Теории за интелигентност (критичен анализ)

  •  

    Теории за интелигентност

     

    Критичен анализ

    Интелигентност???

     

    Доста се лутах в търсенето си на тема за критичен анализ и накрая се спрях на интелигентност, защото напоследък често се налага да  определям хора като интелигентни или не и се замислих дали съм права в преценката си.

    Въпросите относно интелигентността вълнуват векове наред хората и представите за интелигентен човек са различни.

    Постепенно в началото и първата половина на XX в. нарастват обществените потребности от висока умствена реализация. Ето защо, проблемът за природата на интелигентността и нейното успешно измерване става ключов в психологическата наука. Създават се множество теории за обяснение на тази комплексна особеност на личността. От времето на Галтон насам много хора търсят най-добрите начини да се дефинира и измери интелигентността. Според Webster’s New World College Dictionary (3rd edition), интелигентността е определена като способността да се учим от опита си, способността да търсим и добиваме знания; умствена способност… Но няма едно просто определение за интелигентността, което да е изцяло удовлетворяващо. Към споменатата дефиниция може да се добави, че интелигентността е сбор от умствени способности, които са ни необходими освен да се учим от опита си, но и да се приспособяваме към околната среда,която се променя постоянно, да мислим творчески, да решаваме проблеми, да преследваме целите си и да работим. С други думи интелигентността е не толкова съдържанието на мислите, а по-скоро самият мисловен процес според Fagan, 1992.

    Дефинициите за интелигентност са различни и измежду различните култури. Янг и Стернберг провеждат проучване в Тайван относно концепциите на китайските хора за интелигентност и откриват, че като добавка към когнитивните умения в техните концепции се набляга и на междуличностни и интраперсонални умения. Интраличностната интелигентност представлява “способността да се отразява вътрешния свят, да се осъществяват фини разграничения в собствените чувства и емоции, да се разбира значението им и да се използва така получената информация за планиране и контрол на собствената дейност”( Gardner, H. Frames of mind, New York: Basic Books, 1983) Тоест според тайванците се  набляга и на това кога даден човек ще реши да демонстрира интелигентност и кога не.

     

    Обща интелигентност или множествени интелигентности?

     

    В историята на психологията на интелигентността се открояват две групи теории – цялостни и факторни в две разновидности - бифакторни и мултифакторни. Цялостните защитават идеята, че интелигентността е единна и обща характеристика, която се проявява в цял обхват от дейности. Поддръжник на тази идея е бил сър Франсис Галтон, а поддръжниците на факторните теории смятат интелигентността за сложно явление, в което участват няколко съставки (фактори), които се определят като различни по брой и характер. Бифакторните теории защитават тезата за участие на два определящи фактора на интелигентността. Теорията на Спирмън е бифакторна и той издига тезата за обща интелигентност (g) и специфична (s). Мултифакторните теории отхвърлят влиянието или ролята на какъвто и да е общ фактор и структурират интелигентността от множество еднакво значими фактори или способности. Например езикова способност, цифрова,пространствена, перцептивна скорост и други. Теориите, които ще разгледаме са мултифакторни и са на Робърт Стернберг и на Хауард Гарднър.

     

    Трийерархична теория на Стернберг

     

    Робърт Стернберг първоначално разработва компонентна теория, която обаче се оказва недостатъчна да обхване различните типове интелигентност. След това я доразвива до трийерархичната си теория. Той твърди, че интелигентността обема три аспекта. Аналитични способности, които се използват за разлагането на компоненти, анализ и критична оценка. Например, ако трябва да решите дали даден аргумент е логичен или не. Креативните способности пък създават и  откриват. Например – използвате креативна интелигентност, ако трябва да продуцирате идеи за книга, някакъв вид изкуство или научен експеримент.  Прагматичните способности се използват за прилагане,  оползотворяване и допълване, ако например трябва да решите какво е най-добре да кажете на някого, за да го убедите да направи това, което Вие искате. Тези три аспекта са присъщи за всички нас в различна степен обаче.

     

    Първият от аспектите се нарича още компонентен аспект на интелигентността. Стандартните тестове измерват именно само него като пренебрегват останалите аспекти.

     

    Вторият аспект е практически и се основава на досегашен опит. Това са  „нестандартните хора”, които винаги имат различен поглед над нещата. Тези хора намират винаги ефективен начин да се справят с нови задачи и ситуации, но за да се случи това до известна степен тези задачи трябва да се подлагат на автоматизация.

     

    Последният аспект се нарича контекстуален и е относителен. Това е аспект свързан с приспособяването към средата и промяната и, ако се налага. Той е относителен, защото средата и културата могат да се променят следователно това, което е интелигентно за една среда, може да не е в друга.

     

    Множествените интелигентности на Хауърд Гарднър

     

    В началото на 80-те години професор от Харвардския университет – Хауърд Гарднър, поставя въпроса дали интелигентността е обща способност или потенциал, който всеки човек притежава в по-малка или по-голяма степен. През 1983 издава “Frames of mind” , където излага теорията си за наличието на седем отделни типа интелигентност: лингвистична, логико-математическа, пространствена, музикална, телесно-кинестетична и личностна в две разновидности – интерперсонална и интраперсонална.

     

                  Лингвистична – свързана с чувствителността към говоримия и писмен език, способност за научаване на чужди езици. Такава притежават писателите, поети, адвокати

     

                  Логико-математическа – заедно с първата са много ценени в училище. Свързана е със логическото анализиране на проблемите, извършването на математически операции.

     

     

                  Пространствена – представлява потенциал да се разпознават и манипулират открити големи пространства. Тук са мореплавателите, скулптори, архитекти, графични дизайнери и т.н.

     

                  Музикална – умението да се изпълняват, композират или оценяват различни музикални модели.

     

     

                  Телесно – кинестетична – използване на тялото или на части от него, за да се решават проблеми или създават продукти. Висока телесно- кинестетична интелигентност притежават актьорите, танцьорите, хирурзи, механици.

     

                  Интерперсонална – разбирането на другите и взаимоотношенията с тях. Например – психотерапевти, учители, продавачи, политици.