Урбанизация и форми на урбанизация

  •  

     

     

     

    Д О К Л А Д

    по икономическа география

    на тема:

    „Урбанизация и форми на урбанизация”

    1.      Същност на урбанизацията

     

    Урбанизацията е сложен процес на концентрация на население,производствено технологична и социална инфраструктура в градовете и гравитиращите към тях територии.Тя представлява съсредоточаване на икономическата и обществена дейност в големите градове,разрастването им до градски агломерации с определен тип жизнена среда и система от отношения в останалата периферия,спрямо която се проявява като доминиращ център.Урбанизацията влияе главно върху:развитието на селищата по страни и региони;връзките между различните по-големи градове и цялостния живот на населението.Ето защо проучването на същността и териториалните ѝ особености има голямо научно,познавателно и приложно значение.

    В по-широкото разбиране за урбанизация се съдържат 2 процеса:

             Количествено-увеличаване и разширавяне на градовете по брой, площ и население,както абсолютно,така и дялово(в отношение със селското население и селските селища);

             Урбанизация- обществено разпространение и засилване на градския начин на живот,икономика и поведение;

    Урбанизационните процеси са важен индикатор за степента на развитие на обществото и спецификата на проблемите,пред които то е изправено.Най-важен показател за динамиката на урбанизационните процеси е съотношението между градско и селско население.То е резултат от динамични социално-икономически процеси,които се проявяват в различна форма и различна интензивност в различните типове страни.Това съотношение до голяма степен показва степента на индустриализация и технологичен напредък на националните стопанства,както и степента и спецификата на антропогенния натиск върху природната среда.Животът в града и на село е важна предпоставка за формирането на социално-битовия облик на отделните слоеве от населението в отделните държави.

    Посредством урбанизационните процеси териториалната организация на общественото производство разгръща социално-икономическите си аспекти,предлагайки взаимно влияние и обусловеност.

    В резултат на това се постигат специфични форми на съчетаване на производствените фактори, развитие на формите на собственост и превръщането им във фактор за териториално разположение.Това създава неравни предпоставки за териториално разположение на производителните сили,като съсредоточаването на дейности придобива регионалнообразуващ ефект,съчетан с отношението център-периферия и всички произтичащи от него форми на въздействие върху регионалното развитие.Това включва както системообразуващата роля на градовете за регионалната структура,така и влиянието на урбанизацията върху вътрешнорегионалната структура.Появява се по-висока степен на автономност на града от природните дадености,възможността за създаване на изкуствена околна среда и различни форми на обществен живот, свързан с начина на производство и предлаганите от него видове деиности.