Тревожни разстройства

  •  

     

    Тема:      „Тревожни разстройства”

     

     

    “Страхът унищожава повече хора от всяко друго нещо на света”

    “... по принцип съм много смел - продължи той тихо - само днес по случайност имам главоболие...”
    Л. Карол, “Алиса в Огледалния свят”


    Някъде в човешката история страхът се е превърнал в постоянен спътник ...

    „В действителност за много хора по света животът никога не е бил по-сигурен от сега. Властта ни над природата никога не е била по-голяма във всяко отношение – и въпреки това никога не сме изпитвали по-голямо безпокойство. Бушмените в Калахари – лишени от всичко онова, кото имаме ние, и водещи древния живот на ловеца, непредсказуем и опасен, се чувстват по-сигурни, отколкото се чувстваме ние, при цялото ни охолство сами вечер в леглата си?”

    Когато ни сграбчи страхът, мозъкът отделя невромедиатори, които дават сигнали в цялото тяло. Всчки познаваме физическото усещане – потни длани, учестено дишане, учестен пулс, стомашен дискомфорт – поведение, известно като „бий се или бягай”. Тези усещания сигнализират на организма да търси прикритие, да се защитава. Храносмилателният процес спира, кръвта отива към долните крайници; постепенно целият организъм се оказва в опасност. Организмът е в стрес. Често повтарящите се такива състояния с времето дават отражение върху здравето, самоуважението – и в крайна сметка – върху благополучието ни.

    Като цяло телесните прояви на емоционалните ни реакции се превръщат в биографично сведение, което разкрива силните и слабите ни страни, надеждите и страховете ни.

    В днешно време, за разлика от първобитните си предци, ние израстваме и се формираме в изпълнена с напрежение атмосфера. Страхът е зададен в организма, за да му помогне да бяга от хищниците или да намери прикритие от природните стихии. На практика той не е бил използван за друго и затова се е появявал единствено в моментите, когато наистина има нужда от него. В днешно време от самото ни раждане безпокойството витае навсякъде – от родилната до заседателната зала. Но истински никога не знаем кога лошото наистина се е случило и дали не ни дебне нещо още по-страшно и разрушително зад ъгъла. Вместо да се наслаждават на живота и само от време на време да усещат прилив на адреналин при сблъсъка с истинска опасност, телата ни живеят в състояние на постоянна готовност за най-лошото. Освен това медиите се опитват трайно да провокират тъкмо тази ни готовност и ни оставят още по-уплашени – от оръжия, тероризъм, природни бедствия, птичи грип и т.н.

    Реалността непрестанно ни показва, че на практика колкото повече трупаме външни маркери на сигурност, толкова по-малко контрол имаме върху живота си. Непрестанно витае болезнения въпрос: “Ами ако...!”. Когато властва страхът, няма настояще – има само негативни спомени и безпокойство за бъдещето. Много често човек даже не осъзнава, че се страхува, а още по-малко - от какво се страхува. Още повече, че в днешно време съществува своеобразно табу върху откритото обявяване на страховете ни. Поради това сме формирани да развиваме  редица стратегии за скриване на страха, до степен, че успешно и категорично го скриваме и от самите себе си. Често хората, които се страхуват са много дейни, справящи се, успешни и никога на никого не би му хрумнало в ежедневието да допусне, че те се страхуват. За да прикрият страховете си на всички нива, тези хора не рядко се захващат с грандиозни, дори рисковани дейности – стават алпинисти, мисионери, бизнесмени, политици и т.н. Обикновено стратегията е толкова успешна, че индивидът вече не усеща основополагащия страх, мотивирал избора.

    Така започваме да имаме съблазнителната илюзия, че имаме контрол върху живота си и дори върху света като цяло. Разбира се, без да си даваме сметка, че потребността ни да упражняваме контрол е резултат от стаените ни базисни страхове. Единственият предател в това отношение най-неочаквано се оказва тялото ни. Само то, независимо от грижите, които полагаме за него в определени моменти, на пръв поглед без основателна причина дава сигнали, че сме в опасност.

    Такъв сигнал, който няма как да бъде подминат или потиснат е пристъпът на паника. Внезапно пулсът ни се ускорява, започваме да се потим обилно, не можем да си поемем въздух, загубваме способността си да мислим ясно, прималява ни, краката и ръцете ни изтръпват; в главата ни огромен мигащ червен надпис оповестява: ”Опасност! Припадам! Умирам! Всичко свършва!”

    Според Международната класификация на болестите – Х ревизия, паническото разстройство или епизодичната пароксизмална (пристъпна) тревожност спада към групата на тревожните разстройства. То се характеризира с повтарящи се пристъпи на силна тревожност (паника), които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства, поради което изглеждат непредсказуеми. Симптомите варират при различните пациенти, но най-често срещаните са: болка в гърдите, чувства за нереалност (деперсонализация или дереализация), страх от полудяване,  загуба на самоконтрол, страх от смъртта, или това ужасно нещо, което може да се случи сега, тахикардия, недостиг на въздух за дишане, чувство за задушаване,  припадъци, гадене, замаяност и световъртеж, чувство за изпотяване, треперене, изтръпване, втрисане или горещи вълни.

    Почти неизменно се срещат вторичен страх от смърт, загуба на контрол или полудяване. Отделните пристъпи обикновено продължават няколко минути, а честота им варира в значителна степен. Пациентите в пристъп на паника често изпитват нарастващи по интензивност страх и вегетативни симптоми, достигащи своя максимум на върха на пристъпа. Ако това се случва в определена ситуация – в автобус или сред много хора, пациентът може впоследствие да избягва подобни ситуации. По подобен начин, честите и непредвидими пристъпи на паника водят до чувство на страх от оставане сам или отиване на публични места. Паническата атака често бива последвана от траен страх от нова атака.

    Пристъпи на паника, тревожни разстройства, паника разстройство, под заглавието на други психични заболявания се срещат. Например "състояние на страх от прекалено високи и безсмислено", описан като фобии, заболявания на щитовидната жлеза (като хипертиреоидизъм и гуша), нарушение на сърдечния клапан, митралната клапа пролапс (MVP), диабет, епилепсия (епилепсия), астма, коронарна болест на сърцето и други физически заболявания са сред условията, наблюдавани в пристъпи на паника. Алкохол, канабис, кокаин, стимуланти и други вещества, по отношение на някои от пристъпи на паника се случи.

    Паническо разстройство могат да бъдат споменати по-добро разбиране на приликите между земетресението. Паническа атака, точно както по време на земетресението, по средата без причина, по всяко време, на всяко място и изведнъж се появи. Хората, попаднали в страх и паника по време на земетресение, ще умре на мислител и силно желание да избяга от земята чуе. Земетресение sonlanınca rahatlarlar и някои хора, но идеята може да бъде отново да се ангажира в страх очакване. Периодично характеристика на паническа атака, точно както по време на земетресението. Както е известно, много земетресения появилите се наскоро в страната ни и на експертите ", земетресението не убива хора, сгради убие" лозунга бродирани. По същия начин, пристъп на паника не убиват хора, но вие знаете какво да правите по време на атака, е много важно при лечението на болестта. Просто знаех какво да направя, когато земетресение съм японски, като отношението на спокойствие и сигурност, и atağınızla паника Трябва главата, така че Japonlaşmalısınız yerindeyse.
    Типичният пристъп на паника е ограничена до минути. 5-10 минути или 20-30 минути, или по-рядко, най-вече едно или няколко часа. . Променлива честотата и тежестта на пристъпи на паника Например средно веднъж седмично или по-често срещани при някои хора, някои от тях в продължение на седмици или дори месеци geçirmeyebilirler всяко нападение. В нормалния ход на заболяването е хронично, но подвижен изход.

    Пациентите, които представи с пристъпи на паника, страх от загуба на контрол на насилието и идентифицира, казва, че delireceğini или да умре. Особено сърцебиене, болка в гърдите, дискомфорт в гърдите, не бъдете като boğulacakmış, симптоми като задух, поради са прекарали установи сърдечен удар. Голяма част от пациентите с паническо разстройство, поне в началото, не е подала заявление за психиатрични институции. 39% от тези пациенти, специалист сърдечно-съдови заболявания и от инфаркт от страх да те прекарат Здравните власти в службите за спешна помощ, са сред най посочени обекти. Ето, пулса и кръвното налягане се извършат измерванията, електрокардиографски взети. Варива увеличава, някои умерено повишено кръвно налягане, може да се определи. Електрокардиографски обикновено са нормални. Лекар, който разгледа на пациента, обясни физически симптоми на заболяване, често не могат да го открие Пристъпи на паника, обикновено продължава 10-30 минути на пациента достигне спешна медицинска помощ или лекар и изследванията и изпитванията, посочени по-горе, докато разпоредбата е вече в прохода атака. Освен това, се обърне към лекар и увереността си в настоящата среда също играе роля в атака намалява. Пациентът "в отсъствието на болест, а не от сърдечен удар, както и средствата психиатър могат да получават психологически başvurmasının да бъдат полезни в тази ситуация", каза. Понякога сърцебиене или понижаване на кръвното налягане, на наркотици регулиране önerilebilmektedir Въпреки това, облекчаване сърцебиене наркотици, като помощно средство при лечение на паническо разстройство verilebilmekle понякога, но това не е сто процента е необходимо. r. Дните напредна, а другата за тези пациенти е и друга причина за пристъпи на паника. Знае достатъчно да спре, сериозно медицинско заболяване е бил открит, тъй като самата идея, започва да търси специалист за окончателна диагноза и лечение. Повтарящата се медицински изследвания, и "не са нещо важно", въпреки опасенията за независимостта на щетите са непоправими и не могат да бъдат убедени, че животът не е болест.