Свободата като избор

  •  

    СВОБОДАТА КАТО ИЗБОР

     

     

        „Човек не може да прави това, което иска, но е отговорен за това, което е!”

     

    Жан Пол Сартър

     

    Общоприетото желание на всеки е да бъде свободен човек,но немалко хора се боят да вземат решения и да носят тежестта на отговорността за свободата си.Няма как да не забележим – хиляди хора са се примирили и водят живот, наложен им от другите. За тях няма нищо по-ценно и желано от привидната сигурност на незабележимостта и посредствеността. Истината е, че тези хора се задоволяват с минимална свобода.

    Всъщност как да я разбираме и обясним свободата.Истински свободният човек мисли действията си не само като индивидуални, но и като универсални. Утвърждавайки с поведението си определени ценности или позиции, всъщност ние защитаваме онова, което разбираме като валидно за всички.Може би затова на пръв поглед изглежда много по-лесно  да се съобразяваме с общоприетите норми и общественото мнение, тъй като действайки в разрез с тях, ние поемаме отговорност.Отговорността и последствията от избора се понасят трудно от повечето хора, защото обикновено човек не желае да поема вината  в случай на неуспех.

    От друга страна действие в разрез с вътрешните убеждения, само защото така е прието от другите в обществото, показва неувереност и такова действие едва ли може да се нарече истински свободно.Ключов момент в разбирането на това, да бъдеш свободен, е навярно същността на човека като социално същество и неговата обвързаност с околните. Именно обвързаността се постига с цената на свободата.

    Замисляйки се за ежедневието си се сблъскваме сбюрокрация, администрация, началника, банката, кредитите, фирмата, застрахователите, родителите …  Всеки по свой начин определя действията и постъпките ни, насочва мислите ни. И всичко е по-важно от нас самите. Важен е успехът, престижът, признанието на околните.Все повече и повече усилия са необходими на човек, за да бъде в крак с времето, на нивото, което останалите изискват и очакват от него.  Стресът, страхът от неуспех пораждат неувереност,  несигурност и самота.  Конфликтът между желаното, възможното и постигнатото, както и  присъщия стремеж преди всичко към сигурност, отключват процеса на бягството от свободата.

    Свободата е право на личен избор. Съществуват две посоки-едната на изпитания и страдания при отстояване на тази ценност, а другата – на смирение и търпимост, създавайки привидно спокойствие.  Никой не е в състояние да ограничи свободата на духа, защото това е най – силното оръжие. Само силата на амбицията и волята удържа победа над физическата сила. Всеки ден животът ни поставя пред изпитания, предизвикателства, в които имаме право да изберем своята позиция, да действаме или да проявим пасивност.

    Учението за свободата на човешкия дух заема централно място в етиката. Свободата на духа се състои в това: във всички свои прояви, във всички свои помисли, пожелания, намерения, стремежи, волеви импулси, решения и действия да оставаме верни на съкровената същност на духа си и на висшето си предназначение.

    Според испанският философ Хосе Ортега- и- Гасет да бъдеш свободен, означава да осъзнаеш своето призвание и да се опитваш да му останеш верен.

    “Ние се раждаме с вътрешна свобода, свобода на волята, свобода на избора, главната част на свободата ни е дадена още при раждането – смята Солженицин. – Външната свобода, обществената е твърде желателна за нашето нормално развитие, но не повече, отколкото като условие, като среда. Своята вътрешна свобода ние можем твърдо да осъществяваме даже и в среда външно несвободна. В несвободната среда ние не губим възможности да се развиваме към нравствени цели.