Свободата като психологически проблем на личността в настоящето глобалното общество

  •  

    Пол и психологическа полова         характеристика на мъжа и жената

    /есe/

     

     

    Въпросите, които неимоверно се открояват, когато се вгледаме в хуманитарните аспекти на свободата, в склонността на  една част от човечеството към покорство и жаждата за власт на другата част от това човечество са:

    “Какво е свободата? Какво е значението, което хората са й придавали в своето историческо развитие и психологическо съзряване? Какво е значението, което й придават в настоящето? Вродено ли ни е желанието да бъдем свободни? Константно ли е това желание в различните общества и култури? Привилегия или кръст е свободата ни? Какво я превръща в бреме, непосилно за човека, от което той неистово се опитва да избяга, често независимо от цената, която трябва да се заплати? Има ли и може ли да има свободна воля, или всичко е причинно, подчинено на диктатурата на инстинктите и обществото? Защо за мнозина свободата е мечтана цел, а за други – всяваща неописуем ужас и безсилие – опасност?”

    Свободата на личността е невероятно сложно психологическо, социално, икономическо, обществено, политическо ..., културно, ... многолико явление.

    Свободата е истина, реализиране на избор, поемане на отговорност, проява на воля, спонтанност на действията и емоциите, обществен договор ... – уникален динамичен конгломерат, който се променя с времето и пространството и носи различни окраски във всяко различно човешко “тук и сега”.

    Заобикалящият ни свят – в лицето на социални, битови, икономически, политически, обществени, културни, военно-политически, народопсихологически, географски условия – обществено и личностно детерминира значението и смисъла на свободата, желанието и правото на личността за реализирането на тази свобода или бягството й от нея.

    Въпросът за смисъла на свободата за съвременния човек и разглеждането й като психологически проблем на настоящото глобално общество и култура не може да не занимава съвременната психологическа наука.

    * * *

    Съвременността, в която живеем, нашето демократизиращо се настояще, нарастващото влияние и присъствие в ежедневието на техниката и комуникациите, необратимата тенденция към глобализиране на обществата и културите на нациите водят неизбежно до преодоляване на границите и стените в географския и политическия свят, но какво се случва с психологическия свят на личността на новото глобално общество – от едната страна, на което са “старите” демократични общества, а от другата му страна са бившите тоталитарни държави, т. нар. “прохождащи демокрации”?

    Най-напред е редно да се отбележи, че гореспоменатите два полюса на глобалното общество са твърде различни по отношение на структура на обществата, култура, народопсихология, ... Различна е позицията им при оценката на свободата на личността в настоящето, различен е смисълът влаган в това понятие, различна е значимостта му за личностите от двете общества.

     

    Как се чувства човекът днес и какво преживява в себе си в този привидно много свободен свят, в който повечето заплахи на миналото са се разнесли като дим от отдавна угаснал пожар?

     

    Психологическият проблем на свободата, съмненията и несигурността, които са обхванали съвременния западен свят са широко изследвани, анализирани и описани от Е. Фром в книгата му “Бягство от свободата”.

    * В съвременните западни демокрации “човекът не само е освободен от традиционните окови, но и има реална възможност за укрепването на позитивната свобода и за израстването на една активна, критична и отговорна личност” (Е. Фром “Бягство от свободата”, стр. 111).

    Това от една страна е безспорно добрият принос на съвременното капиталистическо общество, но от друга страна води до галопираща ескалация на чувството за малоценност на отделната личност в обществото, чувството на несигурност, неудоволствие и безсилие, самота.

    Издигната на пиедестал и лелеяна през вековете свобода на личността е (привидно) постигната в това общество. Човекът има своята индивидуалност, свободен е в познанието и в действията си. Може да бъде горд, че е постигнал мечтаното – свободно да изразява чувства и мисли.

    “Правото да изказваме мислите си обаче има някакво значение и стойност само ако тези мисли са наши наистина.”(Е. Фром “Бягство от свободата”, стр. 238).

    Обективно индивидът са превръща в слуга за постигане на цели, които са извън кръга на личните му потребности и въпреки това субективно е убеден, че е мотивиран от собствения си интерес.”(Е. Фром “Бягство от свободата”, стр. 117)

    Личността е унижена и обезличена във всяка една роля, която изпълнява в живота си. Погълната от огромните икономически колоси, от ирационалните реклами, от посредничеството й между света на капитала и човешкия свят – тя е работник, служител, войн, клиент, които има стойност като абстрактно понятие, но не и като личност. Тя може и има правото да действа, но вече без чувството за независимост и собствено достойнство, изгубила своята индивидуалност и идентичност.

     

    * Личността от бившите тоталитарни общества, още неотърсила се от първоначалната еуфория от новите параметри на свободата си, от новите възможности за реализация, изява, свободно мислене,  които се откриват пред нея, вече поставя бариери пред свободата си  и съзнавано или несъзнавано се отказва от много от параметрите на своята свободата. Вече свободно приема и изразява като свое общественото мнение и много се гордее с “възможността” да изрази индивидуалността си. Възторжено приема новия морал в света, дори когато в него няма нищо морално и хуманно освен името. Безропотно (по-скоро като проява на зрялост) ограничава така жадуваната свобода, когато се налага да се бори за оцеляването си, но и този избор прави доброволно и свободно. Все още й харесва да се чувства “свободна” и се чувства удобно в ролята си на нов притежател на нещо безценно и отчайващо илюзорно. Но докога?