Съвременни аспекти на фолклора и влиянието му върху децата и учениците

  •  

    Съвременни аспекти на фолклора

    и  влиянието му върху децата и учениците

     

    І. ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА ПОЯВАТА

    И ИЗУЧАВАНЕТО НА  ФОЛКЛОРА  У  НАС

     

    1.Какво означава „фолклор”?

     

    Терминът„фолклорза първи път е употребен през 1846 година  в  еднастатия   на  Вилиам Джон Томс, поместена в английско списание.  В нея става дума за  традиционните вярвания, легенди и обичаи, запазени от народа,които са се предавали от поколение на поколение.

    Думатапроизлизаот английските  думи  Folk(дума) и Lore(знание),

    т.е. знанието на народа .

    Фолклор по определението на проф.Ив.Шишманов е „само това , което знае  или вярва народът  за себе си , за  ближните си  или за природата, която го обкръжава.”

    В наши дни думата „фолклор доби  световно  езиково гражданство.

          У нас интересът към него  започва  във втората половина на 18 век, макар  корените му да са свързани още с  най-старото население  у нас-траките. Системният интерес към културата на българския народ датира от началото на XIX в. и първоначално е насочен към българското устно народно-поетично творчество.

    По това време влиянието на немските романтици Хердер и братя Грим прониква  в България, като оказва своето влияние върху наченките на проучването на българската народна култура.

           Днес, за да разберем и осмислим дълбоките корени  на фолклора трябва да  познаваме  неговата история, личностите, които с дълбока емоция и страст са пътували във времето, за да открият, изучат, систематизират  и ни оставят едно от най-големите наши богатства, на което днес  ние не само се наслаждаваме, но трябва да имаме  и отговорността  да го предадем на нашите деца, ако искаме да  останем българи.

     

    Приносът  на  Юрий Венелин и Васил Априлов  за фолклора

     

           Като човек,който е израснал и учил в Първото  светско училище  съм пристрастена към Габрово и към личностите, които са били невероятни духовни личности и не са жалели  нито ум, нито имане и са направили много  мечтите им да се сбъднат въпреки всичко.  Затова  и ще започна с две емблематични личности за  всеки българин, които никой не бива да забравя-габровеца  Васил Априлов  и украинеца Юрий Венелин, които  живота среща  чрез българския фолклор

          В рамките на  изложението ми  ще спра внимание  само на онези  народни будители, които  са оставили  голяма и светла диря в развитието на етнорафията  и  фолклора. 

     

    Посредник в  приобщаването към идеите на Запад и главен инициатор на фолклорните издирвания в България се явява украинецът Юрий Ив.Венелин.  През 1824 г. той се установява в Кишинев, където се запознава с живота на българските преселници в Бесарабия. Установява, че науката нищо не знае за българите и се заема да събере сведения за езика, историята и културата им. В Москва през 1829 г. излиза трудът му Древные и нынешние болгаре, в който той сравнява българската и руската култура, възвишава качествата и миналото на българите като класически славянски народ.За да се запознае непосредствено с живота на българите, Венелин  през 1830 г. успява да посети  Добруджа  и събира около 50 народни песни и историко-етнографски материали. През 1835г. издава книгата О характере народных песен у славян задунайских, където описва народното творчество на сърби и българи.Тези две книги намират широк отзвук сред тогавашната българска интелигенция и изиграват важна роля за повдигане на нейното национално самочувствие. Показателен за това е примерът с Васил Априлов, който започва да търси връзка с автора на книгата. В писмо до Васил Априлов,Ю.Венелинописва пътуванията си в България през 1830 г. и се обръща с молба и съвет, препоръчвайки българите да започнат както гърците и сърбите да събират песни, исторически и етнографски материали, чрез които да запознават чужденците със своето минало и да ги заинтригуват за своята зла участ.В писмото на Ю. Венелин е написана и една програма за фолклорни и етнографски проучвания, която се състои от няколко точки: