Съвременна българска литература - част втора - лекции

  •  

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ИСТОРИЯ НА ДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКИЯ ПРЕВРАТ

     

    В нощта на 8-и срещу 9-и септември 1944 г. се извършва насилствена смяна на държавната власт в България. Свалено е правителството на Константин Мавродиев и на власт идва правителството на Отечествения фронт (ОФ) начело с Кимон Георгиев.

    В правителството на ОФ са включени представители на Българската работническа партия (БКП; комунисти), БЗНС „Пладне”, БРСДП (широки социалисти), ПК „Звено” (звенари).

    ОФ владее властта от 09.09.1944 до 1947 г. Взема властта в България с помощта на настъпващите в страната сили на Трети украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България, дотогава съюзник на оста Рим-Берлин-Токио, попада под съветската сила на влияние.

    На 9-и септември 1944 г. е установено правителството на К. Георгиев /представител на ОФ/. Всички партизани слизат от планината и завземат селата и градовете, сменят управниците. Установяването на властта става най-късно на 12.09.1944 г. в Хасково.

    Социализъм. Понятието социализъм се отнася до различни теории за икономическата организация, застъпващи се за държавата, работника или публичната собственост, и управление на средствата за производство и разпределение на благата /всякаква форма на производство/, както и за общество, характеризиращо се със свободен и равен достъп до ресурси заотделния индивид. Социализмът не е политическа система, той е икономическа система, различна от капитализма.

    Социалистите споделят възгледа, че капитализмът несправедливо концентрира власт и богатства в малък дял от обществото, който контролира капитала чрез експлоатация на труда на наемния работник. Социалистите се застъпват за създаването на общество, позволяващо широкото приложение на модерните технологии да рационализира икономиката като елиминира анархията на процеса на капитализма.

    Социализмът не е конкретна философия с фиксирана доктрина и програма. Основен белег е разделението между реформисти и революционери. Залага се на идеята за цялостна национализация, за държавното производство, разпространение о обмен. Друг вариант на държавен контрол е т.нар. пазарна икономика.

     

    Социалистически реализъм. Социалистическият реализъм е направление в изобразителното изкуство, киното, литературата на ХХ век, тясно свързано със социалистическата идеология.

    Християнската тематика се отхвърля, защото създава друг бог, който не е ръководителят на партията.

    Социалистическият реализъм е роден в 1932 г. в СССР. Смята се, че е използван за пръв път във вестник „Литературная газета” от 23 май 1932 г. Теоретическите му основи са поставено от Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Георги Плеханов и Анатолий Луначарски.

    Още през 1918 г. по инициатива на Вл. Ленин се разработва план за „монументална пропаганда, чиято цел е разпространение на социалистическата идеология. Важно място в него заема изкуството, на което е отредена обслужваща партийните цели роля.

    След установяване на „диктатура на пролетариата” в държавите, попаднали под влияние на СССР, социалистическият реализъм е възприет и в тях. Той е определян като „нов етап в художественото развитие на човечеството и „закономерно продължение и развитие на най-добрите реалистични традиции в изкуството”. При зараждането си социалистическият реализъм е само едно от теченията в културния живот на Русия. Съветската власт прави всичко възможно да го наложи и утвърди. Художниците модернисти Василий Кандиснски и Марк Шагал са привлечени на отговорни длъжности в областта на културата, но тъй като „те не са в състояние да разберат съветските стремежи към реалистично изкуство” скоро са принудени да напуснат родината си. Заявявайки, че се опира на традициите на критическия реализъм, руското народно творчество и передвижниците, соцреализмът проявява нетърпизъм към инакомислещите. През 1922 г. е основана Асоциацията на художниците на революционна Русия. Нейните членове се самоопределят като наследници на передвижниците. Техните възгледи се считат от властта за еталон на социалистическия метод в изкуството.

    Соцреализмът влиза в конфликт със съвременното си западноевропейско изкуство, което е обвинено във „формализъм”, „субективизъм” и „упадъчен натурализъм”. Направленията експресионизъм, кубизъм, футуризъм и др. са определяни като упадъчни и реакционни. От художника се изисква социална ангажираност и пресъздаване на сюжети, определени от партийното ръководство. В СССР такива теми са: октомврийската революция, Червената армия, Великата отечествена война. В България основни теми са: съветската армия, антифашистката съпротива и трудовото ежедневие.

    Силно развитие получават монументалната скулптура и архитектура, където се проявяват отчетливо тенденции към гигантизъм. Пример в това отношение е скулптурната композиция „Работник и колхозничка”. В България пионер в монументалната скулптура е Иван Фунев.

    Тоталитарните режими използват изобразителното изкуство за утвърждаване на култа към личността.

    В епохата на социализма се създават безброй произведения, възвеличаващи Ленин, Сталин, Георги Димитров, Тодор Живков.

    За основоположник на соцреализма в литературата се сочи Максим Горки с романа „Майка”. Известни представители на движението са: Михаил Шолохов с романите „Те се сражаваха за родината” и „Разораната целина”, поетът Владимир Маяковски, а в България Пеньо Пенев.