Съдбата на Русия във 'Война и мир'

  •  

    КУРСОВА РАБОТА

     

     

    Темата за съдбата на Русия във

    Война и мир на Лев Николаевич

     

    Лев Николаевич Толстой е един от най-великите руски и световни писатели. Неговото творчество според Максим Горки е цял един свят със свои социални, философски и художествени въпроси и със свое разрешение на тези въпроси. Историческото значение на Толстоевото дело сега се разбира като равносметка на всичко преживяно от руското общество през целияXIX век и неговите книги ще останат като паметник на един упорит труд, извършен от гений – пише Горки. Толстой като писател е колкото велик, толкова и сложен и противоречив. Силата  му е в дълбоката му връзка с живота и психологията на народа, във всестранното отражение на руската действителност, а

    противоречията му са противоречия на руския живот от втората половина на века. В творчеството му са намерили отражение най-съкровените стремежи на руското селячество. Разкрити са преди всичкоморалното му влечение, несъкрушимите му духовни сили, неизчерпаемите му възможности за търсене на социалната правда и дълбокия смисъл на човешкото битие. Писателят смята, че ако всеки отделен човек съумее духовно да се усъвършенства, ще се получи общество без противоречия и борби, идеално царство на истината и свободата, чрез непротивене на злото с насилие . В същност цялата история на човечеството показва, че обществото се e развивало напред само чрез жестока, целенасочена класова борба. Заслугата на Толстой е, че проповядва човечност в името на съдбата на Русия и търси човечен изход от лабиринтите на една страшна, враждебна на човека действителност, каквато е била тази, в която той сам е живял.

       След приключване на Кримската война през 1856 г. новият император Александър II освобождава от заточение последните живи декабристи. Тяхната съдба силно е заинтригувала Лев Николаевич Толстой, който търси да осмисли пътищата  за развитие на руското общество в десетилетията преди войната, да разкрие причините за величието и падението но Русия. Така възниква едно от най-великите, достойни за уважение и преклон творения на руската и на световната литература, а именно романът – епопея Война и мир.

       Създавайки своето произведение Толстой навлиза както никой друг в дълбините на човешката и народната душа, открива и пресъздава неповторими ценности, изключително важни за съдбата на Русия.

       В своите търсения авторът се връща с половин век назад и започва творбата си от съвсем други събития. Междувременно заедно с упоритото изучаване на историческите събития той все повече се вглежда в бедственото положение на народа, все повече мисли върху съдбата му като творец на материалната и на духовната култура, като двигател на историята. По този начин от замисъла на ограничената семейна повест за декабриста се ражда замисълът на колосалния роман – епопея, обхващащ цялостно съдбините на Русия през първите две десетилетия на XIX век.

       Лев Толстой си поставя за задача да пише художествена история на народа, затова обсегът на действието в романаВойна и мир е много широк. Това е истинско полифонично произведение. В него има много теми, много проблеми, много характери и човешки съдби. Те се преплитат по сложен, противоречив и причудлив начин. Така се получава физиономията и многоликата съдба на огромният колектив, наречен руско общество.

       Сложен е и строежът на произведението. Действието в него протича по много линии, но всичко е подчинено на една основна естетическа и гражданска идея. Аз съм художник – пише Толстой – и целият мой живот минава в търсене на красотата.

       Един от главните извори на красотата във Война и мире народната идея , през която се пречупват сложните исторически събития и преминават не по-малко сложните зигзаги в развитието но лицата. Всичко е осмислено с оглед на съдбата, духа и философията на народа дори и тогава, когато това не е пряко показано. Толстой рисува неподозирани и невиждани сили в недрата на селячеството, особено по време на войната. Той преосмисля понятията величие, героизъм, патриотизъм. Величието на подвига не е в театралните жестове, а в нравствената твърдост на човека от народа, в простата му вяра в правотата на голямото дело – освобождението на родината от чуждо завоевание. Голямото трябва да се търси в обикновеното, в много дребни наглед неща, които дават смисъл на живота. Величието Толстой търси и разкрива в ежедневието, в делничното битие на човека. У обикновените хора е показано извънредно голяма философска дълбочина на мислите.

       Героизмът също не е присъщ на белязани от небето хора. Герой е онзи, който в определен решителен момент съумява да се подчини на неумолимото изискване на събитията, да забрави себе си и да направи всичко за другите. Истинският герой според Толстой даже няма пълна представа за подвига си. Така е например с капитан Тушин и с Тихон Шчербатов. Героичното Толстой винаги свързва с естественото чувство на човешки и патриотичен дълг. Под този знак поставя писателят изображението на Аустерлицката и Бородинската битка, а също и партизанското движение в тила на Наполеоновата армия. Герой е цялата войнишка маса в сраженията. Герой е цялата партизанска маса, подгонила безмилостно завоевателите. Герой е селянинът – партизански водач Тихон Шчербатов, бакалинът Смоленск Ферапонтов, който запалва бакалницата си, селянинът Карп и Влас от Подмосковието, които изгарят сеното си, без да се съблазняват от обещанията на французите да им го платят скъпо. Народната идея писателят по своему е въплатил в образа на Платон Каратаев.