Управлението на Иван Грозни

  •  

     

    Курсова работа

     

    по

     

    История на Русия

     

     

    Тема:Управлението на Иван Грозни (1533-1584)

     

     

      С управлението  на Иван IV Грозни периодът на териториална раздробеност остава в миналото и московския абсолютизъм получава пълното си развитие. Иван IV е първият московски владетел, провъзгласен за цар с одобрението на православните патриарси.Той използва тази титла както в управлението на страната,така и във външнополитическите отношения.Като провъзгласява себе си за самодържец , Иван Грозни подчертава , че притежава цялата власт , както и факта , че е суеверен , независим монарх.Въпреки всичко , не титлите или идеите на Иван Грозни , а неговите действия са впечатляващата изява на новата тиранична мощ на московския и вече руски владетел.Иван Грозни е пример за класически руски деспот,дори и в сравнение с наследниците му Петър Велики , Павел I и Николай I.

    Иван IV е само на три години , когато през 1533 г. неговият баща Василий III умира и оставя управлението на руската държава в ръцете на жена си-майката на Иван , Елена Глинска, и на Болярската дума.Елена действа надменно и тиранично, без да зачита болярите и доверявайки сепредимно на своя чичо , опитния княз Михаил Глински , а след неговата смърт и на своя любовник-младия княз Телепнев-Оболенски.През 1538 г. тя внезапно умира,вероятно отровена.Настъпва период на болярско управление,което се характеризира със съперничеството между княжеско-болярските групировки и безпорядъка в страната.

      Регенството е оспорвано от княжеските родове на Шуйски и Белски.Три пъти властта преминава от едните в ръцете на другите и два пъти по време на междуособиците митрополитите са сменяни насилствено.Единият от тях-Йосиф , е умъртвен.Шуйски печелят надмощие и трима представители на този род последователно заемат властта.Те я използват изключително за свои цели,ръководейки се не толкова от съсловните интереси,колкото от тези на рода си.Мнозина са осъдени,заточени или екзекутирани.

    Всички данни свидетелстват ,че Иван IV расте като чувствително , интелигентно и развито за възрастта си момче.Той рано се научава да чете и чете всичко, което му попада,особено московска църковна литература.Възприема болезнено конфликтите и интригите около себе си, както и собственото си неясно положение.Същите боляри,които тържествено му се кланят като самодържец и проявяват най- голямо уважение при тържествени случаи , го пренебрегват,обиждат и му вредят в частния живот.Фактически,те го изолират от доверените му лица,самоволно напускат двореца и Русия.Язвителността и жестокостта , с които измъчва животните, са определящи черти в характера на младия владетел.

      На 13- годишна възраст Иван IV внезапно решава да отстрани Андрей Шуйски,който е арестуван и убит от царските слуги.Самодържецът поема в свои ръце наследството си.Годината 1547 обикновено се смята за истинското начало на управлението на Иван IV.Тогава, на 16-годишна възраст, той решава да бъде коронясан,но не като велик княз,а като цар.В същата година Иван IV се жени за Анастасия,която принадлежи към известен болярски род Романови.Бракът се оказва много щастлив.Още същата година обаче в Москва избухва голям пожар,последван от бунт.Градът е изпепелен.Полуделите тълпи убиват чичото на царя ,а животът на самия владетел е застрашен. Иван IV е убеден ,че бедствието е изпратено като наказание за греховете му.Ето защо публично се покайва на Червения площад и обещава да управлява в интерес на народа.

    Започва първият демократичен период от царуването на Иван IV.Младият цар,повлиян от своята мила и привлекателна жена,управлява заедно с малка група способни и образовани съветници.Те образуват т.нар. изборна рада,в която влизат митрополит Макарий,свешеник Силвестър и съдебния чиновник без аристократичен произход Алексей Адашев.През 1549 г. Иван Ivсвиква първия пълен Земски събор-една институция,подобна на съсловните събрания в другите европейски държави. Изглежда Иван IV се стреми да спечели подкрепата и успява да получи одобрението на Земския събор за замислените от него реформи:главно за създаването на нов законодателен кодекс и за промените в местното самоуправление.на събора царят изслушва оплакванията и мненията на своите поданици по различни въпроси.

      През 1551 г. е проведен Велик църковен събор,известен като Стоглав.Неговите решения допринасят за уреждането на положението на църквата по отношение на държавата и обществото,както и на някои църковни въпроси.Показателно ,е че на църквата е отнето правото да придобива имоти без изричното разрешение на царя,макар това правило да не се спазва.

      Иван Грозни представя на църковния събор своя нов правен кодекс-Съдебника от 1550 г. , както и реформата на местното управление.Нововъведената система за местно управление заслужава особено внимание като един от най-предизвикателните опити в руската история да се разреши този сложен проблем.Новата система цели да се отстрани корупцията сред назначените от централната власт чиновници,като се въведе народно представителство и местно управление.някои области вече имат привилегията да избират своя съд,за да се бори с престъпността.Сега в районите,населението на които гарантира определени постъпления в хазната,изборни чиновници заменят назначените от централната власт губернатори.

      През 1556 г. Иван IV въвежда основни правила за дворянската военна служба.Макар че военната служба съществува отдавна , тя е неорганизирана и без единни правила.Последните владетели определят зависимостта между размера на имението и броя на войните и конете,които земевладелецът е длъжен да осигури при поискване.Всеки земевладелец,наследил или продобил имота си по друг начин,вече е длъжен да служи на царя.През 1550 г. Иван Грозни и неговите съветници предприемат военна реформа.Тя акцентира върху артилерията, инженерните части и създаването на защитни съоражения по южната граница.Към руската войска са създадени  и първите постоянни редовни части,известни като „стрелците”.

      През 50-те години на XVI век московската държава вече е въвлечена в поредица от военни конфликти.Борбата срещу степните народи навлиза в нова фаза.След като Иван IV става цар,Русия продължава да бъде обект на непрекъснати набези от страна на многочислените ттарски войски на Казанското,Астраханското и Кримското ханство.Защитата на обширната югоизточна граница ляга като тежко бреме върху руския народ.Няки събития през първите години от управлението на Иван Грозни подсказват,че татарите ще стават все по-силни,а действията им-все по-организирани.През 1551 г. обаче русите предприемат офанзива срещу най-близкото Казанско ханство.Те завладяват някои от васалните му племена и построяват крепостта Свияжск близо до самия казан.През 1552 г. започва големият поход срещу Казан.По същото време кримските татари,подкрепяни от турските еничари и артилерия нахлуват в територията на московската държава и се насочват към столицата.те обаче са спрени и изтласкани към южните степи,след което русите подновяват настъплението си към Казан.царските войски обкръжават крепоста по суша и по вода и след близо шестседмична обсада я щурмуват и превземат.Необходими са още пет години , за да се утвърди руската власт над цялата територия на Казанското ханство.