Творчеството на Вапцаров

  • Никола Вапцаров е поет,чието творчество се характерезира с изразителен с изразителен език,диалогичност и естественост на израза.Това се обуславя от целите които твореца си поставя-да използва поетичния си талант,за да вноши на обикновенните хора,на работника,че без вяра,без стремеж към свобода и без мечти за бъдещето животът се обезмисля.30-те и 40-те години на 20в. изискват подобни внушения,нуждаят се от пламенните стихове на Вапцаров,защото ''Безхлебните'',унизените и ''босоногите'' от времето на ХристоСмирненски не са станали по-малко.Затова с револиюционен оптимизъм и Вапцаров ще се превърне в апологет на онеправданите,безащитните,на ''малкия'' човек.Но поетът не просто ще изпее техните страдания,а ще им внуши че човек се нуждае не само от ''хлеб'',а иот свобода,от личностно достоинство.Така Вапцаров се превръща в обективен анализар на социалната действителност,а родолюбието му не го пренуждава да проявява пристрастие и да идеализира всичко,свурзано с българското.Това го доближава до Вазовия критичен патос и до Алековия реализъм,но именно критичното му отношение към някои страни от родната действителност издават неговата загриженост за съдбата на България.