Темата за пролетарската революция

  •  

    ТЕМАТА ЗА ПРОЛЕТАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

    В лириката на Смирненски кристализира нов тип естетика, в която доминират светлите огнени багри и мажорната тоналност, ритмика, която вълнува и най-немузикалното ухо”

    Николай Лилиев

    Социално-политическите промени в младата българската държава през 20.век налагат нов обществен строй, който е твърде лабилен, за да получи гражданското одобрение. Историческият шок от двете национални катастрофи превръща мирните жители в озлобени, жадни за мъст страдалници, които умират в битката за социалната си свобода. За пореден път, обикновеният българин става жертва на алчността и покварата на  властващата буржоазна класа. Животът е обезценен;смъртта все по-често срещана.Амъглата от песимизъм и страх, която е надвиснала над страната ни  обезобразява облика на народа.

    Единственият  лъч надежда, вярата в светло бъдеще, съществува  в непрестанното развитие, през което преминава българската интелигенция. Сред субективно насочените минорни стихове на символистите изгрява звездата на младия пролетарски поет-Христо Смирненски, който въвеждайки темата за прераждането намаргинализирания индивидзаема своето почетно място в българския постсимволизъм. „Слънчевото дете на родната ни литература сякаш наистина озарява тъмното настояще на българския народ. Вярвайки, че справедливостта ще възтържествува само чрез революция, Смирненски мечтае да разруши основите на стария, закостенял свят и с останките му да съгради нов.

    Разбунтуван кат луда стихия,

    ще разбия заключений вход,

    с тържеството на властен Месия

    ще руша и създавам живот.

    („Пролетарий”)

    Публикувано в известното хумористично списание на БКП „Червен смях”  стихотворението „ Пролетарий” изобразява обобщения образ на страдащия, търсещ човешката Свобода и Справедливост работник. От безличен инструмент на капиталистическия свят той се превръща в архитект на новия социален строй. Угнетен от „пиршеството…//увенчано с мрачен разкош” ,страдащия пролетарий е безмилостен в борбата си срещу поробващата го власт. С оръжие в ръка и неизмерима сила в сърцето, дълго потискания страдалник повдига главата си, за да помете като „океан от огнени вълни” съществуващия свят. „Малкият човек”, който дълги години се крие в черупката си, излиза срещу „фабричните тръби” и като „огнен змей” опустошава всеки символ на разпадащия се капитализъм. Подклаждащ огъня на революцията в сърцето си, доскорошния беззащитен пролетарий се превръща в мощен титан, който разкъсва оковите на разлагащия се обществен строй.

    А, надмогнал студената бездна

    и вълните на кървав потоп,

    аз повдигам десница железна

    и велик съм, защото бях роб.

    („Пролетарий”)

    Осъзнал грозната действителност,в която Капитала определя човешкото съществуване, работникът търси начини, за да промени социалния си статус. Избирайки саможертвата и революцията като средство за промяна, той тръгва по дългия и труден път към целта си- изграждането на Новия свят. Сдобил се с изключителна духовна сила и търпение, той върви „по стръмните пътеки на борбата” , преминава през всекидневни мъки, за да се превърне от роб на „жълтия метал” в господар, демиург на новата социална действителност.
    Чувствайки се лично обвързан с промените в социалния и обществен свят, поетът пресъздава сюжети и моменти в творчеството си, които са   резултат от реалния му живот. В поезията си, той често е и лирическият герой и лирическият „Аз”, който изживява бедността, но и силната воля; мъката, но и надеждата;страданието, но и борбеността на „ бледите смъртници –родени за живот”.  Изграждайки  образът на революцията чрез езиковото средство персонификация, самобитният талант Христо Смирненски написва посветената на пролетарската борба стихосбирката „ Да бъде ден!”. В нея бунтът на неоправданите добива нови измерения, в които борбата е символ не само на разруха и погром, но и на изграждането на справедлив обществен ред.

    Като грамаден фар на свободата,