Толерантността - невидимият мост към един съвършен свят

  • Толерантността - невидимият мост към един съвършен свят

    (Есе)

     

    Сигурно често вътрешното Ви аз Ви подсказва кои сте всъщност, каква е вашата принадлежност, вашия характер, сакралния ви космос от ценности. Всички тези черти са строго индивидуални за всеки човек. Всички имат изграден своя универсален ред, ценностна система и определени порядки. И целият този свят на различията полага своите основи върху онази добродетел, наречена толерантност.

    Днешното общество се крепи изцяло на толерантността и има нужда от нея, също както се нуждае от вода, въздух и храна. Няма значение дали сме българи, турци, християни или мюсюлмани. Дали празнуваме Великден или Курбан Байрям, дали имаме в изобилие, или делим насъщния с всичките ни братя и сестри. Всички имаме души и чувства, понякога плачем, понягога се смеем. Защото "Не изпраща ли Бог дъжд еднакво за всички? Също тъй и слънце не свети ли еднакво за всички? И не дишаме ли всички еднакво въздух?", както казва великият Константин Кирил Философ в полемиката с триезичниците, народи, които признават само своите три езика. Да не забравяме, че преди всичко сме хора, а след това сме различни. Толерантността е уважение, приемане и разбиране на богатото разнообразие от култури в наши дни, способ за проява на човешкото творчество и индивидуалност на собсвеното ни аз. Тя разкрива пред нас хоризонта на свободата. Дава възможност да се извисим, да размахаме криле също като в полета на волна птица, рееща се из личната ни синева, скрита в дълбочините на нашето съзнание.

    Различните мечти и копнежи, различните идеи и цели формират света ни парче по парче. Те му придават цвят, стимулират го да се развива. Но за съжаление, ако погледнем на него като реалност, пред нас ще се разкрият купища конфликти - етнически, релогиозни, междуполови и много други. Ключът към разрешаването им е някъде из дебрите на душите ни - кътче, изоставено в забрава от множеството сред нас.

    Там бихме я открили - толерантността, която винаги би ни се притекла на помощ, но само ако и позволим. Тя е способността да не си просто безразличен към другия, а да си го изслушал и да си вникнал в мнението му, в естетиката на мислите му, да си позволил да се докосне до теб.

    В момента по цялата Земя има хора, крайно нуждаещи се от нашата състрадателност, милосърдие, щедрост, разбиране. Какво би ни коствало, ако само за ден отидем и надникнем сред бедността и липсата, в която растат децата без родители. Би ли ни попречило, ако подарим нещо от сърце на нещастните дечица, забравени от Бога. Просто ей така, не заради нечии адмирации, а заради самата добродетел, заради дълга ни като хора. Точно както правят звездите от предаването "Великолепната шесторка". Всички българи трябва да станем съпричастни към инициативата, да защитим децата - бъдещето на страната ни. Ще можем ли гордо да се наричаме по този начин, ако сме обърнали гръб на нашите малки сънародници, съвестта ни ще остане ли чиста, ако забравим за тях, както са постъпили родителите им, както те са ги обрекли на нещастие.

    Трябва ли, след като властта не може да се справи с този проблем ние да си затворим очите пред него? Не можем ли да засилим своята национална гордост като подадем ръка на нуждаещите се, нека помогнем на тези, които са лишени от детство, от любов и родителско рамо.

    В глобален аспект през ноември се чества "Международен ден на толерантността". Той също е призив за премахването на оразделянето по раси и етнос, за запазването на световния мир и търпимост. Зов за това да всички "граждани на света" да позволят на всяка една отделна култура да се развива и разширява. Да може  отделната личност да върви напред по собствения си път, да твори според таланта си, да създава приятелства и най-вече да има нужната основа да изгради живота си, а именно свободата.

    Разбира се, че не би било редно да толерираме пороците, които рушат съдбите и бъдещето на околните. Може би те също са въпрос на личен избор, но би било аморално от наша страна да ги отминем с безразличие и по-лошо да ги насърчим.

    Нетолерантността обаче може да стане сериозен проблем в нашето поляризирано време. Тя би довела до социална изолация между хората, да издигне видими и невидими бариери между хората. Бихме се върнали дори в Средновековието като отново се разделим на съсловия. Трябва само да осъзнаем, че да мислим положително за толерантността, не означава да прегърнем идеите на всекиго, а да обмислим добре собствените си реакции на неговите разбирания.

    Заедно можем да сътворим един свят, всички да бъдем състрадателни, човечни, да вдъхваме доверие и кураж на всекиго, който се приготвя за предизвикателствата на бъдещето. Свят, в който всички да насърчаваме способностите и талантите на отделния човек, независимо от различията помежду ни. Свят, в който приятелството, добрите човешки отношения и толерантността нямат граници - съвършеният свят.