори упреци към античните автори на исторически извори в демократизъм и допускани грешки!.  И тъй като критиката на тази позиция вероятно би предизвикала възражения, в този предговор цитатите и точните посочвания са наложителни. Без ясно определяне на проблематиката е невъзможно търсенето на път за нейното решаване.

    Предмет на Старата или Древната история e възникването, развитието и упадъка на най-ранните държави, които са обединения на свободни хора-граждани, и на поставени от тях в различни форми на зависимост хора - данници, крепостни и роби. Историята на древните общества изучава създаването им непосредствено от родовия строй, и развитието им като робовладелска обществено-политическа структура. Робовладелски общества се развиват и по-късно в историческото минало на света – такива са американските държави преди откриването на Новия свят, такива са и редица източни империи като турската до 1575 г., или монголската до ХІІ в., но тъй като те принадлежат към време, в което вече са създадени феодални общества, по европейски критерии,историята им след V век се счита за характерна за страните с феодална насоченост. Тази феодална насоченост се усилва все повече, след като тези страни губят неоспоримото си военно превъзходство и попадат под влияние на нови стопански и обществено-политически сили. Колкото и да е неочаквано, робовладелски общества съществуват и в епохата на капитализма, и най-категоричен пример за това е Конфедерацията на южните американски щати преди гражданската война, която на свой ред е достатъчно независима до поражението си от силите на Северните щати, за да не може да не бъде определяна като робовладелска. Едва когато бъдат подчинени на друг обществено-политически ред, или се съобразяват с него, късните робовладелски общества преминават в нова обществена система.

    В идеологизираните исторически школи на ХІХ-ХХ в. в американската и западноевропейската наука, с определена категоричност цивилизационният подход в различните му прояви – културно-исторически кръгове, циклични кръгове или непреодолими в противоречията си цивилизации на Изтока и Запада, се противопоставяха на теорията за обществено-икономическите формации, или обществени строеве.

    В основата на интерпретациите в историческите школи на социалистическите и техните страни-наследници и приемници, включително и в България, се поставя теорията на Л. Х. Морган, К. Маркс и Ф. Енгелс за петте обществено-икономически формации или обществено-икономически строеве – първобитно-общинна, робовладелска, феодална, капиталистическа и социалистическа, или на останалите теоретични модели, които включват три, шест, или повече обществени строя – като първобитно общество, раннокласово общество и капиталистически общество, или първобитно, азиатско, робовладелско, феодално, капиталистическо и комунистическо общества [Срв. Коранашвили Г. В. 1988, Качановский Ю. В. 1971,  Никифоров В. Н. 1977 и др.]..

    Независими от тях изследователи като Н. Чомски, отбелязваха противоречия и в двете теории, и отбелязват нарушаването на човешките права и представите за развитието на света както в тоталитарлните общества, така и в демократичните, а също и „спирането на заплахата от демокрация в условията на свобода” в съвременните САЩ [Чомски Н. 1994, с. 18-19], т. е. демокрацията не е явление присъщо на един строй, и може да бъде прекратено в самият него. Това на свой ред означава, че съществува заплаха и за правата на свободния човек във всеки обществен строй, включително и в капиталистическия.