Трагичните колизии на епохата в романа 'Тихия Дон'

  •  

    Курсова работа

     

     

    Дисциплина: Руска литература

    Тема: Трагичните колизии на епохата в романа „Тихия Дон”

     

     

    Великите писатели са винаги дълбоко народни. Един от тях е Михаил Шолохов. Неговият роден край се е отразил дълбоко в съзнанието на подрастващия Шолохов. Силно впечатлен, той още от малък долавя поезията на степите, дъха на родната земя, величието на тихия Дон, красотата на народния бит. Това дълбоко свързване на Шолохов с родния край, с душата на народа, става по- късно важна предпоставка в творческата му работа.

    „Тихият Дон” е второто значително произведение на Шолохов, което той създава в продължение на значителен период от време.

    Чрез „Тихият Дон” творецът влиза в поредицата на класиците в руската литература от 19 век. Това произведение на писателя изненадва с проблемно- тематичната си многостранност, с богатството си от герои, с художествената си смелост, с жанровото си своеобразие. Шолохов се заема с осъществяването на такъв грандиозен смисъл и има достатъчно сили и воля да го осъществи. В романа- епопея той иска да отрази вече не съдбата на отделните казаци през преломните години на революцията и гражданската война, а съдбата и търсенията на целия народ. Проследява се пътят на казачеството от мирния живот, през изпитанията на войната и изострянето на социланите отношения по време на гражданската война, избухването и потушаването на контрареволюционните казашки въстания. Михаил Шолохов, с прицъщата му дързост се заема с решаването на такива идейни, социлани и психологически проблеми, които едва са набелязани в руската литература на 20ти век. Той не само създава роман- епопея, но и поставя в центъра на изображението не бедните прецелници и казаци и не богатата върхушка, а преди всичко средняците, чийто път към приемане на съветската власт е най- труден и противоречив.

    Очертал острите социални противоречия, стълковения, стремежи и интереси в казашкото село и изобразил поведението на родовата и търговската върхушка, както и на бедняшките народни среди, Шолохов с особено внимание проследява живота на средняшките родове Мелехови, Коршунови и др.

    Мелехови са показани като трудов селски род, който спазва установения казашки бит и морал, който се държи за миналото.

    В началот на романа е подчертано благополучието на този род, но с теение на времето, с разгаряне на съдбоносните събития родът е подложен на силни сътресения, напуска го предишното благополучие. Редът се руши, загиват много от Мелеховци. И чрез тази гибел с драматична сила е изразена една от главните мисли на романа- неизбежната гибел на собственическия облик на живота.

    Колебанията, съмнението и мъчителните търсения, целият драматизъм и трагизъм, които преживяват казаците от Мелехови, най- добре са изразени чрез личната съдба на Григорий Мелехов. Шолохов го държи пред погледа ни от времето, когато той е още млад момък, едва отърсил се от юношеството, до времето на възмажаването му, когато вече нищо юнашко не е останало в него. Когато го въвежда в романа, Шолохов характеризира Григорий Мелехов като млад момък, пълен с жизнени сили, здрав, работлив и добър, А в края на романа, макр че са изтекли не повече от десет години, той вече не само физически е остарял, но е и сломен духовно. Когато създава този драматургистичен образ, писателят успява да погледне какво става в душата на един среден казак, през преломните години, да съзре трагедията на този талантлив човек с будно чувство за правда, който проявява съмнения и колебания, водещи го до големи сътресения и гибел.

    Свързал се с честно мислещи и прогресивни хора, пропаднал под влиянието на комунистите, Григорий Мелехов прави успешно първите си стъпки към истината и се ориентира на страната на червените. Но новата правда, която приема той, новопородените му мисли, отношението, което си създава към света, се оказват недостатъчно стабилни и трайни. Казашките традиции, привързаността към имоте и земята, цялото наследство от миналото се появяват толкова силно, че в решителни моменти разколебават Мелехов и го заставят да мине към белите. Трудовите навици, свободолюбивите стремежи, непрекършеното човешко достойнство го отблъскват от горделивите бели офицери, разграничават го от изнежените господарски синове.

    Със забележителна психологическа мотировка Шолохов е обосновал криволиченията, мъчителните лутания на Григорий Мелехов, който значително се отличава от хората, от своята среда и по будния си ум, и по вродения си стремеж към правда, и по подчертаните си способности на тактик и стратег.

    Образът на Гргорий е така майсторски изграден, тъй детайлно са проследени и обосновани неговите търсения и лутания, така много странно е разкрит и духовния му облик, че колкото и да се натрупват неговите престъпления спрямо народа, колкото и да се отдалечава той от предишните си другари, неможем да виждаме в негово лице само контрареволюционер. В престъпленията на Мелехов, в увлечението му в белоказашкото възтание ние виждаме определени причини и като приемаме заслуженото наказание, на което е подложен, не го лишаваме от своя жив интерес, често преминаващ в съчувствие.

    Върху фона на богатата галерия от образи в „Тихия Дон” ярко се откроява със скулптурната си изпъкналост образът на Аксиния, любимата на Григорий. Шолохов изгражда образа на прелестната и неспокойна Аксиния. И тук е показан сложния духовен живот на обикновенните трудолюбиви жени. Големият руски писател обаче убедително показва, че и на казачката- труженишка са присъщи искрените и дълбоки чувства, че и в нейната любов може да има решителност и всеотдайност. Има нещо много светло и привлекателно в тази жена, която дръзко изявява правото си да обича и да бъде обичана и рядко се противопоставя на закостенелите казашки нрави и обичаи. Нейният порив по близък и роден човек ни е много понятен. През времето, когато обаче Аксиния се бори за правото си да обича, се извършват велики исторически събития. Тресе се наоколо, води се кървава борба за нови взаимоотношения между хората. Тя обича Григорий, сляпо му вярва, с готовност го следва. Без да се замисли правилно ли е неговото поведение, добре ли се е ориентирал той. И колкото и Аксиния да е симпатична, авторът вижда изостаналостта на тази красива и обаятелна жена. Затова и Аксиния не влиза в новия живот, тя загива на границата към него.

    Орплеснът от коритото си, животът се разделя на много ръкави. Трудно е да се предскаже кои от тях ще насочи вероломния си и лукав вървеж. Външно Аксиния понася трърдо раздялата. Цялата и любов към Григорий се бе прехвърлила върху дъщеричката и, особено след като се обеди че детето и наистина е от Григорий. При срещата с Наталия тя ехидно се усмихва. Тя се гаври като се взира в лицето на врага си. Ето я- законната, напуснатата жена, смазана от мъка, ето оная заради която Аксиния се заливаше в сълзи, разделяйки се с Григорий, носеше в сърцето си кървавата болка и в тозва време, когато тя, Аксиния, се измъчваше в смъртна тъга, ето тая е милвала Григорий и сигурно се е присмивала над нея, злочестата напусната любовница.

    Широкото платно на четирилогията дава възможност на писателя силно да изяви конфликтното си и драматично виждане на действителността. Той не само сложния път на познание, очертава път към познание на истината, характерен за отделни герои, но и вътрешните противоречия в оределени социални среди, както и големите национални сблъсъци между антагоничните класови сили.

    Широк терен за изява е получило героичното човешко начало. Авторът е изградил цяла поредица от образи на народни казаци, които са очаквали и воювали за революцията и затова сега я отбраняват с всичките си сили. В романа се открояват фигурите на Кривошликов и  Подтелков, на Щокман и Котляров, на Кошевой и Аихачев. Особено силно изпъква революционното горение и борческа воля на червения казак- офицер Иля Бончук.

    Получил е по- нататъшно развитие, обогатен е с много нови страни и хуманизъм на Шолохов. Сега вече не само се промъква между редовете поривът на геройте към мирния живот, но труженишко- градивното начало рязко контрастира на жестокостите на войната. Не случайно майката на Григорий- Илиничка, която не разбира смисъла на сраженията и неможе да проникне до сложната механика на класовата борба, от своите честни труженически позиции осъжда сина си, защото чувства, че той в определени моменти прекрачва човешко- допустимото и заслепяваща злоба води дейстивята му.