Трявна през възраждането

  •  

     

    Реферат:

    Трявна през възраждането

     

     

    Основаването на селището съвпада с османското владичество, тогава когато населението от Търновград търси убежище в планинските райони. През XVIII и XIX век Трявна се налага като важен занаятчийски, търговски и културен център. Трявна се утвърждава като художествено средище, създава се един синтез, на архитектура, живопис, резба, което указва силно влияние на архитектурата на града. Трявна, както редица други възрожденски селища е изявен най-силно местния бит, негов израз са жилищните сгради. Тревненската къща стои на собствено индивидуално място на фона на българските възрожденски къщи. През XIX в. градските черти са вече завършени с изграден площад, църковни ансамбли, с училища и цяла система от пазари и занаятчийски улици и махали. Схемата на града носи средновековни черти. Уличната мрежа следва терена, което създава богати пластични перспективни изгледи. Преобладаващи са двуетажните застройки, при която къщите се разполагат в сключен строеж на уличната линия. Отличават се два типа тревненски възрожденски къщи, първия или по-стария тип са разпространени до края на XVIII век , втория или по-новия—от началото на XVIII век до Освобождението. Малко са запазените образци на първия тип, поради опожаряването на селището от кърджалиите през 1798 г. Една от представителите на стария тип тревненска къща, е Попангеловата от края на XVIII век. Долния етаж на първия тип тревненски къщи е каменен и се е ползвал за стопански цели- обор, зимник, хамбар. Горния етаж е от цепени талпи, „приковани” върху дебели греди и измазани от вътре с пръст, то е съставено с четри почти еднакви пространства- три стаи и чардак. Характерни черти също са малкото прозорци, липса на еркери, големи стрехи, масивни камини, покрив от масивни каменни плочи. Къщата е разположена сред широк двор отделен от останалите  с висок довар . В двора се достига през масивна трикрила порта. Втория тип тревненски къщи се характеризира с развитието на занаятите в селището, разпределението се обогатява. Къщите вече излизат на уличната линия, долепват се една до друга, а дворното пространство се развива зад тях. Долният етаж е масивен и вече там има дюкян или работилница с широки прозорци, които се покриват с наклонени кепенци от масивни дъски. Горния жилищен етаж има стълбо-гредова конструкция. Двата етажа се свързват с външна стълба. Фасадата е оживена с еркери и високи, тесни, рамкирани с дървени прозорци. Постепенно чардака следвайки градските черти напълно се затваря и се превръща в салон. През него се влиза в трапезарията на жилището, зимна кухня с камина, пезули лавици и стенни шкафове  разположени по цялата стена, от там се влиза в спалното помещение. Отделен вход от чардака води до всекидневната или стаята за гости, тяхната характерна черта са миндерите край стените и резбованите тавани, които създават величествена наслада на окото. Най силната характерна особеност на втория тип тревненски къщи за именно богатата украса- резбовани тавани, долапи подпорни колони, парапети и врати, рамкирани с дърво отвън и отвътре прозорци, домашно резбовани иконостаси, оригинални панти и брави на вратите, разноцветна украска на стените и таваните. Настъпилото съревнование сред майсторите в строежа налага всеки да вложи нещо различно, ето защо в Трявна няма две къщи да приличат една на друга. Характерна черта на градоустройството е и църковната сграда „ Св. Архангели”, както и площада, часовниковата кула, мостът над реката, класното училище. Площадът със своята почти квадратна форма е един от значително пространствено пластично постижение на българската възрожденска архитектура. Разнообразните разчупени обеми обикалящи площада, над които се издига и часовниковата кула, величествено го вписва в планинската среда. В неговите форми се вливат две главни улици. Мостът връзката между тях е изграден през 1844 г , като форма той е „гърбав”, с три сводови отвора, има дължина 25 и ширина близо 4 метра. Изграден изцяло от камък.

    Сред най-изявените жилищни сгради задържащи погледа върху архитектурните достойнства са : Даскаловата (1804), Славейковата (1830), Райковата (1846) къщи. Даскаловата къща носи в себе си прехода между двата типа тревненски къщи. Построена от изявени строитали с участието на резбарите Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца. Като по изключение тя не е разположена на уличната мрежа, застроена е на площ от 160 кв. метра. Двата етажа се отделят по градеж , приземният е с каменна зидария, а горния с паянтова конструкция. Двата етажа се отделят на две равностойни части , които подчертават привидна симетрия. Етажът е резбован с високо художествени дърворезбени тавани, резултат от конкурс между двама резбари. Четри скатен покрив с каменни плочи, чардак, които по-късно е закрит от двете страни и е свърза с със стълбата. Райковата къща е изградена върху площ от 110 кв. Горният етаж е жилищен, със затворен чардак и стълбище и с привидна симетрия в разпределението. В главната стая е разположено огнището (характерно за този район е поставянето му в един от ъглите). Интериорът има богата дърворезбената украса по тавани и долапи. Долният етаж е разположен дюкян. Под къщата минава вада, която задвижва воденица и е организирана тепавица, която свидетелства за висока битова култура.

    Архитектурният ансамбъл на Трявна с привлекателния си външен вид, задържащ вниманието ни към възрожденска атмосфера, носи своя дух и до днес. Този ансамбъл, и съставящите му пластични силуети носят през времето си една величествена мекота и топлина за окото.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Използвана литература:

    1.     Богданов,И.Трявна през Възраждането.С.1977

    2.     Златев,Т.Българския град през възраждането.С.1955

    3. Пейо,Б. Архитектурно наследство по българските земи.С.1985