Темата за войната във военните стихосбирки на Иван Вазов

  • Курсова работа

     

    Темата за войната във военните стихосбирки на Иван Вазов

     

     

    Ако трябва кратко да определя Вазов и неговото творчество,ще използвам патриот и патриотизъм. Темата за родината,за България е централна за обемното творчество на писателя. Българските нрави,обичаи,история,природа,манталитет,ценности-всичко това стои в основата  на Вазовите творби- стихотворения, разкази,романи,драми. Той е певецът на всичко българско, възхваляващ родното и родната земя.  С тази дълбока любов и вярност към България той е откърмен, патриотизмът не само е негова вътрешна черта, но има и външна обусловеност-спецификата и задачите на времето, в което Вазов живее изискват тази патриотична изява в творчеството му. И независимо от историческото време- преди и след Освобождението, независимо от това, за какво пише-дали ще е животът на българските емогранти, или животът в робските условия, или просто описание на българската природа, независимо от жанр, независимо от тенденции и моди, Вазов иапълнява своя дълг на патриот като заявява в произведенията си своята любов, възхита, преклонение, загриженост, мъка, гордост, свързани с България и всичко българско.

        Вземайки предвид патриотичното чувство у Вазов, си поставих задачата да разгледам темата за войната във военните му стихосбирки. Как Вазов вижда войната? Нейните етични императиви, нейната мотивировка, последиците от войната,темата за смъртта,човекът и реакцията му в тази екстремна ситуация- всичко това у Вазов е видяно през фокуса на патриота, за когото родината и високите идеали стоят над всичко. Възхвалата и опоетизирането на българската войска и на нейните победи е основният акцент във военните  стихотворения на Вазов. Погледът на поета в  този смисъл е едностранчив, войната е видяна само като един героичен, победен марш на българския войник, за когото  страхът,ужасът, смъртта не съществуват. Обичта, вярността, преклонението на Вазов към отечеството са основните опори, на които трябва да стъпим, при разчитане на смислите на  военните му стихове.

          Ще започна хронологично разглеждането на военната тема във военните стихосбирки и ще приключа с едно цялостно обобщение за образа на войната във военните стихове на Вазов. По този начин ще покажа как системно и последователно поетът актуализира във всяко свое стихотворение своята нравствено-етическа концепция за войната.

        Стихосбирката “Избавление”(1878г.) хронологически стои първа сред стихосбирките, които разглеждам. Тя е свързана с Руско-турската война, която довежда до Освобождението на България от зависимостта на Османската империя- семантиката на самото заглавие е показателна за това.  Като главна нравсвена мотивировка за войната и проливането на човешка кръв е свободата на родината- “за правда и за род”. Това е един от лайтмотивите и в д ругите военни стихосбирки. Виждаме как Вазов обвърва възвишения и свят образ на родината с войната за освобождението и. Войната е в името на отечеството и това мотивира величествения и образ в стихосбирката. Слава, гърмеж, герои, светлик, заря, блясък, победи, подвиг, песни, чудеса- така е опсана войната. Тези лексеми са семантично сварзани с празничното, с веселието. Следователно войната е празник, възтържествуване на доброто. А доброто е видяно не в своята екзистенциалност и надвремевост,а в националното- чрез постигането на свободата на един народ се извежда и общочовешкото добро.

         Противоречието българи-турци се паралелизира с извечната борба между доброто и злото. Двата враждуващи народа експлицитно са представени като въплъщение на тази “борба голяма” между светлите и тъмните сили. Образът на българския войник не е индивидуализира, а обобщен. Той е наречен орел, герой, който със смях гледа на смъртта, безстрашен герой, който с песни и радост лети към боя.  Няма го страхът от смъртта, няма го ужасът от физическото тление на плътта, образът на смъртта не е зловещ и плашещ, защото войникът умира със съзнанието за високите идеали, за които се бие. Морален императив за смъртта е родината и затова смъртта е славна (“паднаха със слава”).

        Образът на смъртта се изобразява със следната лексикално-семантична верига: тираните зли, злото, гнилото, ордите погански, злодея, кръволейци, дива сган, зли злодейци,турчин звяр, душмани. Виждаме, че семантичните полета на тези лексеми стои злото. Но за разлика от Романтизма, в който това е извечното противопоставяне добро-зло, чието проявление е в човешкия свят, у Вазов конфликтът по-скоро е  с конкретно-историческа и национална обусловеност- робството и борбата за свобода. И чрез тази конкретна основа се активира екзистенциалното в това противопоставяне. Това се обяснява отново с нравствените ценности на патриота Вазов. Може да се изведе и генерализира националната свобода като форма наекзистенциалната свобода,но в основата си остава националното,конкретното. За разлика от Ботев, при когото истинското проявление на свободата е личностната, вътрешната, духовната свобода, а националната свобода е нейна външна проява, у Вазовите стихове не се разглежда такава причинно-слевдствена зависимост и националната свобода е издигната като свръхценност.

          В следващата стихосбирка “Сливница”, посветена на Сръбско-българската война, последвала Съединението на България (06.09.1885г.), Вазов продължава линията на опоетизирането и възхвалата на военните подвизи на българския народ. Критическият прочит на д-ор Кръстев е: “Мелодичните стихове /.../ дишат радост от нечутите успехи и победи”, “Сливница” е продължение на “Епопеите”.¹  от една страна Вазовите стихотворения са характеризирани като възхвала на успехите и победите на българската войска,  от друга- те са сравнени с одите на Вазов от “Епопея на забравените”, в която патетиката и възхвалата доминират. “Сливница” е една “ода”, възхваляваща българския героизъм. Както в “Избавление” и тук темата за войната е експлицирана чрез ред лескеми: цяла епопея, слава, друга Шипка, бляскаво наследство, чудна слава, победа, победни лаври. Героите са обикновени български солдати, които бранят  “свойта земя и чест”.  Темата за родината и националните ценности рефлектира и определя войната като победоносна, чудна, славна епопея. Войната е добро, защото е в името на род и родина.

    _________________________________________________________________________

    1. Д-ор К. Кръстев. Етюди за стихотворната му поезия. Сп.,,Труд”, 1888г., кн 5

     

         В “Сливница” образът на войната се усложнява- на второстепенно конотативно ниво тя е “черно злодеяние”, защотот е братоубийствена, защото се пролива братска кръв. Вазов вижда отговорността у сръбските държавници- крал Милош е наречен убиец и Каин, а българският народ е защитник на своето право, той не е опетнен от ози грях да въстане срещу един братски, славянски народ, той не е агресорът на тази война.

         Но заедно с радостта, с победоносните маршове и слава на българската армия, възниква и естественото чувство на болка и състрадание към убитите сърби, прошката към мъртвия враг. Тези чувства са мотивирани в стиховете на основата на славянската общност на българи и сърби. За това и войната е братоубийствена ( не случайно Милош е оприличена на братоубиеца Каин ).  “О, братя сърби, плача аз!”(“Орел”) във връзка с общото славянско потекло на двата народа зазвучава темата за равенството в смъртта- враговете са отново  братя ( “В окопа” ); темата за прошката- “Нещастнико, прощавам ти...” “почивай, бог да прости” ( “Първият убит сърбин” ). Въпреки емоционалната минорност на тези чувства (болка, скръб, съчувствие) в ,,Сливница” доминиращ е образът на българската войска и нейните победи. Човечната скръб на Аза по смъртта на сърбина- брат стои в сянката на патриотоното чувство. Българският воин е видян отново като герой, лъв безстрашен, орел, който влиза в боя без страх. А смъртта е носеща вечна слава за героите. В центъра на авторовото внимание е България, неините победи и слава- ,,България/света удивила’’. Подобно на Паисий, който в своята ,,История славянобългарска” отрежда място само на бляскавите моменти от българската история с цел да вдъхне самочувствие на българския народ, така и патриотът Вазов отчита само върховото, победното, а за всичко останало мълчи.