Теорията на В.Я.Проп за вълшебната приказка

  •  

    К У Р С О В А     Р А Б О Т А

     

    Тема:Теорията на В. Я. Проп за произхода на вълшебната приказка

     

    Предмет:      Приказка в литературата

     

     

    Много от приказните мотиви произлизат от различни социални институции, сред които особено място заема обредът на просвещаването. По-нататък виждаме, че голяма роля играят предствавите за задгробния свят, за пътешествиета в отвъдното. Тези два цикъла количествено дават максимален брой мотиви. Освен това, някои мотиви имат друг произход.

    Ако направим равносметка на получените резултати, като ги разположим според източниците или историческите съответствия ще получим следната картина. С комплекса на посвещаването са сързани следните мотиви: отвеждане или прогонване на децата в гората или отвличането им от горски дух, къщичката, предварителната продажба, пребиване не героите от вещицата, отсичане на пръста, показване на мними признаци на смърт на останалите, печката на вещицата, посичане и съживяване, поглъщане и изплюване, получаване на вълшебно средство или вълшебен помощник, травестизъм, горският учител и хитрата наука. Следващият период преди встъпването в брак и моментът на завръщането са отразени в мотивите за голямата къща, сложената маса в нея, ловците, разбойниците, сестричките, красавицете в ковчег, красавиците в чудната граддине и двореца (Психея), в мотивите за мърльото, мъжа на сватбата на жена си, забранения килер и някои други.

    Тези съответствия не позволяват да твърдим, че цикълът на инициацията е най-древната основа на приказката. Всички тези мотиви взети като цяло, огат да се комбинират в безброй най-различни приказки.

    Друг цикъл, в който се наблюдава съответствие с приказката, е цикълът предстваи за смъртта; към него спадат: отвличането на девойките от змейове, разновидностите на чудното раждане, както  и завръщането на умрелия, тръгването на път с железни обувки и др., гората като вход към отвъдното царство, мирисът на героя, напръскване вратите на къщичката, гощавката при вещицата, образът на превозвача, който показва пътя, далечното пътуване с орел, кон лодка и т. н., битката с пазача на входа, който се опитва да изде пришълеца, претеглянето на везни, пристигането в отвъдното царство и всички подробности около него.

    Съвкупността от тези два цикъла саздава почти всички (но все пак не всички) основни приказки. Между тях не може да се прекара точна граница. Знаем, че целият обред на инициацията се осъзнава като престой в царсвото на смъртта и обратно – мъртвият минава през всичко, п рез което минава и посвещаваният: получава помощник, среща се с поглъщащо животно и т. н.

    Ако си представим всичко, което е ставало с посвещавания и го розкажем последователно, ще получим композицията, върху която се гради вълшебната приказка. Ако разкажем последователно ввсичко, което, както се е смятало, става с мъртвия, отново ще получим същото ядро, но допълнено от елементите, които липсват в пособените обреди. Двата цикъла, взети заедно, дават почти всички основни конструктивни елементи на приказката.

    Какво всъщност открихме? Открихме, че композционното единство на приказката не ес крие в някои особености на чоешката психика или в особеностите на художественото творчество; то се крие в историческата реалност на миналото. Това, което сего хората разказват, някого са го правели, изобразявали, а ако не са го павели, са си го представяли. Първият от тези два цикъла (обредът) отмира по-рано от другия. Когато обредът вече не се практикува, предтвавите за смъртта са живи, те се развиват и видоизменят вече баз кавато и да било връзка с въпросния обред. Отмирането на обреда е свързано с отмирането на лова като единствен или основен източник на съществуване.

    Въз основа на всичко казано дотук ни етрябва да си представим по-нататъшното формиране на сюжета по следния начин: веднъж възникнало, ядрото поема в себе си новата, по-късно действителност – някои нови детайли и усложнения. От дурга страна новият живот създава нови жанрове (новелистичната приказка), които израстват вече на друго почва, различно от тази, на която израстват композицията и сюжетите на вълшебната приказка. С други думи, развитието са осъществява чрез наслояване, замяна, преосмисляне и прочее, а от друга – чрез нови образувания.

    Так мотивът за царските деца, затворени в тъмница, тръгва от обичая да се изолират царете, жреците, магьосниците, и техните деца. Мотивът за умрелия баща или благородния мъртвец, който подарява героя кон, функционално съответства на вщицата, която подарява кон. Тук под влияние на култа към прадедите се получава преосмисляне и деформиране на образа на дарителя със запазване функцията на даряването. Следователно, въпросът за мотивите, които не са свързани с циклите, споменати по-горе, трябва да се решава отделно за всеки случай. Това се отнася например за мотива за женитбата и възцаряването на героя. В образа на царкинята ние откриваме от една страна независимата жена – повелителка на рода и на тотемната магия. Тя е ,,цар”-девица. Освен това тя може да се съпостави и с водвицата или дъщерята на царя, когото наследникът убива и отстранява.

    Много труден за анализ е целият кръг от мотиви свързани с трудните задачи.  Не можем  с точност да докажем, че тук приказката е запазила обичая да ес изпитва магическата сила на наследника. Но по редица косвени белези това може да е твърди с изестна доза вероятност.

    По-нататък този закон за запазване на композицията с промяна на действащите лица остава в сила и в тази насока се движи по-нататъшното развите на приказката. Битът, промененият начин на живот – това са източниците на материала за замяна. Так виждаме, че зад просякинята се крие Баба Яга, зад двуетажната къще себалкон – мъжкията дом и т. н.

    Този извод не съответства на разпространите представи за приказката. Обикновено се смята, че в приказката се вмъкнати отделни доисторични елементи, а самата тя изцяло е продукт на ,,свободното” художествено творчество. Ние виждаме, че вълшебната приказка се състои от елементи, произлезли от явления и представи, които са битували в докласовото общество.

    Съвпадението между копозицията на митовете и приказките с онази последователност на събитията, които са същствували при посвещаването, ни кара да мислим, че на младежа са разказвали за това, което е ставало съссамия него, но не са му разказвали за него самия, а за прародителя, за учредителя на рода  обичаите, който се е родил оп чудесен начин, ходил е в царството на мечките, вълците и др., донесъл оттам огъня, магическите танци (същите, на които се учат младежите) и т. н. От начало тези събития са били не толкова разказвани, колкото условно-драматично изобразявани.Блили са и обект на изобразителното изкуство. Не можем да разберем гравюрите и орнаментите на много народи, ако не познаваме техните легеннди и приказки. На посвещавания се е разкривал смисълът на събитията, които ставали с него. Разказите го оприличавали на онзи, за когото се разказвало в тях. Те са представлявали част от култа и са били забранени. Тази забрана е второто доказателство в полза на положението, че в разаказите е ставало дума за нещо пряко свързано с обреда.