Творчество на Григорий Цамблак

  •  

    КУРСОВА РАБОТА

    на тема:

     

    Творчество на Григорий Цамблак

     

    Григорий Цамблак е една от най-интересните личности на българската средновековна културна история. Около неговия живот и творчеството му са изказани противоречиви хипотези.

    Има достатъчно основания да се твърди, че през XIV в. фамилията Цамблаковци принадлежи към българската придворна аристокрация в Търново. Приблизителната дата на раждане на Григорий е между 1367 и 1369 г. Цамблак получава образование при Евтимий; той изрично съобщава, че българската църква го е възпитала. От Евтимий възприема литературни и правописни езикови принципи, от него се учи на патриотизъм и ораторско умение.

     

    Историческата съдба на България става причина Цамблак да прекара по-голямата част от живота си в чужбина – във Византия, Сърбия, Молдова и в Русия. Забележително е, че където и да отиде, той успява да се наложи с личността си и да остави забележителни произведения. Цамблак създава творби, свързани с българския живот, оставя съчинения, отразяващи сръбската и румънската история, обновява проповедническата литература в Молдова и Русия.

    Книжовното наследство на Григорий Цамблак е твърде обемисто. Той завещава на поколенията:

    1. Агиографски творби:

            „Житие на Стефан Дечански”

            „Мъчение на Иван Белиградски”

            „Разказ за пренасяне мощите на св. Петка от Видин в Сърбия”

     

    2. Тържествена ораторска проза:

            „Надгробно слово за Киприан”

            „Похвално слово на Евтимий”

            „Похвално слово за Димитър Солунски”

            „Похвално слово за св. Георги”

            празнични слова за господски и богородични празници

     

    3. Учителна ораторска проза:

            беседи за поста, за милостинята и други

     

    4. Речи:

            „Изповедание на вярата” (когато е избран за киевски митрополит)

            Реч на Констанцкия събор

     

    5. Химнографски творби:

            „Служба за Иван Нови Сучавски”